Решение № 6635 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7046/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от И. В. И. и С. В. И., от гр. София, чрез процесуален представител адв. И. Юруков, против решение 6072 от 22.05.2024 г., постановено по адм.д. 5088/2022 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат, че фактическите действия по премахване на част от къщата им са извършени в изпълнение на незаконосъобразно възлагателно писмо на Началника на ДНСК и считат за произволен извода на съда, че премахването на установения незаконен строеж е започнало преди оспорването на същото. Искат да се отмени оспореното решение и се постанови друго по съществото на спора, с което да се уважат изцяло исковите им претенции, ведно със законните последици. Претендират и направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът - Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез процесуален представител юрк. Стойнов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и счита оспореното решение за правилно и съобразено с материалния закон. Иска същото да бъде оставено в сила. Непретендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт, с оглед съответствието му с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил изцяло предявените от И. В. И. и С. В. И. обективно и субективно съединени искове срещу Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ за заплащане на: обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 48 535,87 лева, причинени им от незаконно възложеното премахване на част от собствената им къща, представляващо необходимата сума за ремонтни и строително монтажни работи, необходими за възстановяване на къщата във вида преди разрушението й, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане; обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от невъзможността им да ползват разрушената къща в периода от 08.06.2017 г. до датата на предявяване на иска 07.06.2022 г., в размер на 60 041 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска 7.06.2022 г. до окончателното й изплащане; обезщетение за имуществени вреди стойността на отнетите им движими вещи в размер на 27 990 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане; обезщетение за имуществени вреди на ищеца И. И. пропуснати ползи от невъзможността да продължи да работи в САЩ /пропуснато трудово възнаграждение/ в общ в размер на 100 000 лева; обезщетение за неимуществени вреди на ищеца И. И. в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 07.06.2022 г. до окончателното й изплащане и обезщетение за неимуществени вреди на ищцата С. И. в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 07.06.2022 г. до окончателното й изплащане. От фактическа страна съдът е установил, че със Заповед РД-14-664/16.11.2005 г. на зам. началника на ДНСК, на основание чл. 225 от ЗУТ е установен незаконен строеж, представляващ "Реконструкция и пристрояване на съществуваща жилищна сграда" в УПИ Х-580,581, 582, кв. 224 по плана на гр.София, [улица], с извършител А. В. И., извършен без предвиждане в подробния устройствен план и без строителни книжа, като със същата заповед е разпоредено премахването на описания незаконен строеж. Заповедта на ДНСК е обжалвана и с решение от 04.08.2008г., постановено по адм.д. 1132/2007 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 4315/01.04.2009 г., постановено по адм. д. 14303/2008г. по описа на ВАС, жалбата срещу заповедта е оставена без уважение. Установил е, че съгласно н.а. 76, том VII, рег. 10106, дело 1153/2008 г., считано от 23.06.2008 г. ищците са собственици на едноетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.София, район [улица], със застроена площ от 92,86 кв.м. В изпълнение на Заповед РД-14-664/16.11.2005 г. на зам. началника на ДНСК е изготвено възлагателно писмо 3691-01-303/15.03.2016 г., с което е разпоредено изпълнение на заповедта чрез премахване на установения незаконен строеж в периода 04.04.2016 г. 08.04.2016 г., изпратено до А. В. И., Н. Г. Р. и Л. Г. И.. По жалба на ищците в настоящото производство, с определение 3938/11.07.2016 г. по адм. д. 3936/2016 г. АССГ е спрял изпълнението на действията по принудителното изпълнение на заповед РД-14-664/16.11.2005 г. на началника на ДНСК, обективирани във възлагателно писмо, изх. 3691-01-363/15.03.2016 г. на началника на ДНСК и с Решение 3849/08.06.2017 г. по същото дело АССГ е отменил и възлагателно писмо 3691-01-303/15.03.2016 г. Съдът безспорно е установил, че преди произнасянето на АССГ по адм.д. 3936/2016 г., незаконният строеж е бил премахнат. Съдът е посочил, че при служебно извършените справки се е запознал с Решение 6181/11.10.2016 г. по адм. д. 3793/2016 г. на АССГ, Решение 1854/19.03.2019 г. по адм. д. 11428/2018 г. на АССГ, Решение 3874/07.06.2016 г. по адм.д 3871/2016 г. на АССГ, Определение 3187/06.06.2016 г. по адм.д. 4540/2016 г. на АССГ и Определение 7860/28.06.2016 г. по адм. д. 6176/2016 г. на ВАС и по искане на ищците е назначил съдебно-психологическа и съдебно-техническа експертизи. При тези фактически установявания съдът е счел искът с правно основание чл. 299, ал.1 от АПК за неоснователен. Посочил е, че независимо, че по реда на чл.294 от АПК е отменено възлагателно писмо 3691-01-303/15.03.2016 г., само от възлагателното писмо не могат да произтекат вреди, а от действия в изпълнение на влязла в сила заповед по чл. 225 от ЗУТ. Обосновал е извода, че след като премахването на незаконния строеж по Заповед РД-14-664/16.11.2005 г. е започнало далеч преди оспорването на възлагателно писмо 3691-01-303/15.03.2016 г., респ. неговата отмяна и незаконният характер на действията по изпълнението на заповед РД-14-664/16.11.2005 г. на началника на ДНСК не е установен в производство по чл. 297 АПК, не е налице основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. По изложените съображения съдът постановил оспореното решение, с което отхвърлил изцяло исковите претенции на И. В. И. и С. В. И. срещу Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 299, ал. 1, вр. чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, във фактическия състав на който се включват следните елементи - наличие на принудително изпълнение с незаконен характер, като незаконният характер на принудителното изпълнение се установява по съдебен ред в производството по чл. 294 АПК, вреда и причинно-следствена връзка между първите два елемента. Независимо, че в тежест на ищците е да докажат елементите по чл. 299 от АПК за ангажиране на отговорността на ответника, съдът не е изпълнил правомощията си по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК. По делото съдът лаконично е отбелязал, че служебно се е запознал с Решение 6181/11.10.2016 г. по адм. д. 3793/2016 г. на АССГ, Решение 1854/19.03.2019 г. по адм. д. 11428/2018 г. на АССГ, Решение 3874/07.06.2016 г. по адм.д 3871/2016 г. на АССГ, Определение 3187/06.06.2016 г. по адм.д. 4540/2016 г. на АССГ и Определение 7860/28.06.2016 г. по адм. д. 6176/2016 г. на ВАС, без да посочи какви факти се установяват от посочените съдебни актове и противопоставими ли са същите на ищците, като трети лица придобили собствеността на процесния имот преди влизане в сила на Заповед РД-14-664/16.11.2005 г. на зам. началника на ДНСК. Съдът не е установил, ищците били ли са уведомени за посочената заповед и за предприетото й принудително изпълнение, спрямо тях намира ли приложение чл.285 от АПК, административният орган съобразил ли е че предприема принудителното изпълнение върху вещ, собственост на трети лица, изпълнението съобразено ли е и с чл.8 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Предвид изложеното се налага извода, че като не е дал конкретни указания във връзка с установяване на посочените обстоятелства, съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка. Констатираното нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до липса на фактически установявания във връзка с елементите от фактическия състав на предявеният иск. По аргумент от чл. 220 от АПК липсата на фактически установявания по релевантните за спора обстоятелства препятства преценката на касационната инстанция за правилното приложение на материалния закон. В конкретния случай допуснатите процесуални нарушения препятстват преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на ДНСК на основание чл. 299, ал. 1, вр. чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК. По изложените съображения оспореното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, като при новото разглеждане на делото, съдът, след като изпълни задълженията си по чл. 171, ал.5 от АПК, следва да установи налице ли са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. На основание чл.226, ал.3 от АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение