Решение № 3487 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14098/2009 г.

Решение № 3487 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14098/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Ирина Любенова Калчева и Веселин Станков Калчев, двамата от гр. София, срещу решение № 41/10.07.2009 г., постановено по адм. д. № 1582/2009 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената от тях Заповед № ДК-02-СО-187/09.11.2007 г. на н-ка на Столична РДНСК. Ответникът Столична РДНСК, респективно правоприемника й, не е изразил становище. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Ирина Любенова Калчева и Веселин Станков Калчев срещу Заповед № ДК-02-СО-187/09.11.2007 г. на н-ка на Столична РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "ограда", находящ се в ПИ 1633 по плана на с. Окол. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е изпълнен без строителни книжа и поради това като незаконен подлежи на премахване. Решението е неправилно. Върховният административен съд е върнал делото за ново разглеждане, за да се установи времето на изграждане на оградата и с оглед на това съдът да прецени дали същата е търпима по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Изпълнени са дадените указания, като от разпитания по делото свидетел е установено, че процесната ограда е изпълнена през 1982-1983 г., както и че тя е от телена мрежа, поставена върху ниска бетонова основа. Независимо от това съдът не е обсъдил показанията на свидетеля и не е изложил мотиви дали оградата е търпима с оглед разпоредбата на § 16, ал. 1 ЗУТ. Съгласно този текст, който е императивен, строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползуване. В конкретния случай за процесната ограда не са издавани строителни книжа, а същата е изградена преди 07.04.1987 г., като за района, в който се намира, не са одобрявани градоустройствени планове, а е одобрен само кадастър. С оглед на това от значение е обстоятелството дали оградата е допустима по правилата и нормативите, действували по време на извършването й или по сега действуващия закон, като достатъчно е да е допустима и по сега действуващите правила и нормативи, т. е. по ЗУТ. Ограденият имот е с кадастрални граници, поради което приложима е разпоредбата на чл. 48, ал. 8 ЗУТ, съгласно която в неурегулирани части на населени места се допуска поземлените имоти да се ограждат само с леки огради, като по делото няма данни да са приемани съответни изисквания за оградите по ал. 2 на същия текст. Процесната ограда е лека по смисъла на посочения текст, като се има предвид начина на изпълнението й от телена мрежа върху бетонова основа, като няма данни същата да е изпълнена не по кадастралните граници, поради което е допустима по действуващите правила и нормативи по ЗУТ. С оглед на това налице са основанията за прилагане на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, тъй като са налице изискващите се условия за приемането на строежа като търпим и неподлежащ на премахване. След като са налице условията за прилагане на посочения текст, издадената заповед за премахване на строежа е незаконосъобразна като противоречаща на материалноправна норма и поради това подлежи на отмяна. Като е приел обратното съдът е постановил необосновано решение и в противоречие на материалния закон, поради което съгласно чл. 209, т. 3 АПК, следва да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената заповед. На жалбоподателите следва да се присъдят разноските по делото за всички инстанции, които са поискани своевременно и са доказани общо в размер на 1620 лв, които следва да им заплати правоприемника на Столична РДНСК - РДНСК - Югозападен район, с адрес в гр. София. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 АПК