Решение № 13896 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2717/2009 г.

Решение № 13896 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2717/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Георги Янев- пълномощник на Даринка Милушева Христова от гр. София, срещу решение № 1071 от 8.12.2008 г., постановено по адм. д. № 3823 по описа за 2008 г. на Административен съд - София - град. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта на кмета на район "Надежда" при Столична община (СО), постановена с правно основание в чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, в частта, с която площта от имота общо от 2434 кв. м по графични данни е определена като застроена и вместо административния орган я е определил като свободна от застрояване. В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. След направеното уточнение от адвокат Георги Янев, който се е посочил и за пълномощник на Богдана Василева Пешева, без по делото да има упълномощаване и от нея, е обжалвал решението в частта, с която жалбата е отхвърлена, за две части от имота, застроени с паянтови постройки, съответно с 255 кв. м и със 144 кв. м. В жалбата се релевира довод за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наведените доводи са обосновани с твърдения, че след като за двете сгради няма доказателства за извършено законно застрояване, площите заети от тях, следва да бъдат определени като свободни от застрояване. Ответните и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага аргументи за обоснованост на решението, при постановяването на което съдът е събрал и обсъдил всички релевантни за спора факти, ведно със заключението на вещото лице. Счита, че решението е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна за която обжалваната част от решението е неблагоприятна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Административният съд - София - град е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-09-118 от 24.03.2008 г. на кмета на район "Надежда", с която е утвърдено решението на назначената от него комисия при общината. Последната е определила само 376 кв. м като свободни от застрояване от целия имот по графични данни от 5 594 кв. м, с № 70328 от кад. лист 139, нанесен в помощния кадастрален план от 2004 г. ДВоенна рампа" в гр. София, на основание чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. За активната легитимация на страните и компетентността на органа, издал заповедта, не се е спорило между страните. Съдът е събрал относимите доказателства установяващи валидността на издадената заповед. За изясняването на застроената част от имота съдът е допуснал заключение на вещо, което изключително прецизно е определило свободните от застрояване части и тези, които са заети от строежи по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. В съответствие с приетото без оспорване от страните заключение съдът е определил две части от имота с обща площ от 2434 кв. м, заключени между посочените в заключението букви и цифри, съответно колорирани в различни цветове за свободни от застрояване. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата. Част от решението, с което жалбата е отхвърлена е обжалвано. Предмет на касационната жалба са две части от имота, от които първата е заключена между цифрите 8-9-10-13-14-15-8, по заключението на вещото лице, оцветена в жълто с площ от 255 кв. м, която попада в изградена полумасивна сграда и сервитута около нея и втората част, заключена между буквите М-Г-А-К-Е-М, оцветена в бяло, с площ по графични данни от 144 кв. м, която попада също в полумасивна сграда и сервитута около нея, по заключението на вещото лице. Доводът в уточнената жалба е, че след като няма данни за законно извършено строителство по отношение на тези сгради, то тази площ също трябва да се определи като свободна от застрояване. Доводът е неоснователен. В междинното производство по възстановяване на собствеността върху земеделските земи, кметът със заповед определя застроената част от имота, като се ръководи от решението на техническата служба. Предпоставките за възстановяване на собствеността са тези, визирани в чл. 11, ал. 2 ППЗСПЗЗ, а конкретния случай, попада в хипотезата на т. 2 от посочената норма. Неоснователно е твърдението, че двете части от имота, попадащи под полумасивните сгради са свободни от застрояване, само защото не е установена законността на застрояването и времето, когато това е извършено. В това производство кметът само определя застроената част от имота. Въз основа на неговото решение общинската служба по земеделие постановява решение, което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В него се установява законността на извършеното строителство и времето. Да се твърди, че площта заета от двете сгради е свободна от застрояване при наличие на безспорния факт на съществуването на сградите е неоснователно и в противоречие с доказателствата по делото. Съдът, като е отхвърлил жалбата в тази й част относно двете сгради е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение