Решение № 5849 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3014/2021 г.

Решение № 5849 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3014/2021 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Х. от гр. Русе, подадена чрез пълномощника му адв. Б., срещу решение № 58 от 15.01.2021 г., постановено по административно дело № 398/2020 г. по описа на Административен съд - Русе, с което съдът е отхвърлил оспорванията по жалбите на касатора срещу ЕР на НЕЛК № 1336 от зас. 108/11.06.2020 г., ЕР на НЕЛК № 1337 от зас. 108/11.06.2020 г. и ЕР на НЕЛК № 1800 от зас. 130/13.07.2020 г., всичките на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, и е осъдил Т. Х. да заплати на Национална експертна лекарска комисия, гр. София, сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Касаторът моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде уважено оспорването му срещу процесните три експертни решения на специализирания състав на Националната лекарска експертна комисия. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответниците по касация - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, ТП на НОИ – Русе и "Е.-Р." ЕООД, редовно призовани, не изразяват становище по касационната жалба и не се представляват в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност и обоснованост на обжалваното решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. С амбулаторен лист от 14.10.2019 г. при първичен амбулаторен преглед от ортопед-травматолог на лицето е поставена основна диагноза [диагноза]. На 21.10.2019 г. касаторът е постъпил в УМБАЛ "К." АД, гр. Русе, като на 24.10.2019 г. е изписан с окончателна диагноза: [диагноза]. В епикризата от 24.10.2019 г. на УМБАЛ "К." АД е посочено, че страданието на пациента датира от около два месеца, когато започнали болки в областта на пети пръст на дясна длан и деформация след травма. Според данните по делото травмата на ръката е настъпила на 02.08.2019 г. На 22.10.2019 г. е извършена оперативна интервенция - [оперативна интервенция]. В "обективно състояние при изписване" е вписано "с подобрение, раната е спокойна, конци свалени, ограничени движения на пети пръст на дясната ръка". На 24.10.2019 г. от УМБАЛ "К." АД, специализирана ЛКК - ортопедия и травматология, на Х. е издаден първичен болничен лист за временна неработоспособност № Е20198666427 за общо 34 дни, от които 4 дни при болничен режим и 30 дни при домашен режим, за периода от 21.10.2019 г. до 23.11.2019 г. На 27.11.2019 г. на Х. е издаден болничен лист за временна неработоспособност № Е20198861694 от "АГПСИМП по ортопедия и травматология "О." ООД (продължение), за 30 дни при режим на лечение - домашен-амбулаторен, от 24.11.2019 г. до 23.12.2019 г., със същата диагноза. И двата болнични листи не са обжалвани. Впоследствие са издадени още три болнични листове за временна неработоспособност № Е20199299333, № Е20199299562 и № Е20200566225 издадени от "АГПСИМП по ортопедия и травматология "О." ООД (продължение) за 30 дни, при домашен режим на лечение, за дните съответно от 24.12.2019 г. до 22.01.2020 г., от 23.01.2020 г. до 21.02.2020 г. и 22.02.2020 г. до 12.03.2020 г., всичките с диагноза [диагноза]. След представянето им в ТП на НОИ - Русе издадените болнични листове са обжалвани пред ТЕЛК от ТП на НОИ - Русе. По така подадените жалби ТЕЛК при УМБАЛ "К." АД гр. Русе, втори състав по общи заболявания, е постановил ЕР № 0621/26.02.2020 г.; ЕР № 0622/26.02.2020 г. и ЕР № 1058/27.04.2020 г., с които е отменил болничните листове. В първите два акта са изложени мотиви, че няма съответствие между издадените болнични листи и диагнозата, и липсват усложнения, които правят лицето негодно да изпълнява преките си задължения. Според ТЕЛК острият период е отминал, а ЛФК и физиотерапия се провеждат в работно време с разрешение на ръководителя. ТЕЛК е посочил, че няма обективни данни за издаване на болнични листове за временна неработоспособност в съответните периоди, за които същите са издадени. В мотивите на ЕР № 1058/27.04.2020 г. е посочено, че в приложения амбулаторен лист е описано подобрение с овладяни оток и възпаление, не са представени данни за настъпили усложнения, а препоръчаната физиотерапия следва да се извършва в извънработно време или в работно време с разрешение на ръководителя, без да се издава болничен лист, съгласно чл. 16 от НМЕ (Наредбата за медицинската експертиза). Цитираните по-горе решения на ТЕЛК са оспорени от Т. Х. пред НЕЛК. Въз основа на представената медицинска документация НЕЛК се е произнесла с процесните експертни решения № 1336 и № 1337 от зас. № 108 от 11.06.2020 г. и решение № 1800 от зас. № 130 от 13.07.2020 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични болести и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдила посочените решения на ТЕЛК за отмяна на обжалваните болнични листове. От специализирания състав на НЕЛК е прието, че в медицинското експертно досие няма приложена медицинска документация за постоперативни усложнения и остро състояние и лечение, обуславяща временната неработоспособност, а лицето не представя такива и с жалбата си. Предписаната ЛФК и физиотерапия амбулаторно не обуславят временна неработоспособност според чл. 16, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), респективно издаване на болничен лист. Посочено е, че при остатъчна контрактура на 5-ти пръст на дясна ръка по НМЕ се следва трайно намалена работоспособност, ако лицето поиска освидетелстване от ТЕЛК за ТНР. В мотивите на решение № 1800 от зас. № 130 от 13.07.2020 г. НЕЛК допълнително е посочила, че по същество за извършена оперативна интервенция без постоперативни усложнения се следва един до два месеца временна неработоспособност. С три отделни жалби, две от които по присъединени адм. д. № 399/2020 г. и адм. д. № 491/2020 г. по описа на Административен съд - Русе, Т. Х. е оспорил трите решения на НЕЛК - Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови заболявания. За да постанови оспореното съдебно решение Русенският административен съд е приел, че с оглед заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и след съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, може да се направи категоричния извод, че описаната диагноза в БЛ № Е20200566225, издаден на 30.12.2019 г., БЛ № Е20199299562, издаден на 23.01.2020 г., и БЛ № Е20200566225, издаден на 24.02.2020 г., не обуславя състояние на временна неработоспособност на лицето Т. Х. за периодите, за които са издадени, а това от своя страна обуславя законосъобразността на процесните експертни решения и неоснователността на наведените от жалбоподателя доводи. Постановеният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решението на Административен съд - Русе, с което жалбите срещу оспорените пред него ЕР на НЕЛК не са уважени като неоснователни, е постановено при правилно прилагане на закона. Съдебният акт, постановен в производство по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, не е засегнат от пороци. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и е издаден в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесните ЕР на НЕЛК са издадени от компетентен орган по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, действащ в законен състав, в кръга на неговите правомощия, мотивирани са в съответствие с изискванията на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Оспорените експертни решения са постановени след проверка и анализ на представената медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на относимите материалноправни разпоредби на Закона за здравето и ПУОРОМЕРКМЕ. Жалбоподателят Х. не е доказал твърденията си за незаконосъобразност на експертните решения на НЕЛК. Съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при разглеждане на жалби против експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Правилно от административния орган и от първостепенния съд е установена липса на доказателства в приложената медицинска документация за наличие на остро състояние, обуславящо временната неработоспособност, на лицето към момента на издадените болнични листове-продължение, с констатираната и отразена в тях временна неработоспособност от 24.12.2019 г. до 12.03.2020 г. Легална дефиниция на понятието "временна неработоспособност" е дадена с § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на Закона за здравето. Тя съвпада и с указанието по чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) кога е налице временна неработоспособност. В процесния случай касаторът би бил временно неработоспособен към момента на издаване и периода на действие на оспорените болнични листове при наличие на състояние, при което не може или е възпрепятстван да работи поради остро, подостро или обострено хронично общо заболяване или поради необходимост от изследване и/или лечение в същото или в друго населено място в страната или в чужбина или другите изброени в цитираните норми обстоятелства. Данни и доказателства за наличието на такива хипотези, както и за другите описани в цитираните разпоредби, липсват. Както в ЕР на ТЕЛК, така и в ЕР на НЕЛК, изрично е посочено, че не е налице медицинска документация, от която да се установява обективно състояние на лицето, обуславящо временната му неработоспособност след срока на предходните болнични листове: първичният болничен лист № Е20198666427 от 24.10.2019 г. и болничния лист-продължение № Е20198861694 от 27.11.2019 г. За установяване на остротата или обострянето на заболяване са необходими специални знания, които по презумпция не се притежават от съда. За проверката на тези обстоятелства съдът правилно е назначил съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), заключението по която с основание е възприето от съда като обективно и компетентно изготвено. Същото не е оспорено и от страните по делото. Видно от дадения по т. 1 от СМЕ отговор, вещото лице е изразило становище, че към момента на издаване на отменените болнични листове е установено подобрено състояние на лицето, обладани болка и провеждане на ЛФК и физиотерапия, което не е основание за временна неработоспособност. Съгласно изготвеното заключение от вещото лице, включително и разясненията, дадени от него в проведеното на 17.12.2020 г. съдебно заседание по делото, към датата на издаване на БЛ № Е20199299333 от 24.12.2019 г., както и към 30.12.2019 г. – дата на извършване на прегледа и решението на ЛКК, е преминала острата фаза на заболяването и са препоръчани физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, които са проведени за периодите от 13.01.2020 г. до 27.01.2020 г. и от 10.02.2020 г. до 19.02.2020 г. Според вещото лице физикалните процедури са провеждани в амбулаторни условия, като този възстановителен процес не е налагал издаване на болнични листове. При разпита в съдебно заседание вещото лице е заявило, че физиотерапията се провежда след отминаване на острия период, като винаги се изчаква да отмине периода на възстановяване без допълнителна клинична изява. В подкрепа на формираните изводи от вещото лице са изложени изключително подробни аргументи. В съдебното решение също така е посочено, че липсват данни за стационарно (болнично) провеждане на физикалните процедури, и че пациентът не попада в хипотезата на чл. 16, ал. 3 от НМЕ. Специализирана ЛКК по ортопедия и травматология към "АГПСМП по ортопедия и травматология "О." ООД е продължавала болничния лист за временна неработоспособност за време и след приключване и на втория курс физиотерапия. Не са документирани усложнения и необходимост от активно лечение, нито такова проведено лечение е описано в медицинската документация. Въпреки направените изводи в експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК, че липсват данни в медицинската документация за обективно състояние на лицето, обосноваващо временна неработоспособност, оспорващият не е представил доказателства пред съда, за да докаже наличието на основание за издаване на отменените болнични листи за временна неработоспособност. При постановяването на ЕР на НЕЛК, както и при тези на ТЕЛК, са взети предвид всички относими медицински документи, съдържащи се в медицинското експертно досие, като не е установено наличието на необходимост да се извършва допълнителен преглед на Х. от специализирания състав на НЕЛК, както и от този на ТЕЛК, за което липсва и нормативно задължение. Възражението на касатора, че липсва физически преглед пред ТЕЛК, съответно НЕЛК, е неоснователно. Необходимо е да се посочи, че за лекарите от ТЕЛК в конкретния случай не са налице изключенията на чл. 39, ал. 2, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ за извършване на клиничен преглед и/или назначаване на изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК. Следва също така да се изтъкне, че се касае за производство пред НЕЛК по оспорване на болнични листове за временна неработоспособност, касаещи минал период от време. В този случай не е задължително извършването на преглед на лицето, като решението се взема на база събраната медицинска документация. Както вече беше посочено спазено е изискването на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ в настоящата редакция, действаща към момента на постановяване на обжалваните решения на НЕЛК. Съгласно ал. 1 на цитирания член, НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга документация. В предишната редакция на разпоредбата, в ал. 2, е записано, че по преценка на председателя на специализирания състав на НЕЛК, разглеждащ случая, съставът може да се произнесе след преглед, т. е. дори и в старата редакция извършването на преглед е изключение, каквото изцяло липсва е актуалната норма. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания, досежно наличието на данни за трайна контрактура след география, извършена на 25.04.2020 г., както и с оглед обективираните в процесните ЕР на НЕЛК изводи, че при остатъчна контрактура на 5-ти пръст на дясна ръка по НМЕ се следва трайно намалена работоспособност, ако лицето поиска освидетелстване от ТЕЛК за ТНР. Представените амбулаторни листове за извършени прегледи не са били съставени във връзка с експертиза за трайно намалена работоспособност, а във връзка с установяване на временна неработоспособност на лицето, поради което в тях не е констатирано състояние на трайно намалена неработоспособност. Същото може и следва да бъде извършено в отделно, нарочно производство, като за разлика от установяването на временната неработоспособност, ТНР се установява единствено от ТЕЛК и НЕЛК, съгласно чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето. Правилни са и формираните от първоинстанционния съд изводи, относно инвокираното, включително и в касационната жалба, възражение за бланкетно повторение на еднакви мотиви в експертните решения, което според Х. обуславя тяхната необоснованост. Съдът правилно е преценил, че идентичността на данните в графите "анамнеза" и "обективно състояние" в трите амбулаторни листове и решенията на ЛКК, послужили при издаване на процесните болнични листове, както и липсата на представени в хода на производствата пред ТЕЛК и НЕЛК нови доказателства, обосновават еднаквост на мотивите в решенията на ТЕЛК, респективно в тези на НЕЛК. Не се споделя и твърдението за бланкетност на изводите на органите на медицинската експертиза. Фактическите констатации и правните изводи в оспорените ЕР на НЕЛК се основават изцяло на приложените към МЕД медицински документи. Правните изводи са кратки, но конкретни, и в тях се съдържа становище по основните медицински въпроси. Видно от констатациите на НЕЛК и ТЕЛК за издаването на процесните болнични листове е липсвало основание, с оглед което неотносими са релевираните в касационната жалба, присъстващи и в първоначалната жалба, доводи за липса на установени от тяхна страна нарушения при издаването на болничните листи. Анализът на наличните по делото доказателства и тълкуването на относимата правна уредба водят до извода за липса на данни, че лицето не е можело да работи на заеманата от него длъжност "организатор продажби и реклама" поради здравословното си състояние, т. е. че е било в състояние на временна неработоспособност по смисъла на чл. 6, ал. 1 от НМЕ за периода на обжалваните болнични листове. Поради това, експертните решения на НЕЛК, с което е прието, че болничните листове са незаконосъобразни по същество и са отменени на това основание, са правилни. Относно изискванията за издаване на ЕР на НЕЛК като административен акт първоинстанционният съд е обсъдил приложимите правни норми, при което е достигнал до материално законосъобразен и обоснован извод, че не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146 от АПК, които да представляват основание за отмяна на актовете. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорените пред него административни актове и като е отхвърлил жалбите, с които е бил сезиран, Административен съд – Русе е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главните касаторови искания неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане на направените деловодни разноски в съдебното производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,