Решение № 1951 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14316/2012 г.

Решение № 1951 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14316/2012 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областен управител на област Кърджали срещу решение № 146/22.10.2012 г. по адм. дело № 142/2012 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменена т. 4 от негов изричен отказ, изх. № ФС-03-570-2/24.07.2012 г. да извърши вписване по § 2, ал. 3 от ПЗР на Закона за държавния служител /ЗДСл/ на стр. 32 от служебната книжка на Розен Младенов Иванов за периода 1.03.2006 г. - 3.01.2012 г. на длъжност Директор на дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността" и е изпратил преписката за извършване на вписването в 14-дневен срок. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Розен Младенов Иванов, жив. в гр. Кърджали, в писмено възражение, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че Иванов за периода 1.03.2006 г. - 3.01.2012 г. е заемал длъжността Директор на дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността" в Областна администрация Кърджали. С оспорената пред съда т. 4 от изричния отказ на Областния управител неправилно е прието, че на стр. 32 от служебната книжка на Розен Иванов не следва този служебен стаж да се впише като юридически стаж по смисъла на чл. 164, ал. 8 ЗСВ поради липса на предпоставките по § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗДСл, като изложените от административния орган мотиви са, че наличието на висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност не са били задължителни предпоставки за заемането на длъжността. АС е констатирал, че и в двете приети по делото длъжностни характеристики за длъжността от 2006 г. и 2008 г., относими към процесния период, е посочено, че се изисква образователна степен магистър в професионална област - право, икономика. В заповедта за обявяване на конкурса за длъжността и обявление за провеждане на конкурс за длъжността е посочено, че предпочитаната специалност, по която е придобито образованието, е право. Ответникът по касационна жалба притежава висше педагогическо и висше юридическо образование. За да се зачете служебния стаж и за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7 от ЗСВ е необходимо съгласно § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗДСл, е необходимо за съответната длъжност да се изисква юридическо образование, каквото изискване е имало за процесната длъжност и Иванов я е заел, тъй като е отговарял на изискването за висше образование по специалността "право". ЗДСл не съдържа изискване длъжността да не може да бъде заета с друго висше образование, както твърди Областният управител, поради което същият е следвало да отбележи на стр. 32 от служебната книжка на жалбоподателя, че спорният стаж е такъв по чл. 127, ал. 1 - 4 ЗСВ (отм.), съответно - чл. 164, ал. 1 - 7 от ЗСВ. Решението е правилно. Съдът правилно е установил фактите, между които правнорелевантните са, че длъжността е можела да бъде заета при наличие на висше юридическо или висше икономическо образование и Иванов я е заел, тъй като отговаря на изискването за юридическо образование. В ЗДСл и чл. 164, ал. 8 от ЗСВ липсва изискване за притежаване на юридическа правоспособност за да бъде признат определен стаж за стаж по чл. 164, ал. 1 - 7 от ЗСВ, както твърди касаторът, независимо че по делото е установено, че Иванов е издържал изпита за придобиване на юридическа правоспособност съгласно протокол от 25.09.2002 г. Такова изискване липсва и в чл. 127, ал. 6 от ЗСВ (отм.) в приложимата към част от процесния период редакция, а именно от 1.03.2006 г. до отмяната на ЗСВ (отм.) с новия ЗСВ. Както правилно е посочил съдебния състав няма основания нормата на § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗДСл да се тълкува стеснително, тъй като същата не съдържа изискване единственото възможно образование за заемана на длъжността да е юридическо. Изискването за юридическо образование за заемането на длъжността може да бъде и алтернативно, като в настоящия казус, и в тези случаи лицето, което я е заело трябва да е направило това поради придобитото от него юридическо образование, за да са налице основанията по § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗДСл. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение