Решение № 6835 от 7.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Бърова от гр. София, срещу Решение 2034/23.12.2021 г., по адм. дело 559/2021 г. на АС Бургас, 17 състав, с което е оставена в сила Заповед 377/ 08.02.2021 г. на кмета на община Бургас. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваният съдебен акт, поради нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост, поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл.209, т.3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му. В съдебно заседание се представлява, поддържа жалбата си, представя допълнително писмено становище по съществото на спора и претендира направените по делото разноски. Ответникът- Кмет на Община Бургас, в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез юрк. Райнова счита оспорването за неоснователно и необосновано, като твърди, че решението на АдмС Бургас е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се представлява, неправи възражение по размера на претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че обжалваното решение следва да остане в сила. Върховният административен съд състав на Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалвания съдебен акт - Решение 2034/23.12.2021 г., по адм. дело 559/2021 г. на АС Бургас, 17 състав е оставена в сила Заповед 377/ 08.02.2021 г. на кмета на община Бургас и е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на А. Бърова от гр.София срещу нея, като лицето е осъдено да заплати направените по делото разноски. С процесната Заповед 377/ 08.02.2021 г. на кмета на община Бургас е разпоредено на жалбоподателката: да възложи в едномесечен срок от връчване на заповедта изготвяне на конструктивно обследване за установяване необходимостта от укрепване на сграда, находяща се на ул. Филип Кутев, 22-22А, в УПИ XІII-2335, в кв. 19 по плана на ЦГЧ- Бургас, както и пълно архитектурно и фотозаснемане на обекта с всички негови елементи- сгради, ограда и двор; и да се изготви инвестиционен проект за консервация и реставрация на недвижимата културна ценност, включително фасадна реставрация с цветно решение, който ведно с пълната документация да се внесе в МК за съгласуване по реда на ЗКН в срок до 31.08.2021г.; в срок до 31.12.2021 г, инвестиционният проект да бъде внесен за одобряване по реда на чл. 143 и чл. 144 от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж за консервация и реставрация на сграда- НКЦ, като бъде придружен с проект по част План за безопасност и здраве, с отразени всички необходими площи заети от строително скеле и механизация в границата на публичните пространства; в срок от един месец след влизане в сила на разрешението за строеж жалбоподателката да започне дейности по изпълнение на проекта. Административното производство пред Община Бургас е започнало на 23.01.2020г. по искане на А. Бърова, която е собственик на поземлен имот с идентификатор 07079.618.69 с административен адрес гр. Бургас, ул. Филип Кутев 22, ведно с изградената в него многофамилна жилищна сграда с идентификатор 07079.618.69.3. След извършване на необходимите проверки и събиране на относимите доказателства кметът на община Бургас е издал оспорения от лицето акт, с което е разпоредил извършването на определени действия от собственика Бърова, различни от първоначално заявените от нея. Недоволна от съдържанието на административния акт, А. Бърова го е оспорила и АдмС-Бургас е оставил в сила обжалвания пред него акт. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от кмета на Община Бургас като компетентен орган, в необходимата писмена форма, съдържаща всички необходими реквизити. Посочени са фактическите и правни основания, които я мотивират чл. 73 от Закона за културното наследство. Преценил е административният акт за законосъобразен, тъй като сградата е със статут на част от групова недвижима културна ценност - Ансамбъл ул. Княз Александър Батенберг - ул. Филип Кутев, обявена за индивидуален архитектурен паметник през 1984 г. със статут за сведение, видно от декларационна карта за паметник на културата и справка за регистрираните недвижими културни ценности, за опазването на която са приложими разпоредбите на Закон за културното наследство в това число и чл. 73 и чл.74 от ЗКН. Сградата е в лошо физическо състояние: вътрешните зидове на основната сграда са с паянтов скелет- дървени колони и подкоси, деформирани и прогнили от течове от покрив и комини; лошо е състоянието и на каменните зидове в частичния сутерен и той е в постоянна влажна среда от течове под прозорците, и проникване на влага от дворното неотводнено пространство; връзките между зидовете са компрометирани, налице са дълбоки пукнатини в някои от тухлените и каменни зидове, и наклонени пукнатини. Поради това, съдът се е съгласил с приетата от административния орган необходимост от изпълнение на укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности. Административен съд - Бургас, поради изложените съображения, приел заповедта за законосъобразна и отхвърлил жалбата като неоснователна. По делото са събрани доказателства под формата на административната преписка. Изслушани и приети по делото са основно и допълнително заключение от съдебно техническа експертиза, които не са оспорени от страните. Настоящият състав на ВАС, Трето отделение счита, че решението на административния съд е неправилно. Споделят се изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на кмета на Община Бургас по така издадения административен акт и това, че същият е издаден при спазването на изискванията за форма и съдържание. Изключение прави неясната номерация на диспозитива, където в разпоредителната част липсва т. 2, а указанието от точка 3 изрично препраща към нея. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и след извършена проверка на относимите към случая обстоятелства, вкл. чрез назначаване на комисия и проверка на място- чл. 73 и чл. 74 от ЗКН. Не се споделят обаче, изводите за липса на противоречие между събраните доказателства и изискванията на закона. По делото е приобщено като доказателство конструктивно обследване, извършено във връзка с оспорената заповед. Въз основа на извършеното обследване е дадено заключение, че сградата е в крайно лошо физическо и техническо състояние, не е осигурена за земетръс и не отговаря на действащите към момента нормативни изисквания за проектиране и сеизмична устойчивост на сградите, както и на съвременните противопожарни изисквания към строежите в експлоатация. Прието е, че в този вид сградата е опасна за експлоатация и представлява потенциална опасност за здравето и живота на обитателите си, поради недостатъчната носимоспособност на земната основа, многобройни негативни конструктивни въздействия, компрометирани основни елементи на носещата конструкция и намеси в оригиналната конструктивна схема. Първостепенния съд правилно е допуснал изслушването на основно и допълнително заключение от съдебно техническа експертиза по делото, във връзка със спорните между страните въпроси, но неправилно е интерпретирал резултатите от проверката на вещото лице и заключението му. В основното заключение вещото лице /ВЛ/ е посочило, че жилищната сграда е с полумасивна конструкция, като строителството на основната сграда е реализирано преди повече от 120 години, а на пристройката- преди 90 години. В заключението на извършената по делото допълнителна съдебно техническа експертиза е отбелязано, че при огледа са констатирани повърхностни разрушения по фасадите на сградата и по вътрешните разпределителни зидове- паднала, обрушена мазилка с пукнатини. Част от пукнатините са дълбоки, засягащи целостта на тухлените и каменните зидове, същите са хоризонтални, вертикални и наклонени около отворите на врати и прозорци. Пукнатини са установени и по декоративните елементи по южната и западната фасада, на връзката между външните и вътрешните зидове, както и връзките с подовите дървени конструкции. Съдът е отбелязал в съдебното си решение заключението, че според ВЛ сградата следва да се реконструира по автентични данни по терминологията на ЗКН, с цел привеждане на същата в съответствие с действащите норми за сеизмичност, пожароустойчивост и санитарно-хигиенна обезпеченост. ВЛ е отбелязало, че обемът на необходимите работи (пълно или частично преизграждане) зависи от физическото състояние, установено при технически оглед и от техническите характеристики на фасадните зидарии по носимоспособност- лабораторни изпитвания, които са част от конструктивен проект. Счита, че при реконструкция със запазване на фасадните зидове има опасност от инциденти, застрашаващи здравето и живота на работниците, тъй като носещата конструкция е полумасивна, връзките между зидовете са компрометирани- наличието на дълбоки пукнатини в някои от тухлените и каменни зидове, и на наклонени пукнатини са белег за загуба на устойчивост. Разяснило е, че най-често прилаганият метод на привързване на компрометиран елемент към здрава носеща конструкция-греди, колони, изисква носимоспособността на колоните да не е компрометирана, а в случая се констатират тухлени колони, за част от които (при входа към пристройката в западния ъгъл) са налице видими деформации. За възстановяване на декоративните елементи по фасадите (липсващи части от главния корниз; от подпрозоречните первази; мазилковия венец с годината на построяване) има по-малък риск от гледна точка на безопасност при изпълнение и монтаж на реплики, вместо снаждане на нов със стар материал. В съдебно заседание е направено и уточнението, че предвид лошото физическо състояние на сградата, реставрация и консервация не са достатъчни за привеждането й в състояние, осигуряващо безопасност, както при изпълнението на самата реставрация, така и за обитаването на сградата. При тези категорични данни от съдебно техническата експертиза и заключението, че сградата е опасна за реставрация /по чл. 73 от ЗКН/, които пряко кореспондират с останалите доказателства по делото, АдмС-Бургас е следвало да прецени, че след като административният орган е бил сезиран с искане за даване на указания за демонтаж и реконструкция по автентични данни на сградата /по чл. 73 от ЗКН/, именно в този смисъл е следвало да даде препоръки и указания на собственика на сградата. Още повече, че именно поради констатацията, че сградата е в много лошо състояние е издадено и указание по чл. 72, ал. 3 от 15.07.2020г. от кмета на общината, с което се указва на лицето да ограничи изцяло свободния достъп на хора в имота. Противоречието между доказателствата по делото и изводите на съда са довели до неправилност на съдебното решение, поради което същото следва да бъде отменено. Съдът не намира за основателен аргументът на ответника и Прокуратурата на РБ, че по действащия ПУП е предвидено сградата да бъде запазена и поради това същата не може да бъде демонтирана и реконструирана. Напротив, това е още една гаранция, че собственикът не може да се отклони от изискването на подробния устройствен план, който е предвидил наличието на сграда с определени параметри, извън които в последствие не може да се излезе при одобряване на строителните книжа за реконструкцията по автентични данни /съгласно ЗКН/. Поради изложеното, настоящия състав на Трето отделение на ВАС намира решението на АдмС-Бургас за неправилно. То следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалвания административен акт бъде отменен и преписката върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в настоящото решение. Административният орган следва да вземе предвид констатациите на вещото лице при изготвената допълнителна експертиза като укаже на лицето, собственик на сградата подходящите мерки, които следва да се извършат във връзка с демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност /съобразно изискванията на чл. 73 и 74 от ЗКН/. При новото издаване на заповедта административният орган трябва да следи за правилната номерация на разпорежданията в диспозитива. С оглед изхода на делото в полза на касационната жалбоподателка Бърова следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5859 лева, съобразно представения по делото списък с разноски, като се отчете, че липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 228, във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение