Решение № 1071 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2779/2009 г.

Решение № 1071 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2779/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Живко Стефанов Георгиев от гр. Свиленград /наследник на Стефан Георгиев Петров/, подадена чрез адв. Елена Милева, срещу Решение № 13 на Министерския съвет на Република България от 12.01.2009 г. /ДВ, бр. 6 от 23.01.2009 г./ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Марица" Оризово - Капитан Андреево, участък "Любимец - Капитан Андреево" от км 89+100 до км 108+260 - дясно платно", намиращи се на територията на област Хасково в частта относно определеното обезщетение за част от имот № 88024 с отчуждена площ 0.515 дка, находящ се в землището на с. Момково, местност ИВАН БУНАР, общ. Свиленград, обл. Хасково, с ЕКАТТЕ 48979. Жалбоподателят иска изменение на решението в обжалваната част, като се увеличи обезщетението и присъждане на разноските по делото. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Тодорова, моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, позовавайки се на I-ви вариант от заключението на СОЕ. Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител юрк. Белева, моли да бъде оставено в сила Решението на МС и да бъде кредитиран I - вариант на СОЕ. Заинтересованата страна - Министърът на финансите, чрез процесуалния си представител юрк. Русанова, моли да се отхвърли жалбата, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Директорът на Национална агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалния си представител юрк. Сучкова, моли да бъде отхвърлена жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. В процедура по чл. 34а , във вр. с чл. 34б ЗДС, с Решение № 13 на Министерския съвет от 12.01.2009 г. е отчуждена част от имот № 88024 в землището на с. Момково, местност ИВАН БУНАР, общ. Свиленград, собственост на Стефан Георгиев Петров /починал на 07.05.2001 г./, представляващ земеделски имот от 4,919 дка, IV категория, с начин на трайно ползване: НИВА. Отчуждената площ е 0,515 дка, а размерът на определеното от административния орган обезщетение е 1 178 лв. Съгласно приложеното по делото Удостоверение № 08/26.01.2009 г. негови наследници са: Ирина Цонева Петрова /съпруга/, Георги Стефанов Георгиев /син/ и Живко Стефанов Георгиев /син/ - жалбоподател. Изготвената в административното производство експертна оценка, с която е съобразено обезщетението е от м. 12.2006 г., като е положен печат за препотвърждаване през м. 12.2008 г. без ново превъзлагане. Искането за отчуждаване на НАПИ е от м. май 2007 година и е внесено в МС през м. юни 2007 година. По делото е изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно - оценителна експертиза, която е дала заключение в два варианта - по пазарни цени за периода 2005 -2006 година и по пазарни цени за вписани сделки преди м. 12.2008 година. В първият вариант оценката е 1 178 лв., а вторият е 3 384 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Настоящият състав на ВАС възприема I вариант на експертизата, като съобразен с разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС съгласно която, пазарните цени представляват усреднени цени на сделки с имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката от административния орган и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Тъй като в процесния случай определеното в заключението на в. л. равностойно парично обезщетение за отчуждената част от имота е в размер идентичен с този определен от административния орган, то жалбата на Живко Стефанов Георгиев следва да бъде отхвърлена. При така установените фактически обстоятелства съдът приема, че административният орган е дал вярна и правилна оценка, която ще следва да бъде оставена в сила. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на IА отделение