Решение № 8439 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3543/2014 г.

ВАСVIII отделение20.06.2014 г.докладчик Свилена Проданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 146/16.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3499/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8439 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3543/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Антон Асенов Аризанов в качеството му на представляващ "Канзас-2" ЕООД гр. Перущица срещу Решение № 146/16.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3499/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, незаконосъобразност и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени атакуваното решение. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Зобуян, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността и обосноваността на РА № 16251200210/31.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, потвърдена с Решение № 1351/19.10.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" /сега "ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с която за "Канзас-2" ЕООД са установени допълнителни данъчни задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 285 542,37 лв. и лихви - 39 403,85 лв., в резултат на преобразуване на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 78 ЗКПО в размер на 1 933 176,50 лв. и по реда на чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10, ал. 1 и 4 ЗКПО в размер на 791 900,25 лв. За да отхвърли жалбата административният съд, въз основа на събраните доказателства и пълно установената фактическа обстановка по делото, е приел, че РА в обжалваните му части е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения. По съществото на акта е прието, че е обоснован законосъобразен. Относно извършеното преобразуване на счетоводния ФР по реда на чл. 78 ЗКПО. Решаващият правен извод е формиран след като от фактическа страна е установено, че по фактури за доставка на стоки, издадени от "Ка ем ко груп" ЕООД в ревизирания период /с индивидуализация на стр. 6-8 от РА/, не са налице реални доставки на стоки, а представените доказателства за плащане - ПКО и фискални бонове не са издадени от регистриран ЕКАФП по реда на Наредба № Н-18. Въз основа на изследваните фактури е установена отчетна стойност на закупените стоки. При липса на данни за цената на придобиването им като справедлива цена е приета цената, по която стоките са заприходени в счетоводството на РЛ. Приходните органи са приели, че не са налице данъчни събития по издадените фактури поради липса на доказателства за реално предаване на стоките между ревизираното лице и доставчика. Ето защо е прието също, че материалните запаси са придобити безвъзмездно, т. е. налице е извънреден приход, облагаем по реда на ЗКПО. С отчетната стойност на придобитите запаси е увеличен ФР за периода на основание чл. 78 ЗКПО, който гласи, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите /в случая/ и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. На база легалното определение на понятието "приход" по смисъла на т. 4.4. от НСФОМСП - нарастване на икономическата изгода под формата на придобиване на активи, водещо до нарастване на собствения капитал и вземайки предвид, че тези приходи не са отчетени по предвидения ред, съдът е приел за законосъобразен изводът на приходните органи, че е нарушен принципът на документална обоснованост на стопанските операции и е налице ФС на чл. 78 ЗКПО за преобразуване на ФР към увеличение. При изясняване на спора от фактическа страна съдът е постановил своя акт въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила предвид това, че на жалбоподателя и РЛ е дадена няколкократно процесуална възможност за установяване на цената на придобиване на стоките, вкл. и чрез използване на специални експертни знания. Указано е на жалбоподателя, че тези обстоятелства подлежат на доказване от него. Не е проявена процесуална активност от страна на РЛ за установяване на ползващите по обстоятелства и факти, вкл. и относно реалността на доставките. В тази връзка не са събрани доказателства относно кадровата и материална обезпеченост на доставчика "Ка ем ко груп" ЕООД за осъществяване на доставките и прехвърляне на правото на собственост върху стоките, за предаване и индивидуализация на вещите, за плащането им. Изводът за липса на реалност е обоснован. Не са основателни единствените оплаквания в касационната жалба за налични доказателства в обратния смисъл, нито за преюдициалността на висящ спор по оспорване на РА по ЗДДС, имащ за предмет реалността на същите доставки. В процесния РА по ЗКПО са направени и обосновани самостоятелни изводи за липса на реалност, които не са препращащи, обусловени и обвързани с облагането по ЗДДС. Двата данъчни акта не са в условия на обвързаност и преюдициалност. Обосновано и законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че установеното неотчитане на приходи, свързани с безвъзмездно придобити стоки и неотразяването на същите в текущия ФР за периода, е основание за възникване на предпоставките по чл. 78 ЗКПО, поради което правилно приходните органи са преобразували към увеличение ФР за 2010 г. на РЛ, със сумата 1 933 176,50 лв. като цена на неотчетените приходи. Решението е правилно в тази си част и следва да се остави в сила. Относно извършеното преобразуване на счетоводния ФР по реда на чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 4 ЗКПО. Решаващият правен извод е формиран след като от фактическа страна е установено, че по фактури от 2010 г. за доставка на стоки, издадени от "Ка ем ко груп" ЕООД и "Стилстрой проект" ЕООД не са извършени реални доставки на услуги /по договор, монтажни работи, насип на земна маса, преработка на дървен материал и др./, а за извършените плащания са представени ПКО и фискални бонове, издадени от нерегистриран ЕКАФП по реда на Наредба № Н-18. С направените от РЛ разходи по тези фактури, непризнати за данъчни цели поради документална необоснованост, е увеличен финансовият резултат на РЛ за периода 2010 г. При преценка на събраните доказателства по делото - всички събрани в хода на ревизионното производство предвид процесуалното бездействие на жалбоподателя в хода на съдебното производство, включително и след дадени указания относно разпределението на доказателствената тежест и дадена възможност за събиране на доказателства, вкл. и за назначаване на експертиза, първоинстанционният съд е приел за обосновани изводите на приходните органи за липса на реално осъществени доставки на услуги от двамата доставчика. Наведените касационни оплаквания за необоснованост на решението поради наличие на достатъчно доказателства за извършване на услугите не са конкретизирани с посочване на конкретни основания и доказателства. За неоснователността на другото принципно оплакване в жалбата за наличие на преюдициалност с РА, издаден с обхват на ревизията - облагане по ЗДДС, вече са развити мотиви в настоящото решение. При служебна проверка на материалната законосъобразност на решението в тази му част, не се констатираха пороци на същото, неправилно приложение или тълкуване на материалния закон. От фактическа страна обосновано е прието, че представените доказателства - фактури, договори за подизпълнител и 11 броя протокол за извършени СМР, несъдържащи дати и обект, не са годни в условията на пълно доказване да формират ползващия ревизираното лице извод за реално извършени доставки. Не е налице годно приемо-предаване на услугите, нито установена кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците за извършването им. От правна страна изводите на решаващия съд са законосъобразни. Предвид неустановеното извършване на услугите - не е налице документална обоснованост на същите, тъй като макар и да е издаден първичен счетоводен документ, същият не отразява вярно стопанската операция /чл. 10, ал. 1 ЗКПО/. При липса на реалност се приема, че фактурите не отразяват вярно стопанската операция. От друга страна за фактурите, придружени с доказателства за плащане - фискални бонове, издадени от нерегистриран касов апарат, е налице и основанието по чл. 10, ал. 4 ЗКПО за непризнаване на счетоводния разход за данъчни цели. Правилно е прието от съда, че са налице предпоставките за увеличение на ФР за 2010 г. с разходите, направени във връзка с фактури, издадени през същата година от посочените двама доставчика. Въз основа на направеното увеличение е изчислен дължимият и установен корпоративен данък. По изложените дотук съображения обжалваното решение се приема за правилно, поради което същото следва да се остави в сила от касационния съд. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради това, че същото е дължимо еднократно за фазата на съдебното обжалване и е присъдено в максимален размер от първоинстанционния съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1