Решение № 9010 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11727/2018 г.

Решение № 9010 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11727/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Д., против Решение № 4877/17.07.2018 г. по адм. дело № 1429/2018 г. на Административен съд- С.- град (АССГ) в частта, с която е отхвърлен предявения иск срещу Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за разликата над присъдения размер от 100 лева до пълния предявен размер от 5700 лева претърпени неимуществени вреди от отменено, като незаконосъбразно Наказателно постановление № 47154/06.06.2011 г., издадено от Началник АНД в отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи. В касационната жалба са подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради това, че не е съобразен с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и поради допуснати при неговото издаване съществени процесуални нарушения. Счита, че периодът на продължителност на съдебното производство е извън разумните срокове и в състояние да причини вреди в големи размери. Смята, че недооценяването на този факт представлява съществено процесуално нарушение. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като се уважи изцяло предявения иск. Моли да се присъдят и разноски по делото. Касационният жалбоподател Е. Д. в съдебно заседание моли да се уважи касационната жалба, като акцентира, че първоинстанционният съд не е разгледал всички аспекти на жалбата и решението не е правилно. Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи в писмен отговор от 29.08.2018 г., подаден чрез юрисконсулт Ковачев, оспорва изцяло касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Ответникът СДВР в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ковачев моли, за постановяване на решение, с което да се потвърди първоинстанционният съдебен акт на АССГ, като допустим и правилен. Подробни доводи са развити в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението адм. съд не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Столичната дирекция на вътрешните работи е ОСЪДЕНА да заплати на Е. Д., сумата 100 (сто) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на Наказателно постановление № 47154/06.06.2011 г., издадено от началник АНД в отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи, отменено с Решение № 7355/01.12.2014 г. по КНХД № 6874/2014 г. на Административен съд С. град, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 01.12.2014 г. до деня на окончателното й изплащане, като в останалата част е ОТХВЪРЛЕН иска за остатъка до пълния предявен размер от 5700 (пет хиляди и седемстотин) лева. Освен това е ОСЪДЕНА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Е. Д., сумата 10 (десет) лева – разноски по делото. Решението в частта, с която Столичната дирекция на вътрешните работи е ОСЪДЕНА да заплати на Е. Д., сумата от 100 лева, както и разноски в размер на 10 лв не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото производство. За да достигне до този правен резултат решаващият съд приема, че с Решение № 7355/01.12.2014 г. по к. н. а. х. д. № 6874/2014 година на Административен съд С. град, е отменено НП № 47154/06.06.2011 г. на Началник АНД в отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи. Решаващият съд анализира тълкувателните решения на ВКС, ВАС, приетото в Решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото на Нeшков и други срещу България. Счита, че по аналогични съображения следва да се приеме, че незаконосъобразното ангажиране на административнонаказателна отговорност и въвличането на санкционираното лице в производствата по издаване на НП и съдебния контрол, осъществяван по жалба против това НП, само по себе си има за последица претърпяване на негативни изживявания. С оглед установените по делото обстоятелства адм. съд приема за доказано осъществяването на неимуществена вреда, като при определяне на обезщетението за нея е отчел исковия период 14.04.2011 г., – 01.12.2014 г., както и размерът на наложената глоба от отмененото НП. На следващо място отбелязва, че видно от приложената в кориците на НАХД № 5279/2013 г. на 108 състав на СРС справка, ищецът е извършил голям брой нарушения на правилата за движение. Приема, че обезщетение в размер на 100 лева е справедливо в случая и съответно, искът в размера над тази сума до пълния предявен е неоснователен. Смята, че по отношение на акцесорния иск за законна лихва, то началната й дата е тази на отмяната на НП, в случая – 01.12.2014 г. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение в обжалваната част за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради съществени процесуални нарушения. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. В съдебното производство не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН иска за остатъка до пълния предявен размер от 5700 (пет хиляди и седемстотин) лева. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразно НП, отменено по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. С това е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В случая налице са и неимуществени вреди, претърпени от лицето в резултат от незаконосъобразното НП. Несъмнено данните от приобщените доказателства установяват, че незаконосъобразния акт има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в притеснения, физически и емоционален дискомфорт в резултат на незаконосъобразния административен акт. Правилно адм. съд е установил, че са налице и трите кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на иска, като се дължи заплащане на обезщетение. Пред настоящата инстанция е спорен въпросът относно размера на дължимата обезвреда, дали същата необосновано е минимализирана от решаващия съд в съдебния акт. Всички факти от приетите доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните обстоятелства по непротиворечив начин. Необосновано касационният жалбоподател излага твърдения за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради това, че обезщетението не е справедливо определено. Относно размерът на присъденото обезщетение АССГ е изложил точни ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Настоящият състав счита, че правилно адм. съд, е преценил, че искът следва да се уважи частично, за сумата от 100 лв., като за разликата до пълният предявен размер е неоснователен. Обосновано при тази преценка е отчетена приложената Справка за нарушител- съдържаща шест страници, от която се установява, че ищецът е извършил стотици нарушения на правилата за движение по ЗДвП, които са били санкционирани от контролните органи. Процесното наказание не е в резултат на инцидент, а на константно поведение и емоциите свързани с него са в същия контекст и нямат необичаен, извънреден характер. Липсва засилен интензитет на негативните преживявания, тъй като при стотиците нарушения на ЗДвП, които са санкционирани, поредното НП, едва ли е създало в него сериозни притеснения. При определянето на размера на обезщетението от съда, правилно са взети предвид характера на породените страдания и негативни преживявания през исковия период. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и конкретното им отражение върху увреденото лице. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно това, че с обжалваното решение неправилно не е присъдено адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. По делото липсват данни за извършени процесуални действия от адвокат В. С., който е ангажиран като защитник с ДПЗС от 11.03.2018 г. При пълна липса на процесуална активност от посочения адвокат няма основание за заплащане на адвокатски хонорар- чл. 34, ал. 1, чл. 100, чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,