Решение № 5826 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11702/2019 г.

Решение № 5826 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11702/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С., [ЕГН], подадена чрез процесуалните му представители адвокат Петрова и адвокат Василева, против решение № 311/20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 166/2019 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на касатора против акт за установяване на публично държавно вземане № 12/04/1/0.0.3013/2/01/04/01 от 22.01.2019 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - София. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора административният орган не е съобразил наличието на хипотеза за удължаване на срока за подаване на заявка, както и невъзможността му да подаде заявката си в този удължен срок. Намира, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Искането от съда е да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени акта за установяване на публично държавно вземане като незаконосъобразен. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за две инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и приложени по делото платежни документи. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба в писмено становище, подадено чрез юрк. Захариева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че съдът уважи касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 311/20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 166/2019 г. по описа на Административен съд - Монтана, е отхвърлена жалбата на Д. С. срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 12/04/1/0.0.3013/2/01/04/01 от 22.01.2019 г. на изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", с който е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 12/04/1/0.0.3013 от 22.06.2016 г., определено е подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 138 647, 90 лв., представляващо изплатено междинно плащане № 12/04/1/0.0.3013/2/01 от 22.12.2017 г. по договор № 12/04/1/0.0.3013, ведно със законната лихва върху тази сума, и е прекратен договора на основание чл. 32, ал. 2, т. 1 от договора и чл. 49, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9/21.03.2015 г. От фактическа страна съдът е установил, че между Д. С. и ДФ "Земеделие" е сключен договор № 12/04/1/0.0.3013 от 22.06.2016 г., с който страните са договорили предмета и условия за изплащане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за изпълнение на одобрен проект № 12/04/1/0.0.3013 "Закупуване на специализирано оборудване за кравеферма и земеделска техника". Към договора страните са сключили анекс № 1 от 22.12.2016 г. и анекс № 2 от 24.10.2017 г., с които са променени част от клаузите и създадено ново приложение 1 към договора. С анекс № 3 от 25.06.2018 г. страните са договорили, че ползвателят се задължава да извърши инвестицията - предмет на договора, в срок до 22.08.2018 г. С анекс № 4 от 25.09.2018 г. страните са договорили размера на първоначално одобрената финансова помощ, предоставена на ползвателя да е в размер на 151 180, 01 лв., което е 50 % от реално извършените от ползвателя разходи по проекта. С решение изх. № 01-6500/2140 от 11.04.2018 г. е извършено оторизиране и изплащане на сумата от 138 647, 90 лв. във връзка с подадена от лицето заявка за плащане по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014-2020 г. С уведомително писмо - предизвестие изх. № 01-6500/7263 от 2.11.2018 г. е открито производство по издаване на АУПДВ, като С. е уведомен, че производството е образувано поради неподаването на заявление за окончателно плащане в предвидения срок, предоставена е възможност да ангажира доказателства, които да установяват обективна невъзможност да подаде заявление за окончателно плащане в договорния и нормативно определения срок и е указано, че при непредставяне на надлежни доказателства ще бъде прекратен едностранно договора за предоставяне на финансова помощ на основание чл. 32, ал. 2 от същия и ще бъде наложена финансова корекция в размер на 100 % от одобрената финансова помощ по договора. С молба от 21.11.2018 г. С. е заявил, че не е имал възможност да спази предвидения срок за подаване на заявка за окончателно плащане поради технически причини, които са отхвърлени от административния орган като недоказани. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК и в предвидената от закона форма. След преценка на установените факти и обстоятелства съдът е приел, че административният орган е уведомил надлежно оспорващия за откриване на административното производство, като му е предоставил възможност да защити правата си в хода на провелото се административно производство по издаване на оспорения административен акт. Приел е, че отказа на одобрената финансова помощ и прекратяването на договора са в съответствие както с приложимия материален закон, така и с договореното между страните по сключения договор. Намерил е за неоснователно становището на оспорващия, че в случая неподаването на заявлението за окончателно плащане е свързано с обективни причини. За да мотивира този извод, съдът е посочил, че след като на лицето е дадена възможност да ангажира доказателства, С. изрично с молба от 21.11.2018 г. е посочил, че заявката му за плащане е в процес на подготовка на документите, поради което е счел, че към тази дата може да се изведе извода, че такава не е била подавана. Допълнително решаващият състав се е позовал на изслушаните по делото свидетелски показания и е обосновал извод, че показанията не променят факта, че оспорващият не е подал заявление за окончателно плащане в предвидения срок. Решението е правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност. Неоснователен е основният довод в касационната жалба, че не е спазен реда за издаване на АУПДВ. Процесният акт има за предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващия за възстановяване на получена финансова помощ поради неизпълнено договорно и нормативно задължение по чл. 45, ал. 2, вр. с чл. 50, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 9/21.03.2015 г.). Това вземане по своя характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и в съответствие на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, според който текст публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, вкл. по финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП гласи, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, а съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция - чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. Разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП препраща към реда по ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на процесното. На това основание е приложим чл. 166, ал. 2 от ДОПК, според който, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация - чл. 166, ал. 2, предл. второ от ДОПК. В специалния ЗПЗП не е регламентирана процедурата за установяване на публичните държавни вземания, както и орган, който е компетентен да издава актовете с такова съдържание. Поради това, съобразно предписанието на чл. 166, ал. 2, предл. второ от ДОПК, вр. с чл. 27, ал. 3 от ДОПК, ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, е компетентния орган да издава актовете за установяване на публични държавни вземания. Ето защо, първоинстанционният съд правилно е приел, че е спазена предвидената от закона форма за издаване на акта и не са допуснати съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила, като ползвателят е уведомен надлежно с писмото от 2.11.2018 г., отправено от ДФ "Земеделие", че е образувано производство по издаване на АУПДВ. Оспореният пред съда АУПДВ № 12/04/1/0.0.3013/2/01/04/01 от 22.01.2019 г. е издаден за това, че касаторът, като страна по договор за безвъзмездна финансова помощ по мярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020 г., сключен на 22.06.2016 г., не е спазил изискванията, залегнали в чл. 6, ал. 4, във вр. с ал. 1 от договора и в чл. 45, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. Съгласно посочените клаузи, ползвателят е длъжен да подаде заявка за окончателно плащане не по-късно от един месец след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1 от договора, респективно по чл. 50, ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. В случая, с оглед датата на сключване на договора и анексите към него, срокът за подаване на заявката за окончателно плащане е бил до 22.09.2018 г., като не е спорно, че такава не е подадена. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4 от договора и чл. 49, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/21.03.2015 г., това е основание Разплащателната агенция да откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, а съгласно чл. 32, ал. 2, т. 1 от договора и за едностранно прекратяване на същия. В случая съдът законосъобразно е приел, че след като е налице безспорно установяване на възприетото от органа неизпълнение на поето договорно и нормативно задължение, то следователно са налице материалноправните предпоставки за реализиране на предвидената от закона възможност за органа да поиска връщането на вече платени по договора суми. Обоснован с оглед съвкупната преценка на доказателствата е извода на административния орган, възприет и от съда, че липсва основание да се приеме, че срокът за подаване на заявление за окончателно плащане е пропуснат поради настъпването на непредвидени и препятстващи обстоятелства, които да обуславят липсата на виновно неизпълнение на задължението. Правилно решаващият съд е приел, че с издаването на оспорения административен акт е постигната и целта на закона, която е обоснована от необходимостта да се коригират последиците от неправомерни действия, свързани с управление на безвъзмездни средства, предоставени по програми на общността. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени своевременно претендираните съдебни разноски, определени на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,