Решение № 3294 от 8.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9768/2012 г.

Решение № 3294 от 8.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9768/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 225 АПК. Образувано е по касационна жалба от Гана Цонева Архондиева, Росен Кирчев Тодоров и Тодор Кирчев Тодоров - тримата от гр. Варна чрез процесуален представител адв. Б. Балачев, против решение № 1185 от 4.05.2012 г., постановено по адм. д. № 1993/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-07-7706-205 от 8.08.2007 г. на Областния управител на област с административен център Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, м. "Панорама I, II, III", землище с. Осеново, Община - Аксаково, в частта относно имоти с № № 208,198, 371, 368, 210, 300, 299, 297, 294, 293, 213 и 209. В касационната жалба са обстоятелствено развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена жалбата като се отмени оспорената заповед на областния управител относно посочените имоти. Ответникът - Областният управител на Варна с писмен отговор чрез процесуален представител мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Заинтересованите страни- Любомир Момчилов, Красимир Момчилов, Ивайло Момчилов, Пенка Неделчева, Мария Стойчева, Парашкева Николова, Мария Стойчева, Илка Георгиева, Димитър Пчеларов, Росен Чернев, Денка Петрова, Ванга Кирова, Огнян Киров, Галина Кирова, Йордан Момчилов, Анастасийка Ангелова, Стефка Василева, Мария Николова, Соня Станкова, Калина Калчева, Янаки Янакиев и Валентин Янакиев, Росен Чернев, Калина Калчева, не ангажират становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Атанас Димитров, Христо Колев и Станислав Колев чрез процесуален представител адв. Бъклова в писмено становище мотивират неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Заинтересованите страни - Йордан Йорданов и Николинка Йорданова чрез процесуален представител адв. Желев в писмено становище мотивират неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна Денка Петрова чрез процесуален представител адв. Маринова в писмено становище мотивират неоснователност на жалбата. Претендира разноски без приложени доказателства за това. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени наведените касационни основания, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - Варна е повторно по см. на чл. 225 АПК и е образувано след отмяната на решение № 2555/11.12.2010 г. по адм. д. № 2460/2007 г. с решение № 7787/2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2852/2011 г. и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда, по жалба на Гана Цонева Архондиева, Росен Кирчев Тодоров и Тодор Кирчев Тодоров, всички с постоянен адрес с. Кичево, Община Аксаково, Варненска област против Заповед № РД-07-7706-205/8.08.2007 г. на Областния управител на област с център Варна, с която е одобрен план за новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ местност "Панорама - I, II и III", землището на Осетеново, Община Аксаково, Варненска област в частта на ПИ 208, 209, 210, 213, 198, 368, 371, 193, 194, 197, 299 и 300. С Определение № 3987/21.07.2011 г. /л. 45 от делото/, влязло в сила на 1.09.2011 г. е оставена без разглеждане подадената жалба срещу оспорения административен акт в частта относно ПИ 208 и е прекратено производството по нея в тази му част. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като по съществото на спора е приел, че за процесните имоти /по ПКП/ обаче не се установи безспорна и категорична идентичност с имотите по реституционното решение предвид липсата на идентичност на три от границите им и площите /на два от тях/. Извън площта на тези имоти по ПКП-стари имотни граници остават изцяло ПИ 198 и ПИ 368, попадащи върху ПИ 497 по ПКП - стари имотни граници, идентифициран на друг собственик /обяснения на в. л. в с. з./, което изключва каквато и да било идентичност между тях и възстановените имоти. Отсъствието на коментираната идентичност, налага извод, че Решение № 11703 от 1995 г. на ПК - Аксаково не легитимира жалбоподателите като възстановени собственици на земеделски имоти, върху които попадат процесиите по ПНИ. Липсата на установеност, че претендираните от жалбоподателите имоти са предмет на заповедта в оспорената й част, налага извод, че за тях не е налице материална легитимация от водене на настоящото дело. За да обоснове тези и други изводи във връзка с всеки един от процесните имоти, съдът изцяло в съответствие със задължителните указания на отменителното решение № 7787/2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2852/2011 г. е назначил и изслушал съдебно- техническа и допълнителна такава експертизи, които като неоспорени надлежно са приети. При тези данни правилни са изводите на съда относно спазване на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и че при изготвяне на ПНИ и одобряването му не са допуснати нарушения. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ, разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. метра. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост, какъвто е и настоящият случай. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от ПНИ и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. В случая тези изисквания са спазени. Правилно съдът е приел, че приоритета на бившите ползватели, респективно на лицата придобили право на собственост от такива лица, е до нормативно определената площ на имота. За тази площ е признато правото им да придобият собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За разликата над тази площ, която реално е ползвана от тези лица е въведено нормативно изискване за минимална площ, при наличие на която се отрежда имот за бившите собственици, за които е признато право на възстановяване. По този начин законодателят е въвел баланс за упражняване на конкуриращи се права. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че са налице визираните основания за отхвърляне на жалбата. Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените от него касационни основания не са налице. Напротив - изводът на съда по съществото на спора е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото. Решаващият състав е съобразил спецификата на спорния предмет в реституционния процес и правилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалния закон ЗСПЗЗ. В тази връзка е неоснователно твърдението на касатора, че възстановените земи се са идентични с засегнатите новообразувани имоти, и че в конкретния случай разликите от имотите на бившите ползвали, които са съседни, позволяват да се образува нов имот при положение, че площта на имота на бившия собственик следва да надвишава 250 квадратни метра, но тази обща площ може да се образува от разликите на няколко имота, независимо дали те са по-малки от 250 квадратни метра. Противно на твърденията на касатора, решаващият състав е взел предвид представените в административната преписка и събраните по делото доказателства и е разгледал всички доводи и възражения на двете страни, без да пренебрегва едни или други твърдения, в резултат на което е формирал правилно вътрешно убеждение. Обстоятелството, че в резултат на това е достигнал до изводи, различни с тези жалбоподателя, не може да бъде квалифицирано като нарушение, допуснато от решаващия състав. Решението е обосновано, в което съдебния състав е обсъдил всички доказателства, посочил е тяхното значение за спора с оглед техния вид и характер, момент на представяне, произтичащата от това доказателствена сила, обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства и обстоятелствата, които са останали недоказани поради липсата на други доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което в крайна сметка мотивира окончателния извод на АС - Варна за неоснователност на жалбата. Обсъдени са и заключенията на изслушаните по делото съдебно -техническа експертизи, които като ненадлежно оспорени, обосновано е приета материалната им доказателствена сила за правилното решаване на спора. Неоснователни с оглед данните по делото са възраженията относно недопустимостта им, тъй като съдът не само може и дори е длъжен да събира, проверява, обсъжда и приема или не относими към предмета на спора доказателства, но да събира служебно такива, а и отменителното решение на ВАС не съдържа забрана за това, а дадените там указания са спазени от съда. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. С оглед изхода на спора, съобразно чл. 143 АПК на ответните по касация и заинтересовани страни се дължат разноски по делото така както са направени и доказани в размера определен от Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, за което касаторите следва да бъдат осъдени да им ги заплатят. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото, приложимото право и практиката на ВАС по аналогични случаи и като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение