Решение № 8911 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4404/2010 г.

Решение № 8911 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4404/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Емил Атанасов Митев от гр. Благоевград, срещу решение № 9/21.01.2010 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 731/2009 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № ДК-02-БД-75/10.08.2009 г. на Началника на РДНСК-Благоевград, за премахване на установен незаконен строеж - "пристройка към I жилищен етаж от 2МЖ", находящ се в УПИ V-1241, кв. 97 по плана на V микрорайон на града, извършен от касатора, както и да се възстанови фасадата на сградата. За да приеме този правен резултат, първоинстанционният съд е приел законосъобразност на издадения административен акт, с оглед данните, за изграден след 1997 г. строеж, за който липсват строителни книжа и съгласие на съсобствениците в имота. Отчетено е, че декларациите на последните са от 2009 г., дадени постфактум, налице е становище на гл. архитект, че строежът не е търпим по изискванията на § 16 ПР ЗУТ, липсват и започнати производства по § 183 и § 184 ПЗР ЗУТ. С оглед тези факти, както и при положение, че експертът е получил информация от Б. Атанасов - съсобственик в сградата, заключението на вещото лице по делото частично не е възприето, направен е изводът, че не е налице текущ ремонт, а нов строеж, подлежащ на премахване. Така постановения съдебен акт се счита неправилен, претендира се отмяната му, по подробно изложени в касационната жалба и писмена защита на пълномощник съображения. В съдебното заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Съдът обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства е извел изводите си за законосъобразност на контролирания административен акт, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не са налице нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което решението следва да се остави в сила. Производството е започнало с проверка, извършена по сигнал на Петрова - собственик на съседния УПИ за извършвано "в момента" строителство на пристройка, налице е проверка и от общинските органи по строителството от 07.08.08 г., установили изграден на груб строеж обект, липсва отразяване на пристройката в приложената скица - извадка от действащия ПУП за района, утвърден със заповед от 1997 г. (л. 33 по делото), изискано е от РДНСК и становище от Гл. архитект на общината, с оглед правомощията му по § 16 ПР ЗУТ, данните от което с основание са възприети, не се оспорва липсата на строителни книжа, не са налице и данни в регистрите за започнати административни производства по реда на § 183 и 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, а новосъздадените доказателства - декларации не могат да санират констатирания порок по чл. 183, ал. 1 ЗУТ и чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.) за липса на своевременно дадено съгласие на съсобствениците на имота за разширението на съществувалото на I-я жилищен етаж санитарно помещение. Всичко посочено дотук, обосновано преценено в мотивите на оспорения съдебен акт, е резултат на безпристрастно анализирани доказателства, правилно не е възприето и заключението на вещото лице по делото в частта му, която е в противоречие с тях. Що се отнася до съображенията във връзка с изготвената кадастрална карта следва да се посочи, че кадастърът е само снимка, отражение на осъщественото към момента на изготвянето й строителство и не рефлектира върху въпроса за законността на строежа. При това, приложената от СГКК - Благоевград КК-скица № 6075 от 15.05.2009 г. потвърждава разположението на въпросната пристройка до регулационната граница със съседния УПИ 246, при явното противопоставяне на собственика, затова, както и съдът е подчертал, дори да се приеме твърдението за осъществен назад във времето строеж, той няма характеристиката на търпим. При така изложените съображения, оспореният съдебен акт изцяло кореспондира с материалите по делото и приложимите правни норми, правилна и точна е преценката за незаконност на строежа, а възприетите от издателя на заповедта данни на констативните протоколи не са надлежно оборени от жалбоподателя, включително и с касационната му жалба, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,