Решение № 10841 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8904/2015 г.

Решение № 10841 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8904/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 237 и сл. и чл. 245 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Ш. А. С. от гр. Ветово, обл. Русе, подадена чрез пълномощник адвокат Валентин Донков, за отмяна на влязло в сила Решение № 1601/14.07.2015 г., постановено по административно дело № 865/2015 г. по описа на Административен съд - Варна. В молбата се сочи основанието по чл. 239, т. 1 АПК, като се твърди, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, а именно Разпореждане от 29.06.2015 г. за отказ за спиране на производството по принудително изпълнение на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Варна. На следващо място се твърди, че съдът не бил разгледал всички поставени в жалбата въпроси, както и направените процесуални искания в хода на процеса. С искане за отмяна на посоченото решение на Административен съд - Варна е подадена и втора молба на основание чл. 246 АПК, от А. А. Х., Д. А. Х. и Х. А. Х., чрез адвокат Донков, за когото е представено надлежно подписано пълномощно от първите двама, които са непълнолетни лично и със съгласието на законния им представител А. Х. К., а за третия, който е малолетен чрез представителя му. В искането се твърди, че решението на административния съд има сила и е неблагоприятно и за молителите като деца на Ш. А. С., макар и да не са били страна по делото, тъй като отричало техни права и засягало патримониума им, доколкото майка им била безработна и трудно обезпечавала издръжката им, както и с оглед пораждане на задължения за тях при евентуално откриване наследството на майката. На проведеното открито съдебно заседание по делото, молителите и ответника по молбата - Директорът на ТД на НАП гр. Варна, редовно призовани, не се явяват и представляват, и не изразяват становище. Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в исканията, приложеното към тях писмено доказателство и събраните в хода на редовното съдебно производство доказателства, достигна до следните правни изводи: Искането, подадено от Ш. А. С. е процесуално допустимо, като подадено в сроковете по чл. 240 АПК и от страна по делото, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска е неблагоприятен, но разгледано по същество е неоснователно. Срещу Ш. А. С. е образувано изпълнителното дело № 11213/2014 г., за принудително събиране на публични вземания по заповеди за изпълнение за плащане по решение за възстановяване на семейни обезщетения, издадени от съответната данъчна служба на Холандия. Изпълнителните титули са постъпили с искане за взаимна помощ от Холандия през 2014 г., за събиране на публично задължение към държавата. На основание чл. 221, ал. 1 ДОПК, на Ш. А. С. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение от 28.11.2014 г., по повод на което е поискала удължаване и/или даване на нов по-дълъг срок за това, заявила е, че изпълнителните основания не са ликвидни и изискуеми, както и е оспорила подведомствеността на изпълнителното производство. Тъй като не е получила изричен отговор, е оспорила мълчалив отказ на публичния изпълнител да се произнесе по искането й, по реда на чл. 266 ДОПК пред Директора на ТД на НАП гр. Варна. Решаващият орган е оставил без уважение жалбата на Ш. А. С. срещу мълчаливия отказ на публичен изпълнител по подадената от нея молба за удължаване и/или даване по-дълъг срок за доброволно изпълнение и оспорване подведомствеността на производството. Именно относно законосъобразността на това решение, Административен съд - Варна се е произнесъл със съдебния акт, чиято отмяна се иска, като е отхвърлил жалбата против него. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е законосъобразно, тъй като за публичния изпълнител не съществува възможност за даване на допълнителен срок за доброволно изпълнение на задължението, както и, че в компетентността на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Варна е да проведе принудителното изпълнение на вземането на Кралство Нидерландия. В мотивите на съдебното решение се съдържат и разсъждения относно искането за спиране на изпълнителното производство и оспорване на изпълнителните титули. Основанието за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 239, т. 1 АПК е откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Според константната съдебна практика нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са такива, които са съществували преди съдебното решение, чиято отмяна се иска доказателства за новооткрити факти, или новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани. Задължителна предпоставка за приложението на тази норма е новото писмено доказателство да е от съществено значение за делото, тоест ако е било предоставено на вниманието на съда, съдебният акт вероятно би бил с различно съдържание. Според молителя, новото писмено доказателство, което е било от съществено значение за делото, но при решаването не е могло да му бъде известно е Разпореждане изх. № 11213/2014/000009 от 29.06.2015 г., с което публичния изпълнител при ТД на НАП гр. Варна е отказал спиране на производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № 11213/2014 г., на основание чл. 222, ал. 1 от ДОПК. Този документ е създаден преди постановяване на съдебното решение, но не е удостоверителен, а е диспозитивен. С него органът по изпълнение е отказал да спре изпълнителното производство, образувано срещу Ш. А. С., като постановеното разпореждане на собствено основание е подлежало на оспорване. Посоченото разпореждане е било неотносимо към съдебния спор, приключил с решението чиято отмяна се иска, тъй като предмет на съдебна проверка по делото е друг акт на публичния изпълнител. Дори разпореждането да е било прието като доказателство по делото, същото няма връзка със спорния предмет и не би оказало влияние върху становището на съдебния състав, поради което не се явява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Що се отнася до останалите твърдения на молителя за това, че Административен съд - Варна не бил разгледал всички поставени в жалбата въпроси и не се произнесъл по процесуалните му искания, то тези твърдения са извън предмета на проверка в настоящото съдебно производство, което е извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове. В производството по чл. 237 и следващите от АПК, Върховният административен съд е длъжен да извърши единствено преценка за това налице ли е някое от лимитативно изброените основания за отмяна на съдебния акт. В случай, че съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, за жалбоподателя е съществувала процесуалната възможност по чл. 175 АПК да иска допълване на решението. Твърдения за допуснати процесуални нарушения, които не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК, също не са основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Искането за отмяна на съдебното решение, отправено от А. А. Х., Д. А. Х. и Х. А. Х., е подадено в срок и от лица, които не са били страни по делото, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Трите лица са деца на Ш. А. С., видно от представените по делото актове за гражданско състояние и не са участвали като страни в съдебното производство, което се е провело по реда на чл. 268 ДОПК. Тази разпоредба се съдържа в Глава двадесет и седма от ДОПК, уреждаща начина на защита срещу принудително изпълнение, като съгласно същата, производството се образува по почин на длъжника или взискателя, а ответник е решаващият орган или директорът на съответната териториална дирекция на НАП. В този вид съдебно производство, не е предвидено участие на други лица освен горепосочените, в това число членове на семейството на длъжника. За да се приложи основанието за отмяна на влязло в сила съдебно решение по искане на трето лице, следва да са налице в условията на кумулативност следните предпоставки: лицето не е било страна по делото, но е следвало да бъде конституирано като такава от съда; решението има сила за него и е неблагоприятно за лицето. Този извънреден способ не е приложим за всички неучаствали по делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право да участват в него и то при наличие и на останалите две посочени предпоставки. В конкретния случай, не са налице посочените условия. Както се каза, в съдебното производство по чл. 268 ДОПК, не е обезпечено участието на членовете на семейството на длъжника, каквито се явяват молителите. Освен това, със съдебното решение е отхвърлено оспорването на Ш. А. С., тоест това решение е установително по своя характер и има сила на присъдено нещо само за страните по делото. По изложените съображения, искането на Ш. А. С. по чл. 237 АПК, както и искането на А. А. Х., Д. А. Х. и Х. А. Х. по чл. 245 АПК, за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Административен съд - Варна, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,