Решение № 8427 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 868/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) против решение 12342 от 06 октомври 2020 год., постановено по адм. дело 5083/2020 год. по описа на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение, с което е отменено решение по т. 33.1 на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), взето с протокол 4 от 05 февруари 2020 год., с което е потвърдено наложеното на И. Петров, прокурор в Районна прокуратура (РП) Стара Загора, със заповед 106 от 09 декември 2019 год. на административния ръководител на РП Стара Загора дисциплинарно наказание забележка по реда на чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. В касационната жалба са релевирани възражения за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът навежда доводи, че първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът неправилно и необосновано е приел, че осъществяването на дисциплинарното нарушение не е доказано по предвидения от закона начин. Оборва се като неправилен и изводът на съда за допуснати от наказващия орган нарушения по отношение съставомерността на дисциплинарното нарушение, квалификацията, вида и размера на следващото се за извършеното дисциплинарно наказание. Излагат се аргументи за това, че обратно на приетото в обжалваното решение, не е налице съществено процесуално нарушение в хода на производството, свързано с процедурата по чл. 313, ал. 1 от ЗСВ. Касаторът моли съда за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата на дисциплинарно наказаното лице срещу решението на ПК на ВСС по т. 33.1 от протокол 4 от 05 февруари 2020 год. и потвърдената на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ заповед 106 от 09 декември 2019 год. на административния ръководител на РП Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание забележка на И. Петров. Ответникът по касация административният ръководител районен прокурор на РП Стара Загора също поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено решение, с което жалбата на И. Петров бъде отхвърлена. Ответникът по касация И. Петров не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Излага доводи, че първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая не е спазено изискването на чл. 309 от ЗСВ, тъй като определеното най-ниското наказание не отговаря на действителната тежест на допуснатото дисциплинарно нарушение, както и че е налице нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. За да се произнесе по основателността на касационната жалба, ВАС съобрази следното: Предмет на оспорване пред първата съдебна инстанция е решение по 33.1 от протокол 4 от 05 февруари 2020 год. на ПК на ВСС и потвърдената с него на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ заповед 106 от 09 декември 2019 год. на административния ръководител на РП Стара Загора, с която на И. Петров, прокурор в РП Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание забележка за дисциплинарно нарушнеие по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. За да отмени решението на ПК на ВСС и потвърдената с него заповед на административния ръководител, тричленният състав e стигнал до извода, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона дисциплинарни правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила за провеждане на дисциплинарното производство и нарушение на материалния закон. Съдът е счел, че не е спазено изискването на чл. 309 от ЗСВ, тъй като фактите по делото не установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на нарушенията по чл. 307, ал. 3, т. 4 от Закона за съдебната власт. Съдът обосновава липсата на вина с констатираната по преписката неправилна представа за ползван платен годишен отпуск, формираната у прокурор Петров, тъй като е ползвал такъв през продължителен времеви период, а също и поради здравословните проблеми, преживени от магистрата в същия период, повлияли върху обективната му преценка, както и по-високата му среднодневна натовареност през 9-месечието на 2019 год. Съдът констатира, че при тези обстоятелства налагането дори и на най-ниското като интезивност наказание забележка не отговаря на действителната тежест на допуснатото дисциплинарно нарушение. Съдът е приел също, че е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на образуваното производство, като е накърнено правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице. Посочва се, че обяснението на жалбоподателя от 07 ноември 2019 год. предшества заповед 95/2019 от 07 ноември 2019 год., с която е образувано дисциплинарното производство, видно и от текста на самата заповед. Със същата заповед като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т.4 от ЗСВ е посочено неизпълнение на други служебни задължения, а именно неявяване на работа на 01 ноември 2019 год. Същевременно, в заповед 106 от 09 декември 2019 год. на административния ръководител на Районна прокуратура - Стара Загора, с която е наложено дисциплинарното наказание, описанието на извършеното дисциплинарно нарушение е допълнено с