Решение № 1899 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12219/2009 г.

Решение № 1899 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12219/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на "Балканкар - ЗП Т. Петров" АД срещу решение № 48 от 29.06.2009 г. по адм. д. № 4425/2008 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 32 - ри състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът кметът на Община Царево не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението не е опорочено по смисъла на чл. 209 от АПК и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, иска на "Балканкар - ЗП Т. Петков" АД срещу Община Царево, с правно основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на сумата 629 800 лева, от които 25 000 лева загуба, представляваща стойността на 11 броя бунгала и 1 брой зала и склад, и 604 800 лева, представляваща нереализирана печалба от използването на почивната база за периода от 25.04.2005 г. до 31.12.2007 г., като "Балканкар - ЗП Т. Петков" АД е осъдено да заплати на Община Царево сумата 300.00 лева, направени разноски по делото. От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № РД-01-375 от 25.04.2005 г. на кмета на Община Царево, на основание чл. 65 от ЗОбС и чл. 44, ал. 3 от ЗМСМА, е постановено да се изземе от "Балканкар - ЗП Т. Петков" АД държането на недвижим имот - общинска собственост, представляващ част от квартал 71 Г по плана на гр. Царево зона "Север", върху която е разположена почивна база, с определен срок на доброволно изпълнение на заповедта по чл. 49 от ЗАП до 12.05.2005 г.. Със заповед № РД - 01 - 737 от 18.07.2005 г. на кмета на Община Царево, на основание чл. 47 и сл. от ЗАП и чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, е насрочено принудително изпълнение на заповед № РД-01-375 от 25.04.2005 г. на кмета на Община Царево, което е извършено на 22.07.2005 г. и за целта е съставен съответен протокол. С решение № III-331 от 18.01.2007 г. по адм. д. № 874/2005 г. на Бургаския окръжен съд е отменена заповед № РД-01-375 от 25.04.2005 г. на кмета на Община Царево. С решение № 10948 от 8.11.2007 г. по адм. д. № 3155/2007 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, е оставено в сила решение № III-331 от 18.01.2007 г. по адм. д. № 874/2005 г. на Бургаския окръжен съд. Това решение е постановено в касационно производство по чл. 208 и сл. от АПК и е окончателно. С отмяната на заповед № РД-01-375 от 25.04.2005 г. на кмета на Община Царево се счита отменена и издадената в нейно изпълнение заповед № РД-01-737 от 18.07.2005 г. на кмета на Община Царево, която няма характер на индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Първоинстанционният съд е приел обратното и само на това основание, без да анализира събраните доказателства, включително заключението на вещото лице и становищата на страните по съществото на спора, е направил извод, че липсват двете основни предпоставки за да се ангажира отговорността на ответника, а именно: доказана вреда от отменения административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Решението му е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Това налага отмяна на основание чл. 209, т. 3 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане следва да се даде възможност на страните да представят доказателства в подкрепа на становищата си по иска, които следва да бъдат подробно и задълбочено анализирани в тяхната съвкупност. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение