Решение № 8820 от 25.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5241/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. А. М., гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощника адв. Лилов, срещу Решение 10509/26.03.2025 г., постановено по адм. дело 11863/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение 11676/08.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е оценил в пълнота обстановката в страната на произход. Изтъква липса на мотиви по отношение възможността кандидатът за международна закрила да бъде мобилизиран. Прилага писмени доказателства. Искането е за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато като преписка на компетентния орган за ново произнасяне. Ответникът Председател на ДАБ при МС, чрез пълномощника гл.юрк. Хичовски, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е било Решение 11676/08.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на З. А. М., на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административното производство е започнало по молба за международна закрила с вх. ОК-13-1422/05.08.2024 г. на РПЦ София, подадена от лицето непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, [етническа принадлежност] по народност, вероизповедание: [вероизповедание], неженен, с основно образование. Личните данни на кандидата са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ, като е представено и фотокопие на индивидуален граждански регистър. Поради това, че чужденецът е непридружен непълнолетен, на основание чл. 25, ал. 1 ЗУБ, му е назначен особен представител адвокат Лилов, като също така е определен и социален работник на основание чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДет. За подаденото заявление са информирани Държавна агенция за закрила на детето и Агенция за социално подпомагане. Представен е доклад от Агенция за социално подпомагане с изх. СЛ/Д-С-КС/2513-001/30.09.2024 г. На основание чл. 63а и сл. ЗУБ с кандидата за закрила е проведено интервю в присъствието на назначения му особен представител и преводач от и на арабски език, отразено в Протокол 15902/25.09.2024 г. По време на интервюто лицето е заявило, че е родено в [населено място], обл. Дейр Алзор, Сирия, но винаги е живяло в съседното село [населено място]. Кандидатът напуснал Сирия нелегално, преди два месеца от датата на проведеното с него интервю, в посока Турция, откъдето, с помощта на трафикант, в група, влиза незаконно в Република България. Като причина за напускане на страната е посочена липсата на сигурност и спокойствие, както и лошите условия на живот. Заявява, че желае да събере семейството си в България. Посочва, че в Сирия живеят всичките му близки и роднини, освен двама братя, които живеят в Германия, като единият тях от тях има статут. Обяснява, че от пет години целият район, включително и неговото село, се управлява от кюрдските сили. Посочва, че преди една година кюрди влезли в дома му и убили баща му. Твърди, че не е имало лични мотиви спрямо баща му, като по това време кюрдите убили много хора. Допълва, че в неговото село няма военни действия, но в близост на два километра, имало постоянни сражения. Не желае да се завърне в Сирия, като причината, която сочи, е, че ако кюрдите разберат, че се е върнал, ще го заключат и след това ще го убият. Търсещият международна закрила декларира, че не е имал проблеми, основани на етническата му принадлежност и изповяданата от него религия, в страната му по произход. Не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията в Сирия. Твърди, че никога не е бил задържан, арестуван, съден или осъждан. Декларира, че не е заплашван лично и никога не му е оказвано физическо и/или психическо насилие. Като част от адинистративната преписка са приложени справка с вх. ЦУ 1841/23.08. 2024 г. относно Сирийска арабска република, както и справка с вх. ЦУ 1624/12.07.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в района на Дейр ал Зор, в който е живяло лицето за последно преди да напусне страната. При така изложената фактическа обстановка, административният орган е формирал извод, че по отношение на З. А. М. не са налице предпоставки за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8 ЗУБ, тъй като чужденецът не е направил релевантни твърдения за осъществено спрямо него преследване, включително опасност от бъдещо такова, въз основа на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. В оспореното решение са изложени доводи, че кандидатът за международна закрила не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Въз основа на справките относно обстановката в Сирия, включително при извършен анализ относно ситуацията в гр. Дейр ал Зор, органът е приел, че има спорадични актове на насилие, които не могат да се оценят като въоръжен конфликт и няма основание за предоставяне на субсидиарна закрила и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като същевременно не са налице предпоставки по чл. 9, ал. 6 ЗУБ, както и други причини от хуманитарен характер за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Обсъдено е обстоятелството, че заявителят е непълнолетен и неговият най-добър интерес по смисъла на чл. 8 от ЕКПЧ във вр. с чл. 6а от ЗУБ във вр. с §1, т. 11 от ДР на ЗУБ е да живее в страната по произход заедно със семейството си. Формиран е решаващ извод, че З. А. М. е напуснал Сирия не за да търси международна закрила, а по икономически причини, като от бежанската му история не се установяват правнорелевантни факти, които да обосноват предоставяне на бежански или хуманитарен статут съобразно чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В съдебната фаза на производството, от страна на органа, е представена справка МД-02-20/14.01.2025 г., изготвена от Дирекция Международна дейност на ДАБ при МС, относно актуалната политическа и икономическа ситуация в Сирия. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална законосъобразност на административния акт. Мотивирано, при съобразяване приложимото право на ЕС, са споделени правните изводи на административния орган, че по отношение на кандидата за международна закрила не се установяват законовите предпоставки, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което законосъобразно на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Този извод съдът е формирал съобразно извършен анализ на представените от административния орган справки, включително при съобразяване статута на лицето непридружен непълнолетен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване въз основа на религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. По отношение на него не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия му произход или с изповядваната от него религия. Правилно администраривният съд е приел и че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. В случая лицето не е бил принудено да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, нито би било застрашено от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилни са и изводите, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход, установявайки, че не са налице предпоставки и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Въз основа на приложените доказателства се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011г. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правен ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините изтезания и нечовешко или унизително отношение или наказание . Въпреки това, следва да се има предвид, че докато чл. 3 ЕКПЧ не придава значение на това от кого или какво би могло да произтече съответното нечовешко или унизително отношение или наказание или изтезание, Директивата изисква те да са резултат от действия на субекти на тежки посегателства по смисъла на чл. 6 от нея. Затова, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила, следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ се има предвид при преценката на принципа за забрана за връщане. В конкретния случай, както се посочи по-горе, касаторът не посочва данни, въз основа на които да се направи извод за реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт е пояснено от Съда на ЕС в решението по делото Diakitе - решение от 30 януари 2014 г., дело C-285/12. В точка 35 Съдът потвърждава, че, член 15, буква в) от Директивата се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено, ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе СЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (вж. в този смисъл и делото Elgafaji, СЕС (голям състав), решение от 17 февруари 2009 г., Дело C-465/07. Съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му от страна на субекти по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Не се установява и ниво на безогледно насилие в Сирия към настоящия момент, независимо от данните за спорадични военни действия, включително в района на живеене на лицето. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не са налице и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната (в този смисъл Решение 3015/31.03.2022 г. по адм. дело 8672/2022 г., Решение 12077/25.11.2021 г. по адм. дело 7894/2021 г., Решение 11784/18.11.2021 г. по адм. дело 8044/2021 г. и др.). Видно от данните по делото, такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Необсъждането на въведените с писмени бележки от 04.03.2025 г. възражения относно евентуално мобилизиране на кандидата не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обоснове отмяна на съдебния акт, тъй като отказът от военна служба не влече визираните в чл. 8 ЗУБ последици, видно от приложената от ответника справка. Цялостният анализ на обясненията на З. А. М. сочи, че са налице единствено лични и икономически причини за напускане на Сирия. Обстоятелството, че по-голямата част от семейството му е останало в Дейр Алзор, Сирия, също се явява в подкрепа извода, че военната ситуация в страната по произход, сама по себе си, не предполага напускането ѝ. С оглед изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение