Решение № 9602 от 28.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Русев чрез пълномощник адвокат Пушева срещу Решение 1767 от 11.11.2021г. на Административен съд - Бургас по адм. дело 1984/2021г. С него се отхвърля жалбата му против Решение 1012-02-160#1 от 13.07.20121г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е отхвърлена жалба на Русев против Разпореждане 2113-02-1141#7 от 10.04.2021г. на ръководител ПО при ТП-Бургас. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ-Бургас, в писмено становище оспорва подадената жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. Русев срещу Решение 1012-02-1760#1 от 13.07.20121г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е отхвърлена жалба на Русев срещу Разпореждане 2113-02-1141#7 от 10.04.2021г. на ръководител ПО при ТП-Бургас. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от приложената административна преписка, че със заявление вх. 2113-02-1141 от 30.12.2020г., Р. Русев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 1, ал.2 и ал.5 КСО. С разпореждане 2113-02-1141#7/10.04.2021г. на ръководител ПО при ТП-Бургас на Русев е отказано да му бъде отпусната лична пенсия за стаж и възраст при условията на горепосоченатата правна норма с мотив, че той няма изискващия се осигурителен стаж от 15 години от втора категория труд, тъй като осигурителният стаж за периода 01.08.1994 11.08.1995 година в Корект ООД не е оформен законосъобразно в трудовата му книжка. На осигурителя Корект ООД е извършена проверка от НОИ, резултатите от която са отразени в Констативен протокол КП 5 02 00912395/21.04.2021 г. С протокола е установено, че дружеството е създадено през 1994 година с дейност с код 4521 Общо строителство на сгради и строителни съоръжения. Проверяващият служител на НОИ е констатирал, че през 1994 1995 година не е съществувал регистър на осигурените лица, а от Корект ООД са подавани декларации обр. 1 за периода януари 1997 декември 1999 година. След осъществен контакт със съдружниците в дружеството, е установено, че те са в невъзможност да открият и представят изисканата им документация, съдържаща данни за осигурителния стаж на Русев, тъй като липсват фирмени ведомости. С решение изх. 1012-02-160#1/13.07.2021 година директорът на ТП - Бургас на НОИ е оставил в сила разпореждането като е приел, че оформянето на стажа на Русев в трудовата му книжка в частта, в която е отразено трудовото правоотношение с Корект ООД не е съобразено с нормата на чл. 6 ал. 1 от НТКТС и съгласно чл. 347 от КТ не се ползва с официална доказателствена стойност. На страници 16 - 17 от Трудова книжка 249, издадена на 09.12.1983г. е отразено трудово правоотношение на Русев с Корект ООД като зидаро мазач със заплата 2000 лева. На първи ред, отгоре надолу, е описана датата на постъпване (01.08.1994 г.) и датата на прекратяване на трудовия договор (11.08.1995 г.) с посочено правно основание чл. 325 т.1 от КТ. Поставени са два печата и е положен подпис от едно и също лице от името на ръководител, без в книжката да е отразено името или други индивидуализиращи белези на това лице. На страница 17 от книжката, на втори ред, отгоре надолу, е изписана фразата тр. стаж е по т. 26 от ПКТП, положен е печат на Корект ООД, а в графа ръководител е положен подпис, който се различава от двата подписа в същите графи на първи ред от страницата. Печатът на дружеството, положен на втори ред от страница 17, е с различен цвят от печатите на първи ред и при наблюдение на зоната, в която той се застъпва с тези два печата се установява, че е поставен след тях по време. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно прилагане на административнопроцесуалните правила за издаване на административен акт след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Първоинстанционният съд е приложил правилно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), регламентиращи реда и начина за установяване на осигурителен стаж и доход в пенсионното производство. Осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по образец се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. За процесния период от 01.08.1994 г. до 11.08.1995 г. за касатора липсват данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, липсват данни в осигурителната му книжка, не са представени документи по утвърден образец. Осигурителят изрично заявява, че е в невъзможност да открие и представи изисканата им документация, съдържаща данни за осигурителния стаж на Русев, тъй като липсват фирмени ведомости. Данни за този период от трудовия стаж на касатора се съдържат единствено в трудовата му книжка. Съгласно чл.6, ал.1 от НТКТС при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В конкретния случай това изискване не е спазено при отразяване на прекратяването на трудовото правоотношение с "Корект"ООД в трудовата книжка на касатора и както правилно е посочил първоинстанционния съд разпоредбата на чл.12, ал.2 от НТКТС е неприложима, доколкото процесният трудов стаж не е придобит до 1 юли 1960 г. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да обуславят различни от направените от съда изводи, поради което законосъобразно, съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд, шесто отделение