частта и неполагане на дължимия съобразно заеманата длъжност прокурор в РП Стара Загора труд. При тези обстоятелства, тричленният състав е приел, че дисциплинарно привлеченият магистрат не е дал обяснения и не е бил изслушан в рамките на образуваното производство по част от вменените му нарушения, обективирани в заповед 106 от 09 декември 2019 год. на административния ръководител на РП - Стара Загора, а именно в частта неполагане на дължимия съобразно заеманата длъжност прокурор в РП Стара Загора труд. Съдът е счел, че с включването в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на това допълнително нарушение, е изпълнена хипотезата на чл. 313, ал. 2 от ЗСВ, което налага съдът да отмени наложеното наказание, без да разглежда делото по същество. Отчитайки гореизложеното, тричленният състав е намерил оспореното решение по т. 33.1 на ПК на ВСС, взето с протокол 4 от 05 февруари 2020 год., с което е потвърдено наложеното на И. Петров, прокурор в РП Стара Загора със заповед 106 от 09 декември 2019 год. на административния ръководител на РП Стара Загора дисциплинарно наказание забележка по реда на чл.308, ал.1, т. 1 от ЗСВ, за незаконосъобразно, поради което го е отменил. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Аргументите за това са следните: Правилен е изводът на съда за това, че актът е издаден от компетентен орган в предвидените му правомощия и форма. Настоящата инстанция обаче не споделя извода на тричленния състав за неспазване на чл. 309 от ЗСВ, който изисква при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Неправилен е също изводът на тричленния състав за това, че е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на образуваното производство, изразяващо се в накърняване на правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице, предвид това, че лицето не е било изслушано и не са били поискани писмените му обяснения за част от нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание. Не се спори от страните и е безспорно установено от материалите, събрани в преписката по дисциплинарното производство ( 4502/2019 год. по описа на РП Стара Загора), че прокурор И. Петров не се е явил на работа на 01 ноември 2019 год. Спорът е за това представлява ли това бездействие на прокурора дисциплинарно нарушение или не с оглед наличието на вина и законосъобразно ли е наложено дисциплинарното наказание забележка. Образуването на дисциплинарното производство е предшествано от проверка, разпоредена от административния ръководител на 04 ноември 2019 год., чиято цел е да установи наличието на достатъчно данни, които да обосноват образуването на дисциплинарно производство. В хода на проверката, с писмо от 04 ноември 2019 год. е указано на прокурор Петров да изготви в срок до 08 ноември 2019 год. писмена справка за причините, поради които не се е явил на работа. В изпълнение на това указание прокурор Петров е депозирал справка, заведена в деловодната система на 07 ноември 2019 год. (л. 39), в която сочи, че не се е явил на работа, защото се е заблудил, че е в отпуск, поради това, че през последните два месеца е ползвал отпуск всеки петък и понеделник, както и поради други лични причини, свързани със здравословното му състояние, като е предоставил и обяснения за заниманията си през същия ден и невъзможността да влезе в контакт по телефон с колегите си. Самото дисциплинарно производство е образувано със заповед 95 от 07 ноември 2019 год. за извършено от прокурор И. Петров дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т.4 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, а именно неявяване на работа на 01 ноември 2019 год. Със същия акт към преписката по дисциплинарното производство са приобщени всички събрани в хода на предшестващата го проверка материали, в т.ч. справката за причините за неявяването на работа на прокурор Петров от 07 ноември 2019 год., като е разпоредерно събирането и на всички останали относими към казуса доказателства, включително обяснения на магистрата след образуване на дисциплинарното производство. Изрично е указано на прокурор Петров, че може да представи писмени обяснения по случая, както и да направи искания и/или възражения в срок до 15 ноември 2019 год., но магистратът не се е възползвал от тази възможност. Със заповед 106 от 09 декември 2019 год. на административния ръководител на Районна прокуратура Стара Загора дисциплинарното производство е приключено, като на И. Петров е било наложено наказание забележка на осн. чл.140, ал.1, т.1 и чл.314, ал.1 вр. чл.311, т.1, вр.