Решение № 7410 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10860/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на А. А. А. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., против решение 18759 от 03.10.2024 г., постановено по адм. дело 7530 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град. Твърди неправилност на обжалваното решение, като релевира нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с всички произтичащи от това последици. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът по касационната жалба Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по нея в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин А. (собствено име) А. (бащино име) А. А. (фамилия), роден на [дата]. в гр. Ракка, Сирия, против Решение 7963 от 17.07.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административното производство за предоставяне на закрила е образувано по молба на чужденеца, вх. рег. УП 6412 от 14.05.2024 г. л. 64 от първоинстанционното дело. А. е регистриран като гражданин на Сирия, роден в гр. Ракка на 03.04.2006 г., с етническа принадлежност [заличен текст], религия: [заличен текст], с начално образование, неженен, по професия общ работник л. 62, пак там. След събиране на изискуемите в административното производство доказателства и провеждане на интервю, Председателят на ДАБ е постановил оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт, с който е приел, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на А., съгласно посочените в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ изисквания. Административният съд София-град е споделил извършената от административния орган преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки за предоставяне на международна закрила на сирийския гражданин. Мотивирал се е, че Решение 7963/17.07.2024 г. на Председателя на ДАБ е издадено от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съответства на материалния закон и на неговата цел. Счел е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия, както и в Турция, където лицето е пребивавало в продължение на близо година след напускането на Сирия и преди нелегалното му влизане в началото на март 2024 г. на територията на Република България, е формирал правилен извод, че Турция се явява трета сигурна държава за А. по смисъла на пар. 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, поради което същият може да се завърне безпроблемно на нейна територия. Подчертал е, че, нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство чуждият гражданин е споменал основателна причина, поради която да не може да се завърне в Турция, напротив позовал се е на твърдението, че тук Бързо дават закрила Протокол от проведено на 21.05.2024 г. с А. интервю (от л. 45 до л. 48 от първоинстанционното дело). Приел е, че лицето е напуснало Турция изцяло по икономически подбуди. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на спорния акт. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, и при постановяването му не са допуснати релевираните от касационния жалбоподател основания за отмяната му. Неоснователно касаторът възразява, че съдът е извършил неточна преценка на относимите факти и документи, свързани с личното му положение и държавата му по произход. Напротив, съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от А. жалба и е достигнал до обосновани изводи за липсата в случая на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю (от л. 45 до л. 48, пак там), сирийският гражданин не твърди да се страхува от преследване, да е членувал в политически организации, въоръжени групировки или религиозни организации или общности. Заявява, че не е имал проблеми в Сирия поради етническата си принадлежност или изповядваната от него религия, не е задържан и не е осъждан. В това интервю чужденецът посочва, че е напуснал Сирия през лятото на 2023 г. и е преминал в Турция заради войната в държавата му по произход и влошената обща обстановка там. Няма храна, парите не ни стигат да се издържаме Не мога да живея нормално и спокойно там. л. 4 от Протокол, рег. УП 6412/21.05.2024 г./л. 48 от първоинстанционното дело). Съгласно заявеното е работил в турската държава само две седмици и брат му, който пребивава там, го е издържал. Като причина за напускането на Турция и нелегалното преминаване на българска територия сочи Бързо дават закрила тук . Същевременно обаче, излагайки бежанската си история, разказва, че е преминал турско-българската граница нелегално, скрит в камион. Стигнал до София, но с друг камион тръгнал за Румъния и на границата не можехме да дишаме вече и ни свалиха и ни закараха в болница и така ни залови полицията. При тези твърдения не би било необосновано да се предположи, че лицето е целяло да достигне Западна Европа в търсене на по-добри условия за живот и реализация, т.е. налице са единствено икономически причини за напускане на Турция, както обосновано се е мотивирал първоинстанционният съд. При съобразяване на личното положение на молителя и данните от изготвената в хода на административното производство от дирекция Международна дейност при ДАБ Справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия, рег. ЦУ-1340 от 23.05.2024 г. (от л. 36 до л. 41, пак там), правилен е формираният от първоинстанционния съд извод, че спрямо чужденеца не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Касационният жалбоподател не е бил принуден да напусне Сирия заради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). Спрямо сирийският гражданин не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като по този въпрос се споделят изцяло мотивите на първоинстанционния съд, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение и към които настоящият състав на Върховния административен съд препраща на основание правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Несъстоятелно е касационното оплакване, че както административният орган, така и съдът неправилно са приели, че Турция се явява трета сигурна държава по смисъла на т. 9 от пар. 1 на ДР на ЗУБ за А.. По първоинстанционното дело е представена Справка, рег. ЦУ-797/08.03.2024 г. за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила, в Турция, изготвена от дирекция Международна дейност при ДАБ в съответствие с Методология на Агенцията на Европейския съюз за убежището от л. 16 до л. 35 от първоинстанционното дело. От същата е видно, че Турция поддържа географското ограничение на Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и я прилага само за бежанци с произход от европейски страни. Със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. обаче страната е приела всеобхватна и вдъхновена от Европейския съюз специална правна рамка за предоставяне на убежище, в която са утвърдени задълженията на турските власти към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Спрямо бежанците от Сирия, Турция прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на легален престой, както и достъп до основни права и услуги. Статутът на временна закрила се придобива на групова основа, като всички сирийски бежанци в Турция са защитени срещу връщане против волята им. Безспорно установено е по делото, че търсещият закрила е пребивавал необезпокоявано на турска територия в продължение на близо година от лятото на 2023 г. до началото на март 2024 г. Няма данни чужденецът да е бил принуждаван от турските власти да я напуска, респективно да се завръща в Сирия, поради което не може да се обоснове извод, че при завръщането му в Турция няма да бъде приет и няма да бъде допуснат до територията й. Правилно, с оглед обстоятелството, че лицето не е преминало транзитно през Турция, работило е, макар и за кратко, там и брат му живее на нейна територия, решаващият състав на Административен съд София-град е приел, че е налице връзка между чужденеца и Турция. Отделно от това А. не твърди да се е чувствал застрашен за сигурността си в тази държава. Ето защо обосновано се явява заключението на административния съд, че за първоинстанционния и касационен жалбоподател Турция представлява трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ. Завръщането му на нейна територия няма да застраши неговия живот, здраве или свобода и няма да го постави в опасност от преследване, изтезание, наказание или унизително отнасяне. Предвид изложеното, като е преценил Решение 7963/17.07.2024 г. на Председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия