Решение № 10873 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4351/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на ТП на НОИ Търговище срещу Решение 417/11.03.2025 г., постановено по адм. дело 667/2024 г. по описа на Административен съд Търговище. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се остави в сила Решение 2153-25-355/27.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ Търговище, с което е потвърдено Разпореждане 2140-25-397/18.10.2024 г. на ръководител на Пенсионно осигуряване при същото поделение на НОИ. Претендира разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция и релевира възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът С. В. Г., чрез адв. Т. Добрева, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето й. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че по молба на С. В. Г. било издадено удостоверение от 12.05.2003 г. относно придобития от него трудов и осигурителен стаж в Украйна, който НОИ е счел, че е общо 24 г., 6 м. и 29 дни, като в удостоверението е посочено, че се зачита, на осн. чл.8 и чл.17 от Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване от 04.09.2001 г. /Договора/, за право за обезщетение за временна неработоспособност, майчинство и безработица. Г. е подал заявление с вх. 2213-25-30/01.03.2024 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в ТП на НОИ Търговище, като е приложил към него горепосоченото удостоверение, трудова книжка, издадена в чужда държава Украйна и трудова книжка, издадена в Република България; военна книжка /военен билет/, издадена в чужда държава Украйна; 2 бр. декларации, формуляр БГ/УКР4; документ за лична платежна банкова сметка. С Разпореждане 2140-25-333/03.09.2024 г., ръководителят на ПО при ТП на НОИ Търговище е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Г.. Разпореждането е било обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ Търговище, който с Решение 2153-25-338/17.10.2024 г. го отменил и върнал преписката на компетентния орган с указания за издаване на достатъчно ясен и мотивиран административен акт. В изпълнение на дадените указания било издадено Разпореждане 2140-25-397/18.10.2024 г. от ръководителя на ПО при ТП на НОИ Търговище, с което отново е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Г.. Това разпореждане е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ Търговище, който с Решение 2153-25-355/27.11.2024 г. приел жалбата за неоснователна с мотиви, че при пенсиониране по чл.68, ал. 1 2 от КСО през 2024 г. е необходимо мъжете да имат навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж 39 години и 06 месеца, а зачетеният общ осигурителен стаж в Република България на С. Г. е в размер на 20 години и 07 месеца, като претендираният от заявителя осигурителния стаж за 24 г., 6 м. и 29 дни, съгласно приложеното от него удостоверение за труд, положен в Украйна, няма основание да бъде зачетен за право на пенсия поради отказа на Украйна да потвърди осигурителните периоди. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпорежданет, изпращайки преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Търговище за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на С. Г.. За да отмени процесното решение и изпрати преписката на пенсионния орган, първоинстанционният съд е приел, че удостоверението от 12.05.2003 г. е издадено след влизане в сила на цитирания международен договор на 01.04.2003 г., но преди приемането на споразумението по прилагането му - 21.05.2004 г., от което следва, че към момента на издаването му не са били налице образците на двуезични формуляри, съответно удостоверение за осигурителен (трудов) стаж (БГ-УКР 3). Съдът е установил, че в Договора е дефинирано само едно понятие за осигурителен стаж , независимо дали е във връзка с придобиване на право за обезщетение за временна неработоспособност, за майчинство/бащинство, безработица или пенсия. На следващо място е посочил, че повторното доказване на обстоятелство, което вече е било прието от административния орган за установено в отношенията му със заинтересованото лице в производството, противоречи на принципите за последователност и предвидимост при действията на администрацията. В последната хипотеза съдът е установил, че административният орган не е изпълнил задължението си, въведено с принципа за служебното начало по чл. 9 от АПК, което е обезпечено с правата му по чл. 19, т.2 от Договора да поиска допълнителни действия от компетентната институция в Украйна във връзка с задълженията ѝ за административна помощ. При тези съображения и поради нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, съдът е отменил решението и разпореждането, и е изпратил преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Търговище за ново разглеждане и произнасяне по подаденото заявление. Решението е правилно и към мотивите му настоящата инстанция препраща на основание чл.221, ал.2, пр. последно от АПК. Следва да се подчертае, че разпоредбата на чл.27, ал.2 от Договора между Република България и Украйна за социално осигуряване от 04.09.2001 г. предвижда за правото на плащания съгласно договора да се взема предвид и осигурителния (трудовия) стаж, придобит на територията на двете договарящи страни преди влизането му в сила. Посочените периоди на осигурено време в издаденото удостоверение от 12.05.2003 г. са до 29.08.2002 г., т.е. преди влизане в сила на Договора. Както правилно е установил първоинстанционният съд, с удостоверението от 12.05.2003 г. вече е било прието за установено от административния орган в отношенията му със заинтересованото лице в производството обстоятелството, че С. Г. е придобил осигурителен стаж за 24 г., 6 м. и 29 дни. Разпоредбите на Раздел I Обезщетения за временна неработоспособност и майчинство чл.8, Раздел II Пенсии за инвалидност поради общо заболяване, пенсии за осигурителен стаж и възраст и наследствени пенсии чл.10 и Раздел V Обезщетения при безработица чл.17 от Договора не предвиждат различно третиране във връзка с понятието осигурителен (трудов) стаж , за което е дадено определение в чл.1, ал.1, т.8 от Договора. В този смисъл, както правилно е приел първоинстанционният съд, липсва правна обосновка за различното третиране на осигурителния стаж във връзка с придобиване на право за обезщетение за временна неработоспособност, за майчинство/бащинство, безработица или за пенсия. Задължение на компетентната институция в Република България Националния осигурителен институт, е да извърши допълнителни действия във връзка с изясняване на въпроса със същността на осигурителния стаж, като това задължение е обезпечено с правата по чл.19, т.2 от Договора да поиска от компетентния орган на другата договаряща страна допълнителна информация. Компетентните институции на двете договарящи страни се уведомяват взаимно за всички фактически обстоятелства, вкл. за промяна на продължителността на осигурителния (трудов) стаж, като същевременно се потвърждава новия осигурителен (трудов) стаж, съгласно разпоредбата на чл.7, т.2 от Споразумението между НОИ на РБ и МТСП на Украйна за прилагане на Договора. Пропуските в административната процедура по потвърждаване на осигурителния (трудов) стаж не следва да водят до утежнено положение за заявителя във връзка с реда за доказване на осигурителните периоди. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и същото като правилно следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, на С. В. Г. следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за което се представени доказателства и списък по чл.80 ГПК, предвид фактическата и правна сложност на делото и отправеното искане за прекомерност на разноските от страна на процесуалния представител на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,