Решение № 7686 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1928/2019 г.

Решение № 7686 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1928/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 24б, ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Югозападна на Агенция Митници като правоприемник на началника на Митница Югозападна, подадена чрез процесуалния му представител юрк. А. Стоилова, против решение № 2069 от 7.12.2018 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 757/2018 г. С твърдения за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Булгарконсерв Рупите" ООД против решение № РМЮ - 5700-135/32-257759/5.09.2018 г. на началника на Митница Югозападна, както и присъждане на разноски за двете съдебни производства, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и държавна такса в размер на 70 лв. Ответникът по касационната жалба - "Булгарконсерв Рупите" ООД оспорва същата чрез пълномощника си адв. Н. Маринов по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени направените разноски за двете съдебни производства, представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Производството по адм. д. № 757/2018 г. по описа на Благоевградския административен съд е образувано по жалбата на "Булгарконсерв Рупите" ООД – с. Рупите, община Петрич, област Благоевград против решение № РМЮ – 5700-135/32-257759/05.09.2018 г. на началника на Митница Югозападна, с което по подаденото искане от дружеството с вх. № 32-214367/25.07.2018 г. е постановен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. С решението си административният съд е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на административния орган за произнася по подаденото от жалбоподателя искане със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите му. Приел е, че оспорването е допустимо, че актът е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие със законовите изискванията за форма, но в противоречие с приложимите материалноправни норми на ЗАДС. След като е обсъдил събраните в административното производство писмени доказателства и констатациите в протокола за извършена проверка № 1225/1.08.2018 г., доводите на жалбоподателя и фактическите и правни основания, изложени в решението, съдът е обосновал извод за това, че продуктът с наименование "природен газ в газообразно състояние" с код КН 27112100 попада в обхвата на чл. 13, т. 3 ЗАДС, транспониращ чл. 2, пар. 1, б. "б" от Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията /Директива 2003/96/ЕО/, който дефинира термина "енергийни продукти". Според чл. 2, пар. 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО/ тя не се отнася до енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. Този текст е транспониран в чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Спорът е за това използва ли се енергийният продукт като гориво за отопление. От фактическа страна не е спорно между страните по делото, че природният газ се използва от дружеството "Булгарконсерв Рупите" ООД за производство на пара в два броя парни котли, в които се подгрява водата, а парата се използва за: термична обработка на плодовете и зеленчуците /белене, изпичане, пастьоризация и стерилизация/, приготвяне на гореща заливка, стерилизация на опаковките – кутиите и буркани, варене в затворени съдове под налягане, което е част от технологичния процес за производството на консерви. Поради това, според мотивите на оспореното първоинстанционно решение, неправилно митническият орган е приел, че продуктът с код КН 2711 не е освободен от облагане с акциз енергиен продукт на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, тъй като предназначението му и употребата му в производствения процес е като гориво за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от същия закон. Така постановеното решение е правилно. Както е посочил Благоевградският административен съд в мотивите на своето решение, по делото не е налице спор относно фактите. В подаденото искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по реда на чл. 24а, ал. 4 ЗАДС е посочено, че то е за продукт природен газ с код по КН 27112100, който ще се използва при термична обработка на зеленчуците и плодовете в производството на консерви, а именно за получаване на водна пара. Начинът на използване на енергийния продукт е установен в хода на административното производство и е подробно описан в мотивите на оспореното решение за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Отказът е мотивиран от административния орган с това, че енергийният продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, използван в стопанската дейност на дружеството, поради което попада в определението на гориво за отопление, съдържащо се в чл. 4, т. 37 от ЗАДС и е изключен от приложното поле на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. Тази теза се поддържа и в подадената касационна жалба. Конкретни допуснати от съда съществени процесуални нарушения касаторът не твърди. Настоящата касационна инстанция намира касационната жалба за неоснователна, поради следното: Според определението в т. 37 на чл. 4 ЗАДС /ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. / "Енергиен продукт за отопление" е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното ? предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 и ЗЗ; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. По тълкуването на понятието "енергиен продукт за отопление" при редакцията на дефиницията преди изменението в ДВ бр. 97/2017 г. и след него Върховният административен съд се е произнасял многократно като безпротиворечиво е приел, че когато енергиен продукт се използва в производствената дейност на предприятието за получаване на наситена пара за целите на термична обработка на плодове и зеленчуци или за тяхното консервиране, за производство на захар, захарни изделия и спирт, за дестилация на етерични масла, за получаване на топлинна енергия с цел подгряване на инертни материали, влагани в асфалтовите смеси, за сушене хартиени платна с цел производство на хартия, за производството на вълнени тъкани и прежди и др. той не се използва за отопление по смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, тъй като получаването на наситена пара за целите на производствения процес не е равнозначно на отопление, а съгласно чл. 2, пар. 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО/ от нейното приложно поле са изключени енергийните продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление /виж решение № 8116 от 15.06.2018 г. по адм. д. № 2676/2018 г., решение № 3613 от 21.03.2018 г. по адм. д. № 188/2018 г., решение № 15035 от 5.12.2018 г. по адм. д. № 7503/2018 г., решение № 4126 от 20.03.2019 г. по адм. д. № 12583/2018 г., решение № 7996 от 13.06.2018 г. по адм. д. № 5168/2018 г., решение № 533 от 15.01.2018 г. по адм. д. № 8512/2017 г., решение № 9185 от 5.07.2018 г. по адм. д. № 2160/2018 г. и др./. Дори и след изменението на чл. 4, т. 37 ЗАДС в сила от 1.01.2018 г. посочените в този текст примери - използване в оранжерии и сушилни сочат на отопление в смисъл на поддържане на определена температура, което не включва използване с цел получаване на пара. Неоснователно е и позоваването на касатора на чл. 14, пар. 1 от Директива 2003/96/ЕО/. Според посочения текст: "В допълнение към общите разпоредби, посочени в Директива 92/12/ЕИО по отношение на освободените от данъци приложения на облагаеми продукти и без да се засягат други разпоредби на Общността, държавите-членки освобождават следните стоки от облагане с данъци при условия, които те трябва да посочат, с цел осигуряване на точното и ясно прилагане на освобождаването от заплащане на данъци и предотвратяване на опитите за избягване, заобикаляне или злоупотреби по отношение на плащането на данъци." Възможността, предоставена на държавите членки да посочат условията за освобождаване не дава право на митническите органи за такова разширително тълкуване на понятието "отопление", каквото се прави в настоящия случай. Под "условия" чл. 14, пар. 1 от Директивата има предвид средствата и начините за доказване, че енергийните продукти се използват за цели, които предоставят право на освобождаване от облагане, доколкото в самата директива такава регламентация липсва и в този смисъл е т. 58 от решението на СЕС от 2 юни 2016 г. по дело C-355/14, "Полихим-СС" ЕООД. По така изложените съображения решението на Административен съд – Благоевград като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Тъй като с оспореното първоинстанционно решение на жалбоподателя са присъдени направените за производството пред административния съд разноски, претенцията за присъждането им отново е неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, първо отделение