чл.308, ал.1, т.1 и чл.314, ал.3 ЗСВ за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т.4 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, а именно неявяване на работа на 01 ноември 2019 год. и неполагане на дължимия съобразно заеманата длъжност прокурор в РП Стара Загора труд. В хода на административното производство е било установено, че жалбоподателят през продължителен времеви период от 20 септември 2019 год. до 25 октомври 2019 год. включително, е ползвал платен годишен отпуск в поредни петъчни дни (общо 6 поредни петъчни дни), като 01 ноември 2019 год. се явява последващ петъчен ден на последния ползван платен отпуск 25 октомври 2019 год. В заповедта са обсъдени обясненията на дисциплинарно привлечения магистрат, дадени в хода на проверката, предшестваща образуваното дисциплинарно произоводство, като единствено налични. В този смисъл, не е налице констатираното от тричленния състав противоречие в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание по отношение обясненията на дисциплинарно привлеченото лице, а именно че от една страна се твърди наличие на дадени обяснения, а от друга, че магистрата не се е възползвал да даде такива в рамките на производството. На следващо място по отношение на вината настоящият състав счита, че в конкретния случай се касае за бездействие, извършено виновно поради небрежност, в резултат на което е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение неизпълнение на задължението за явяване на работа и полагане на труд в изпълнение на възложените му функции. Фактическите основания, описани в заповедта на административния ръководител, са напълно достатъчни да обосноват извод за извършено от страна на прокурор И. Петров дисциплинарно нарушение. Въпросът за определянето на дисциплинарното наказание съразмерно на тежестта на нарушението, формата на вината и другите обстоятелствата съгласно изискванията на чл. 309 ЗСВ е последващ въпроса за съставомерността на извършеното дисциплинарно нарушение, като тази съразмерност не е основание за освобождаване от дисциплинарната отговорност за допуснатите нарушения. Настоящият състав счита, че в конкретния случай при определяне на най-лекото по вид дисциплинарно наказание забележка са съобразени установените в производството тежест на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, настоящият състав намира, че извършеното от страна на прокурор И. Петров бездействие да се яви на работа на 01 ноември 2019 год. осъществява фактическия състав на посоченото от дисциплинарнонаказващия орган нарушение, а именно - такова чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, в конкретния случай: неявяване на работа на 01 ноември 2019 год. и неполагане на дължимия съобразно заеманата длъжност прокурор в РП Стара Загора труд. Правоотношенията на съдии, прокурори и следователи са самостоятелен вид административни правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в изпълнение на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт (Решение 1 от 31 януари 2017 год. на КС на РБ по к. д. 6/2016 год.). Независимо от спецификите на правоотношенията магистратите полагат труд в изпълнение на възложените им функции, осъществяват законовите си задължения и получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, подлежат на командироване и пр., поради което в чл. 229 ЗСВ изрично е уредено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда. Продължителността на работния ден и полагането на труд през установеното работно време е сред основните елементи на правоотношението, произтичащо от издадения от административния ръководител акт за заемане на длъжността, встъпване в длъжност и изпълнение на функциите на магистрата. Индиция за такова тълкуване е и разпоредбата на чл. 210, т. 3 от ЗСВ, която задължава съдиите, прокурорите и следователите при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време. С оглед на това, настоящият състав не споделя формалното отграничаване от страна на тричленния състав като отделни, обособени дисциплинарни нарушения неявяването на работа на посочена дата, формулирано в заповедта за откриване на дисциплинарното производство, и неполагането на дължимия съобразно заеманата длъжност прокурор в РП Стара Загора труд, допълнено в мотивната част на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Явяването на работа не представлява самоцелно присъствие на работното място, а предполага обективно изпълнение на възложените функции в работно време, на работното място. Констатацията на дисциплинарнонаказващия орган относно неполагането на дължимия труд намира опора и в твърденията, наведени от дисциплинарно привлеченото лице, досежно заниманията му на 01 ноември 2019 год. В резултат от това, че е приел, че е налице хипотезата на чл. 313, ал. 2 ЗСВ поради това, че на дисциплинарно привлечения магистрат е предявена само част от вменените му нарушения, а именно само неявяването му на работа на 01 ноември 2019 год., респ. само за тази част му е предоставена възможност да даде обяснения, а за останалата част не е бил изслушан и не са му искани обяснения, тричленният състав е достигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на оспореното решение. От доказателствата по делото се установява, че в дисциплинарното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като обясненията и възраженията на прокурор И. Петров относно осъщественото от него дисциплинарно нарушение са потърсени, обсъдени и взети под внимание от дисциплинарнонаказващия орган при издаването на оспорената заповед. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира от правна страна следното: