Решение № 13593 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6579/2009 г.

Решение № 13593 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6579/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Вълчо Илиев Вълчев от гр. Раднево и Дона Пенева Богданова от с. Помощник, община гр. Гълъбово, Старозагорска област, срещу решение № 129/3.04.2009 г., по адм. д. № 759/2008 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-02-СЗ-01/3.01.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Стара Загора. Ответникът, н-к РДНСК гр. Стара Загора, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - гр. Стара Загора, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Вълчо Илиев Вълчев и Дона Пенева Богданова, срещу Заповед № ДК-02-СЗ-01/3.01.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Стара Загора, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "ограда", извършена към уличната регулация за УПИ V-39, кв. 7 по плана на с. Помощник. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е незаконен като изграден без строителни книжа, както и че е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, поради което строежът е нетърпим. Решението е правилно. Делото е върнато за ново разглеждане от касационната инстанция, с указания да се изследва въпросът търпим ли е строежът по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Дадените указания са изпълнени, като съдът е установил, че към датата на извършване на строителство - 1965 г., по посочените в решението нормативни актове, се е изисквало издаване на разрешение за строеж за извършване на ограда, както и че оградата не може да надвишава 1.50 м височина, както и плътната й част не може да надвишава 0.60 м. Процесната ограда е с височина над 1.50 м, като в някои части достига 2.50 м. без подпорната стена, както и същата изцяло е плътна, т. е. плътната й част надвишава 0.60 м. С оглед изложеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че оградата е недопустима, както с оглед действуващите правила и норми към момента на изграждането й, така и при действието на ЗУТ. Правилно е прието, че като незаконна и недопустима оградата, подлежи на премахване, поради което заповедта на н-ка на РДНСК е законосъобразна. Настоящата инстанция изцяло споделя изложените мотиви от административния съд, който е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е извел обосновани правни изводи. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК