Решение № 13004 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13231/2018 г.

Решение № 13004 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13231/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1/Р. Москова, от [населено място], чрез пълномощника й - адв. Метанова, против решение № 848/30.10.2017 г. по адм. дело № 231/2017 г. на Административен съд София-област; и 2 Кмета на община - Самоков, чрез процесуалният му представител - юрисконсулт Лукайчев, против същото решение на Административен съд София-област, с което е отменена Заповед № ЛС - 01-103 от 27.01.2017 г. на кмета на община Самоков, като незаконосъобразна. Р. Москова поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Кметът на община Самоков поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Също претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът: НС на ТПК, гр. София, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Гошев, оспорва касационните жалби като неоснователни и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: В. Стефкин и А. Стефкина, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становища по касационните жалби. Ответникът: община Самоков, редовно призована, не се представлява. Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни, по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд от страна на НС на ТПК, гр. София, е била Заповед № ЛС-01-103 от 27.01.2017 г. на кмета на община-Самоков, с която е одобрен ПУП-РУП в кв. 383 по плана на гр. Самоков, за нова многофункционална сграда в УПИ II, ПИ № 65231.906.417, пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда в УПИ I, ПИ № 65231.906.416 и надстройка на съществуваща търговска сграда в УПИ III, ПИ № 65231.906.418, на основание чл. 113, ал. 1 и 2 ЗУТ. Установено е от съда, че РУП е изработен и внесен за одобрение по по искане на възложител - Р. Москова, собственик на УПИ II-417, за изграждане на предвидената по действащия ПУП-ЗП от 2007 г. сграда. Собственици на УПИ I-416 са В. Стефкин и А. Стефкина и на УПИ III-418 - община Самоков, а на търговската сграда в нея - оспорващата ТПК. Изведени са изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на формата, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, което я прави незаконосъобразна. Прието е, че е нарушен съществено чл. 128, ал. 3 ЗУТ, по отношение съобщаването на проекта за РУП на заинтересованите страни В. и А. Стефкини, които е следвало да бъдат уведомени лично, а не по реда на чл. 61, ал. 3 АПК (отм.); , който е бил неприложим, поради това, че не е установено те да са напуснали адреса. Прието е, че в нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗУТ, РУП е одобрен, без искане от останалите заинтересовани страни - собственици на УПИ I и на УПИ III, а само по искане на собственика на УПИ II - Р. Москова. Решението е неправилно. Не се споделят правните изводи на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 128, ал. 3 ЗУТ /ред. ДВ, бр. 101/2015 г./, поради несъобщаване на проекта за РУП на ответниците В. и А. Стефкини, в резултат на което същите са били лишени от възможността да подадат възражения в 14 дневен срок по ал. 5. На първо място такова оплакване не е правено от тези страни пред първоинстанционния съд. На второ, неправилно е преценявана разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК (отм.); , която е относима към реда за съобщаване на издадения вече административен акт, а не за съобщаване на проекта за такъв по чл. 128, ал. 3 ЗУТ /ред. ДВ бр. 101/2015 г./. За последния е била приложима разпоредбата на § 4, ал. 2 ДР ЗУТ, визираща няколко хипотези, една от които е тази, при която заинтересованото лице не е намерено на посочения от него адрес, а не когато е напуснало адреса. За изпълнение условията за съобщаване по § 4, ал. 2 ДР ЗУТ, издателят на акта е представил частични доказателства за публикуване на съобщението до Стефкини на таблото за обявления в сградата на община Самоков. Неизпълнение на останалите изисквания, според настоящият състав, е нарушение на процедурата по съобщаване на проекта за РУП на тези лица, което обаче не е съществено. Това е така, защото самият акт - заповедта за одобряване на РУП е съобщена лично на същите лица, чрез известие за доставяне-обр. разписка /л. 12 и въпреки това те не са го оспорили пред съда. Именно последващото връчване на заповедта валидира пропуските по връчване на съобщението за изготвения проект, защото им е дадена възможност да се запознаят със заповедта и ако не са съгласни да я оспорят. Това е гаранция, че процесуалните им права за защита срещу проекта и заповедта са спазени. Нарушението не е съществено и поради това, че дори при спазване на реда за съобщаване, актът щеше да бъде издаден. Не се споделят правните изводи на съда и по отношение нарушението на материалноправната норма на чл. 113, ал. 2 ЗУТ, поради липса на подадено искане /съгласие/ от другите собственици на засегнатите от РУП-а имоти. Правната норма на чл. 113, ал. 2 ЗУТ не изисква съгласие на всички собственици на имоти за изработване на РУП, за които се предвижда свързано застрояване. Предвидено е, че РУП се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия ПУП предвиждащ свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота /какъвто е процесния случай/ или само при условията на чл. 36. Това означава, че всеки от собствениците на тези имоти, поотделно или заедно, може да поиска съставяне на РУП за реализиране на конкретното строителство в неговия имот, въз основа на предвижданията по влезлия в сила ПУП-план за застрояване. Това е така, защото след влизане в сила на ПУП-ПЗ, различните собственици, съобразно инвестиционните си намерения могат да предприемат действия по застрояване на имота си по различно време, без да зависят един от друг, но за да може да строи всеки от тях дължи изработването на РУП, със съдържанието по чл. 113, ал. 4 ЗУТ, включващ трите имота. Съгласието им е необходимо при изработването на ПУП-ПРЗ за трите имота, предвиждащ свързано застрояване, който в случая е влязъл в сила през 2007 г. В случая РУП повтаря ПУП-ПЗ от 2007 г., без да променя характерът и начина на застрояване, предвидени с последния. Ето защо за изработването му, не е било необходимо съгласието на останалите собственици на включените в свързано застрояване имоти. В нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът не е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт, за правилно приложение на материалния закон и съответствие с целта му. Това включва проверка за съответствие на акта с останалите материалноправни изисквания за изготвяне на РУП, съдържащи се в ЗУТ и подзаконовите актове, съобразно събраните по делото доказателства и най-вече приетите единична и тройна съдебно-технически експертизи. Още повече, че оспорващият НС на ТПК се е позовал на такива нарушения, спрямо които липсват както фактически, така и правни изводи, в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. При липса на мотиви по същество за правилното приложение на материалния закон, касационният съд не би могъл да извърши цялостна проверка за правилното приложение на този закон, което налага неправилното решение да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът дължи преценка и анализ на събраните доказателства, установяване на фактите и извеждане на правни изводи по същество относно материалната законосъобразност на оспорения РУП. Предвид изложеното касационните жалби се явяват основателни. Не се споделя оплакването на Р. Москова за недопустимост на оспорването, на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 и 4 ЗУТ, тъй като в случая имотът на кооперацията - сграда в УПИ III, е част от одобрения РУП при условията на свързано застрояване с УПИ II, т. е попада в хипотезата на т. 1 и 2 от цитираната разпоредба. С оглед изхода по спора, касационният съд не дължи произнасяне по исканията за разноски. Разноските в касационното производство ще бъдат присъдени от първоинстанционния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение