Решение № 7393 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10622/2009 г.

Решение № 7393 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10622/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Винпром Троян" АД - гр. Троян, представлявано от изпълнителния директор Иванка Станчева, чрез пълномощника адв. Благовест Петров, против решение № 371/19.06.2009 г., постановено по адм. дело № 250/2008 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 1100490/12.12.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Ловеч. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, които са идентични на тези поддържани и пред първата инстанция, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, представляван от пълномощника юрисконсулт Светлана Русева, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. В писмен отговор по жалбата се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът обосновано е достигнал до извода, че не е налице доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) и липсват доказателства за начисляване на данъка от доставчика, затова съдът правилно е потвърдил РА относно непризнатото право на данъчен кредит. Относно облагането по ЗКПО (отм.) правилно е потвърдено увеличението на финансовия резултат, поради това, че процесната фактура не удостоверява реална стопанска операция. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на "Винпром Троян" АД против РА № 1100490/12.12.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Ловеч, потвърден с решение № 73/15.02.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 606 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с РА законосъобразно не е признато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08 и м. 09/2005 г. в размер общо на 4584,60 лв. по фактури № 113/25.08.05 г. и № 115/07.09.05 г., издадени от "Микрас" ЕООД, поради наличие на обстоятелства по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). При извършената насрещна проверка на правоприемника на доставчика - "НИСО" ЕООД, е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ във връзка с извършване на доставката, начисляване на данъка и счетоводната отчетност, като в указания срок не са представени никакви доказателства. Съдът е приел, че пред съда са представени писмени доказателства, които изхождат единствено от счетоводството на ревизираното лице. Със заключението на вещото лице също не се опровергават констатациите и изводите в РА, тъй като не е направена проверка в счетоводството на доставчика "Микрас" ЕООД. Според съда, разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) в случая не намира приложение, тъй като не е установена реалността на доставките. Относно облагането по ЗКПО за 2004 г. съдът е приел, че правилно е извършено увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, вр. чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.) със сумата 27934 лв. по фактура № 99/10.12.2004 г., издадена от "Микрас" ЕООД. Фактурата има за предмет транспортна услуга, а при насрещната проверка на доставчика е установено, че същият не разполага с транспортни средства за извършване на доставката. Съдът е приел, че фактура № 113/13.01.05 г., издадена от "Тотал инвест 2004" ЕООД не може да удостоверява предходната доставка на услугата, тъй като е съставена след процесната. Посочил е, че заключението на вещото лице установява само правилността на счетоводните записвания при ревизираното лице, но не и осъществяването на доставката. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Относно облагането по ЗДДС правилно съдът е направил извода, че за ревизираното лице не е налице основание за признаване право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 4584,60 лв. по фактури № 113/25.08.05 г. и № 115/07.09.05 г., издадени от "Микрас" ЕООД, с предмет на доставката, съответно - аванс в размер на 20000 лв. и продажба на 76410 кг сливи, с приспадане на аванса. Безспорно е по делото, че на правоприемника на доставчика - "НИСО" ЕООД редовно е връчено ИПДПОДС изх. № 10-23-00-20-147/02.10.2007 г., както и че в указания срок не са представени поисканите документи и обяснения. От съдържанието на искането се установява, че документите и писмените обяснения, които са поискани имат значение за извършената доставка, за начисляване на данъка, за счетоводната отчетност по сделката, както и за предходните доставки, поради което същите представляват такива по смисъла на чл. 64, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Тези документи не са представени както до завършване на ревизията, така и в рамките на производствата по обжалване на РА по административен и съдебен ред. Непредставянето на поисканите документи представлява основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Правилен е изводът, че не е установено реалното осъществяване на доставката по процесните фактури, предвид липсата на доказателства от прекия доставчик. От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при ревизираното лице са извършени правилни счетоводни записвания във връзка с получените доставки /авансово плащане и продажба на сливи/. Това заключение обаче не може да игнорира наличието на основание да бъде отказано право на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като на първо място, поисканите документи и обяснение не са представени и в съдебното производство, а на следващо място - вещото лице не е направило проверка в счетоводството на доставчика относно релевантните факти и обстоятелства във връзка с данъчното облагане на ревизираното лице. Заключението е оспорено от представителя на приходната администрация като необосновано, поради това че не е направена проверка при доставчика, а изводите са изградени само въз основа на счетоводни записвания при ревизираното лице. Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно не е възприел изводите на вещото лице по изложените съображения. От представения договор от 15.08.05 г. между "Винпром Троян" АД и "Микрас" ЕООД за доставка на сливи, реколта 2005 г., не може да се направи извод за реалното осъществяване на доставката. По делото не са представени доказателства, които да установяват прехвърляне на собствеността върху стоката, като например приемо-предавателни протоколи или бележки, кантарни бележки, транспортни документи - пътни листи, товарителници и др. подобни. Предмет на доставката представляват родово определени вещи, поради което прехвърлянето на собствеността се осъществява с отделянето им от останалите вещи от същия вид, което се доказва чрез документи от вида на посочените. Следва да се отбележи, че приемо-предавателните бележки за сливи и разходни касови ордери, които са представени по делото и приети с определение от съдебно заседание на 25.09.2008 г., са издадени през м. 08/2004 г. и очевидно не се отнасят до процесните доставки на сливи, които са от м. 08/2005 г. Наред с това в тези документи не е посочен като доставчик "Микрас" ЕООД, а физическо лице. Доколкото тези документи според твърденията на вещото лице са използвани при изготвяне на заключението му, то изложените по-горе съображения във връзка с неотносимостта им към правния спор, потвърждават извода за необоснованост на заключението на вещото лице. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че не е налице основание за приложение на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Разпоредбата се прилага само при наличие на реално осъществени доставки на стоки или услуги, а в случая не е доказана реалността на доставката. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Решението е правилно и в частта относно облагането по ЗКПО. Спорът в тази част е свързан с увеличението финансовия резултат за 2004 г. със сумата 27934 лв., представляваща възнаграждение по фактура № 99/10.12.2004 г., издадена от "Микрас" ЕООД и с предмет на доставката - "транспорт". При извършената насрещна проверка на доставчика е установено, че според оборотната ведомост за годината, дружеството не разполага с транспортни средства. Същевременно не са представени доказателства за наети транспортни средства. Предвид това, не е установена техническата възможност на доставчика да осъществи транспортната услуга. Вещото лице е направило предположение в заключението си, че доставчикът може да е използвал нает транспорт, но това предположение не представлява доказателство. Фактът, че доставчикът е имал наети шофьори, според заключението, не може да обуслови извод за действително осъществяване на транспорта, тъй като липсват доказателства както за наличие на транспортни средства - собствени или наети, така и за осъществяването на транспорта и отчитането му, като например пътни листи, товарителници и т. н. Заключението по съдебно-счетоводната експертиза в частта, касаеща облагането по ЗКПО е необосновано, поради това че вещото лице аргументира изводите си с доставка на сини сливи през 2004 г. и с осъществяването на счетоводни записвания за тези доставки. Този извод противоречи на защитната теза на жалбоподателя, че транспортът е свързан с доставката на кайсии по договора между него и "Микрас" ЕООД от 10.07.2004 г., а по делото липсват транспортни документи, от които да се установи каква стока е превозена, по какъв маршрут, с какво транспортно средство и т. н. От друга страна, дори и да се приеме, че процесната фактура е издадена за транспорт на сини сливи, то издаването й през м. 12/2004 г. не съответства на времевия период, през който са осъществени доставките на сливи, съобразно приемо - предавателните бележки и РКО, коментирани по-горе - м. 08/2004 г., а и предвид естеството на стоката и ноторно известния факт относно периода на зреене и бране на този вид плод. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че представената фактура № 113/13.01.2005 г., издадена от "Тотал инвест 2004" ЕООД не удостоверява предходна доставка, тъй като има съществено разминаване в датите на издаване на двете фактури, като тази за предходната доставката е издадена повече от месец след процесната. Представеният договор от 05.07.2004 г. между жалбоподателя и "Микрас" ЕООД за доставки на кайсии, при които транспортът е за сметка на изпълнителя, не представлява доказателство за осъществяване на доставката, а само за това, че между страните е сключен договора, т. е. че е постигнато съгласие относно съществените елементи на договора - страни, предмет, цена, срок и т. н. Реалното осъществяването на доставката представлява изпълнение на задълженията на страните, поети по този договор, поради което не може да се идентифицира със самото сключване на договора. Предвид изложеното, правилни са изводите на съда, че разходът по фактура № 99/12.10.2004 г. е отчетен за услуга, която не е реално осъществена. Налице е хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 2, вр. чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.), което представлява основание за увеличение на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.), както правилно е приел първоинстанционният съд. По изложените съображения, не са налице твърдените касационни основания. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответната страна няма право на второ юрисконсултско възнаграждение, тъй като такава възможност не е предвидена в разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, а с първоинстанционното решението на приходната администрация вече е присъдено възнаграждение съобразено с материалния интерес по правния спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,