Решение № 11023 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2016 г.

Решение № 11023 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново против Решение № 87/23.03.2016 г., постановено по административно дело № 817/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т. С оспореното решение е отменен Ревизионен акт № Р-15-1401873-091-001/15.06.2015 г., в частта, потвърдена с Решение № 378/11.09.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново и приходната администрация е осъдена да заплати съдебно-деловодни разноски в полза на В. П. П. В касационната жалба са изложени съображения за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдебният акт е необоснован, постановен след неправилна преценка на събраните доказателства и в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна В. П. П. се представлява от адвокат О. Л., който оспорва касационната жалба по съображения, изложени писмено, като моли съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира сторените съдебно-деловодни разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по съществото на спора, мнозинството от настоящия съдебен състав достигна до следните правни изводи: Предмет на съдебна проверка пред Административен съд - В. Т. е Ревизионен акт № Р-15-1401873-091-001/15.06.2015 г., с който в тежест на лицето В. П. П. са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски, след проведена ревизия по особения ред на чл. 122 ДОПК. Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № 1401873/24.07.2014 г., издадена от Й. И. Д., заемаща длъжността Началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП гр. В. Търново. Определен е обхватът на ревизията и органите, които да проведат ревизионното производство. Ревизионният акт е издаден от Й. И. Д. на длъжност Началник сектор "Ревизии" и възложила ревизията и от П. Г. И. на длъжност "Главен инспектор по приходите" и ръководител на ревизията. След оспорването му пред решаващия орган, актът е отменен в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 609,98 лева и съответната лихва и е потвърден, в останалата обжалвана част. Административен съд - В. Т. е отменил ревизионния акт, в потвърдената му от решаващия орган част, развивайки мотиви за материална незаконосъобразност на акта. Приел е, че "ревизионният акт е издаден от компетентни по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК органи по приходите". Мнозинството от настоящия касационен състав не споделя правните изводи на първоинстанционния съд относно наличието на компетентност на органите, издали ревизионния акт. Правилно съдът е посочил кои са разпоредбите, имащи отношение по този въпрос, а именно чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, но не е извършил анализ на това дали и двете разпоредби са спазени в случая. Съгласно чл. 118, ал. 2 ДОПК, ревизионният акт се издава от органите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите, които са изчерпателно изброени и това са само служители, заемащи експертни длъжности, а именно: "държавен експерт по приходите", "държавен инспектор по приходите", "главен експерт по приходите", "старши експерт по приходите", "експерт по приходите", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите". Тази разпоредба предоставя материална компетентност за издаване на ревизионния акт по предмет и по степен, но само на приходните органи по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, които съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, са включени към експертното длъжностно ниво. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията. Тази норма в настоящата си редакция, в сила от 1 януари 2013 г. /обн. ДВ, бр. 82 от 2012 г./, въвежда съвместна компетентност за издаване на акта от два органа, които са определени съгласно функционалното или процесуално качество, което имат в конкретното ревизионно производство, а не според длъжността, която заемат. Нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК се намира след чл. 118, ал. 2 ДОПК, следователно уточнява кои от приходните органи на експертно ниво и имащи отношение към конкретното ревизионно производство, разполагат с правомощието да издадат конкретния ревизионен акт. Това е и разликата между разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК и тази на чл. 119, ал. 2 ДОПК, а именно първата определя материална компетентност за издаване на акта, а втората определя кои от материално-компетентните органи по чл. 7, т. 4 ЗНАП, разполагат с правомощието за това според функцията, която са заемали в ревизионното производство. Ето защо, не може да се приеме, че нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК се дерогира от по-новата на чл. 119, ал. 2 ДОПК, тъй като двете предоставят компетентност по различен критерий, който според първата се определя от длъжностното ниво на органа, което следва да е експертно, а според втората зависи от процесуалното качество на органа в конкретното производство. Изложеното налага извода, че двете разпоредби следва да са спазени едновременно, за да се приеме, че ревизионният акт е постановен от компетентни органи. Кумулативното приложение и на двете норми, е правно и обективно възможно, с оглед съдържанието на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, в който не е въведено ограничение за териториалния директор относно приходните органи, които може да натовари с правомощието да възлагат ревизия, тоест това може да са и органите на експертно ниво, посочени в чл. 7, т. 4 ЗНАП, а не само тези на ръководно ниво по чл. 7, т. 3 ЗНАП. Респективно, за да бъде спазено изискването на чл. 118, ал. 2 ДОПК, териториалният директор би следвало да определи със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, приходни органи на експертно ниво. Приемането на обратната теза и игнориране на чл. 118, ал. 2 ДОПК, би било в нарушение на принципа за стриктно и буквално прилагане на нормите, определящи компетентност за издаване на административен акт, в нарушение на принципа за самостоятелност и независимост на органите по приходите съгласно чл. 4 ДОПК и на въведената в чл. 10, ал. 1 АПК забрана за изземване на компетентност от орган, стоящ по-високо в йерархията на съответната администрация. Процесният ревизионен акт е издаден при спазване на чл. 119, ал. 2 ДОПК, но в нарушение на чл. 118, ал. 2 ДОПК - от лице, заемащо длъжността "началник сектор" и от лице, заемащо експертна длъжност. Първият издател на акта не е сред лимитативно посочените експертни длъжности по чл. 7, т. 4 ЗНАП, към който препраща чл. 118, ал. 2 ДОПК, а е сред органите по чл. 7, т. 3 ЗНАП, които съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията, са на ръководно длъжностно ниво. След като единият от органите, издали ревизионния акт, не притежава материална компетентност за това съгласно изискването на чл. 118, ал. 2 ДОПК, то актът се явява нищожен. Касационният съд е длъжен служебно да следи за съответствието на съдебното решение с материалния закон, а нормите, определящи компетентност за издаване на административен акт, са материалноправни. Първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка за валидността на издадения ревизионен акт, поради което е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Невалидният административен акт не поражда правни последици и следва да бъде прогласен за нищожен от съда, без значение от това на кой етап от процеса се констатира порока некомпетентност на издалия го орган, както и без значение по чий почин е инициирано касационното съдебно производство. Поради изложените съображения, оспореното решение, в частта, с която е отменен ревизионния акт следва да бъде отменено, вместо което да се постанови друго, с което да се обяви неговата нищожност. При този изход на спора, който приключва в полза на ревизираното лице, съдебното решение, в частта, с която Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново е осъдена да му заплати разноските, направени в хода на първоинстанционното производство, е правилно и следва да остане в сила. Приходната администрация следва да заплати и сторените от лицето разноски в хода на касационното производство, които са в размер на 1 200 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение