Решение № 14701 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11051/2010 г.

Решение № 14701 от 11.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11051/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Костадин Христов Стоянов, Сашо Стоянов Стоянов и Катюша Стоянова Стоянова, чрез адв. Антонина Цочева от АК - Пловдив, против решение № 691 от 11.05.2010, постановено по адм. дело № 1462/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалния закон- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Иска се отмяна на решението и отмяна на заповедта на областния управител в частта, с която са отнети части от имота на жалбоподателите № 459 за да се създаде новообразуван имот № 593, като преписката да се върне на административния орган с указания да се запазят очертанията на техния имот. В о. с. з. на ВАС касационните жалбоподатели не се явяват и не изпращат представител. Ответната страна: Областен управител на област област Пловдив не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - Кметът на община - Сопот и Петър Апостолов Петров, Пешка Апостолова Гаджалова, Методи Иванов и Митка Иванова Раева не се явяват и не заявяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Посочва, че са обосновани като краен резултат правните изводи на съда по предмета на спора, касаещ производство по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, в което се преценява законосъобразността на одобрения от областния управител ПНИ и доколко на всеки правоимащ по смисъла на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ е определен имот, съгласно изискванията на § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, като правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост. Счита, че съдът правилно е кредитирал заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Намира жалбата за неоснователна, поради което предлага решението да бъде потвърдено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящите касатори против Заповед № ЗД-00-103 от 11.06.2009 г. на Областен управител - Пловдив, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти (ПНИ) на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местностите "Манастирски лозя", "Борова гора" и "Кайряка" в землището на община Сопот, област Пловдив, в частта относно новообразувани имоти № 459 и № 593 в местност "Манастирски лозя". Съдът обсъдил представените по делото писмени доказателства. За да постанови решението си съдът приел, че жалбоподателите се легитимират като лица с признати права на собственост по наследствено правоприемство и реституция на нива с площ от 0,800 дка в местността "Манастирски лозя, в качеството си на наследници на Ненка Маринова Стоянова, видно от представеното удостоверение за наследници и Решение № 0412 от 30.09.1993 г., издадено от Поземлена комисия - Карлово, а заинтересованите страни, в качеството си на наследници на Парашкева А. Михалева (Цанева) - с Решение № 0413 от 4.10.1993 г. на Поземлена комисия - Карлово. Съобразил, че освен тези решения, относими към спора са и Решение № 125 от 25.12.1969 г. на Изпълнителния комитет на Градски общински народен съвет - Сопот, с което на първия жалбоподател, като наследник на Христо Николов Стоянов е предоставено право на ползване върху лозе с площ от 0,6 дка в местността "Манастирски лозя", съгласно ПМС № 21 от 1963 г., а на другите двама жалбоподатели, като наследници на Стоян Николов Стоянов - право на ползване върху лозе с площ от 0,4 дка. в същата местност. Съдът кредитирал заключението на вещо лице, с което установил, че имот с № 459 с площ от 0,802 дка е записан в регистъра на Ненка Маринова Стоянова, а имот с № 583, отразен в ПНИ с площ от 0,874 дка, е образуван от част от имот № 459 и част от имот с № 461 по кадастралния план на ЗЗП и помощния план, и записан в регистъра като съсобствен между Парашкева Михалева (500/874 идеални части) и община Сопот (374/874 идеални части). Оттук извел извод, че изготвеният ПНИ, в частта за процесните имоти, отговаря на изискванията на закона, включително досежно площ и разположение, тъй като в частта за първия оспорен имот определената площ от 0,802 дка се различава пренебрежимо малко от определените с решението на ПК от 4.10.1993 г. 0,800 дка, и имотът има осигурен достъп до път. По отношение на втория имот и претенцията, основана на предоставеното право на ползване приел, че за двамата ползватели не е било налице задължителното условие те да са инициирали, провели и приключили процедура по преобразуване правото им на ползване в право на собственост. С оглед на тези съображения и като обсъдил приложимата редакция на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приел оспорената заповед за законосъобразна и отхвърлил жалбата срещу нея. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразни правни изводи. Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползуватели. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези разпоредби се налага изводът, че правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по придобиването на собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила. Настоящият случай не е такъв. Освен това, на обжалване съгласно § 4к, ал. 6 подлежи планът на новообразуваните имоти във всичките му части, включително в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите. В производството в частта на регистъра обаче съдът проверява само верността на отразените в него данни съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост. По тези съображения изводът на съда за законосъобразност на обжалвания план в оспорените части, е правилен. Оспореното решение е съобразено с константната практика на ВАС, че планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и затова законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите. В случая, както бе посочено по-горе, процедурата по преобразуването на правото на ползване в право на собственост не е приключила, а твърдението за противното се опровергава от доказателствата по делото. С оглед изложеното по-горе основните доводи в жалбата, че на жалбоподателите било нарушено правото на собственост, съдът преценява като неоснователни. Както бе посочено по-горе, касаторите се легитимират като собственици с възстановено право на собственост върху имот № 459 от 800 кв. м в м. "Манастирски лозя", с решение № 0412/04295/30.09.1993 г. на ПК, като ПНИ е съобразен както с местоположението, така и с площта и границите, доказани с това решение. Искането, направено в тази връзка, за осъществяване на косвен съдебен контрол върху предходно издаден акт - Решение № 0413 от 4.10.1993 г. на Поземлена комисия - Карлово, е недопустимо. Останалите доводи в жалбата, че е налице основанието за трансформиране на право на ползване в право на собственост, са неоснователни. По делото не са представени доказателства ползувателите да са заявили претенции да придобият право на собственост върху предоставени им за ползване земи по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма данни, а и твърдения за приключила с влязъл в сила акт процедура по § 62 от ПМС № 465/1997 г. за изм. и доп. на ППЗСПЗЗ, поради което изводът на съда, че касаторите не се легитимират като лица с трансформирано право на собственост в право на ползване, е правилен. Затова възражението за материална незаконосъобразност на заповедта по чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ е неоснователна. Неоснователен е и доводът за несъобразяване на решението с разпоредбата на чл. 13а, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, предвид необявяването на помощен план. Съгласно неоспореното заключение за м. "Манастирски лозя" през 1992 г. е изготвен кадастрален план, послужил като основа при изработването на карта на имотите във възстановими и съществуващи стари реални граници, откъдето се налага извод, че при изработване на помощния план по § 4к от ПРЗ на ЗСПЗЗ са спазени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Твърдението, че в заключението си вещото лице "не коментирало законността на ПНИ", е неоснователно, тъй като отговорът на този въпрос е правен, а не технически и се дължи от съда, а не от него. Твърдението, че заключението не било пълно, не отговаря на действителното положение. Предвид изложеното, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон, постановено е при съобразяване с процесуалните правила и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,