Решение № 15283 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6702/2020 г.

Решение № 15283 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6702/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен /ОД на МВР/ против Решение № 61 от 20.03.2020 г., постановено по административно дело № 49/2020 г. на Административен съд - Сливен, с което по предявения иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, ОД на МВР е осъдена да заплати на М. Мустафа обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева. Касаторът счита решението за недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Чрез процесуалния си представител касаторът поддържа, че в хода на производството по административно-наказателното дело процесуалният закон е изменен, като за ищеца е съществувала възможност да претендира сторените в това производство разноски пред районния съд. Поради това моли за обезсилване на обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът М. Мустафа чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение на Административен съд Сливен, на основание чл. 1 ЗОДОВ е осъдена ОД на МВР Сливен да заплати на М. Мустафа обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по отмяна на Наказателно постановление № 18-0804-004221/02.10.2019 г., издадено от Началник група при ОДМВР Сливен Сектор "Пътна полиция", ведно със законната лихва върху тази сума считано от 30.01.2020 година до окончателното й изплащане. Съдът е приел исковата молба за допустима и е изложил изрични съображения за неоснователност на възраженията на ответника по иска, че исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване, предявени след изменението на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН прието с ДВ бр. 94/29.11.2019 г., не подлежат на разглеждане по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според АС Сливен, обстоятелството, че ищецът не се е възползвал от тази възможност в проведеното открито съдебно заседание по делото на 04.12.2019 г., в никакъв случай не го лишава от възможността да претендира обезщетяване на вредите по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се мотивира още, че неизползваната възможност в административно-наказателния процес самостоятелно да се иска присъждане на разноски не може да бъде разглеждана като процесуална пречка за предявяване на осъдителен иска за обезщетение по ЗОДОВ, а разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН не следва да бъде разглеждана като препятстваща упражняването на право на иск. Според състава на АС Сливен, всяко друго становище не кореспондира с признато от закона право на лицата да разполагат с ефективно средство за защита. Съдът е счел, че искът е основателен и в този смисъл е постановил решението си. Решението е недопустимо. Към датата на последното съдебно заседание, проведено на 04.12.2019 г. по анд № 1559/2019 г. по описа на Районен съд Сливен, на което е присъствал ищецът, заедно с процесуалния си представител, вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 2019 г. в сила от 03.12.2019 г. /, съгласно която в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, предвид изхода от спора - отмяна на обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят е имал правната възможност да претендира присъждане на всички сторени от него разноски. Обстоятелството, че не е поискал присъждане на разноските и съответно районният съд не се е произнесъл по тях, не обуславя допустимост на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, след като процесуалната възможност за това е изрично предвидена, както е в случая. Изключение от това правило бе въведено по тълкувателен път от Върховния административен съд, предвид доскорошната липса на процесуален ред за присъждане на разноските в съдебното производство по ЗАНН и с цел да се даде възможност за защита на имуществения интерес на гражданите да бъдат възмездени за понесените от тях разноски по повод отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления. Изменението на ЗАНН не въвежда друг ред за присъждане на обезщетение за вреди по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, а е изрично предвидена законова възможност разноските да се претендират в производството, в което са сторени. След изменението на ЗАНН е налице ефективно правно средство за защита на имуществения интерес на жалбоподателя, поради което приложението на исковия ред за защита вече не е необходимо, съответно отпада нуждата от прилагане на Тълкувателно решение № 1 по т. д. 2/2016 г. на Върховния административен съд. Неизползването на нововъведеното правно средство поради процесуално бездействие на жалбоподателя не прави иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ допустим. С оглед изложеното и като краен извод съдебното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. При този изход от спора и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,