Решение № 9520 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1651/2014 г.

Решение № 9520 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1651/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Рилска света обител срещу решение № 236 от 21.11.2013 г. постановено по адм. дело № 179 по описа за 2013 г. на Административен съд - Кюстендил. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, по съображения подробно изложени в касационната жалба и в представени по делото писмени бележки. Отправил искане обжалваното решение да бъде отменено и съдът да се произнесе по съществото на спора, алтернативно - да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Кюстендил. Ответникът - Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Рила, чрез процесуалния си представител, е изразил становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Рилска света обител срещу акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № РА000020 от 07.03.2013 г. издаден от старши специалист в отдел "Местни данъци и такси" към община Рила и е осъдил Рилска света обител да заплати на община Рила сумата от 150, 00 лв. - направени по делото разноски. За да постанови решението си, съдът е приел за установено от фактическа страна, че Рилска света обител е собственик на недвижим имот в местността Рилски манастир, община Рила, деклариран по чл. 14 от ЗМДТ и заведен с партиден № 000264562014, с отчетната стойност 30 311, 90 лв. С решение № 12 от 30.11.2011 г. на общински съвет - Рила е определен годишния размер на ТБО за 2012 г., както следва: за нежилищни имоти - на база данъчната оценка на имотите за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се заплаща 8 промила, за услугата по изграждане, поддържане, експлоатация и закриване на депата за битови отпадъци - 4 промила и за услугата по поддържане на териториите за обществено ползване - 6 промила. Посочено е, че данъчната оценка на имотите на предприятията е по - високата между отчетната стойност и данъчната оценка, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. Със заповед № РД-01-04-427 от 27.10.2011 г. на кмета на община Рила, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, са определени границите на районите на територията на общината и видът на предоставяните услуги. Във връзка с дейността по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, по делото е представена заповед № РД-01-04-177 от 23.04.2012 г. на кмета на община Рила за изменение на почивните дни на работника Елена Димитрова Иванова на длъжност "чистач" към община Рила, за периода 15.04.2012 г. - 30.09.2012 г. Във връзка с дейността по обезвреждане на отпадъци са представени писмени доказателства, от които е видно, че депото за обезвреждане е в м. "Момена". Приложени са пътни листове за товарен автомобил на общината, извършващ сметосъбирането и извозването на битовите отпадъци за периода м. март - м. август 2012 г., от които е видно, че отпадъците са извозвани до депото в м. "Момена" в землището на община Рила. С АУЗД № РА000020 от 07.03.2013 г. издаден от старши специалист в отдел "Местни данъци и такси" при община Рила, са установени задължения на Рилска света обител общо в размер на 319, 13 лв. (главница и лихви). АУЗД е обжалван по административен ред пред началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Рила, който го е потвърдил. При така изложената фактическа обстановка съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазена административна процедура по издаването му и съответства на материалния закон. Приел е, че липсата на диференциране на ТБО за отделните услуги по чл. 62 от ЗМДТ не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като пропускът е отстранен в производството по оспорването на АУЗД пред решаващия орган. Изложил е, че от анализа на представените по делото доказателства се установява, че услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане са предоставяни от общината. Поради това е приел, че с АУЗД правилно е определено задължението за ТБО за 2012 г., възлизащо в размер общо с лихвите на 319, 13 лв. Същото е формирано на база отчетната стойност на обекта, която е 30 311, 90 лв., обложена с 10 промила - 6 промила за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и 4 промила за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци, като с АУЗД не е начислена такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че решението е неправилно, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Рилска света обител срещу АУЗД по отношение на определеното задължение за ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Рилска света обител, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за такса битови отпадъци, като собственик на имот, описан в подадена от юридическото лице декларация. За да е дължима обаче таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, по аргумент от чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, следва да се установи, че посочената услуга е реално извършвана от общината. Наличието на заповед на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и одобрена план-сметка не биха могли да обосноват извод за реално предоставяне на услугата. В правомощията на общината е да избере начина по който да организира предоставянето на услугата, като това безспорно може да стане и чрез сключването на трудов/и договор/и между общината и определени физически лица. В случая обаче, твърденията на ответника в тази насока са останали недоказани. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 18.06.2013 г., първоинстанционният съд е дал възможност на ответника да представи длъжностните характеристики за длъжността "чистач" на заетите с извършване на услугата лица от община Рила, но въпреки това същите не са представени по делото. Само от представената заповед за изменение на работното време на лице, назначено от общината на длъжност "чистач", за част от процесния период, не може да се обоснове извод за реално предоставяне на услугата. При липса на длъжностната характеристика за длъжността заемана от посоченото лице, не е ясно какви са били задълженията възложени му във връзка с твърдяното трудово правоотношение между него и общината през процесния период, съответно включена ли е била в задълженията на лицето дейността по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място. Не са представени и други доказателства, от които би могло да се установи предоставянето на услугата. По изложените съображения незаконосъобразен е изводът на съда за дължимост на ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Що се отнася до услугата по "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци", по делото не се спори, че е налице депо, което се ползва от жителите на общината. Ето защо, по аргумент от чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, такса за тази услуга се дължи. Поради това първоинстанционният съд правилно е приел, че АУЗД е законосъобразен в посочената част. Неоснователно се явява възражението в касационната жалба, че АУЗД е издаден от некомпетентен орган. Със заповед № РД-01-04-459 от 22.11.2012 г. на кмета на община Рила, лицето издало АУЗД - Боряна Михайлова Янева - старши специалист в отдел "Местни данъци и такси" е определена да упражнява правомощията на орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ, поради което следва да се приеме, че конкретния служител разполага и с правомощия по установяване на задължения за ТБО. Във връзка с твърдението, че ТБО неправилно е определена по реда на чл. 18, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Рила, следва да се отбележи, че декларация по чл. 18, ал. 1 от Наредбата, касаеща процесния имот не е представена по делото. В производството по проверка на законосъобразността на АУЗД е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, с оглед на която съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата по алинея 3, когато естеството на акта не позволява решение по същество - която в случая не е налице. Поради това липсата на посочени фактически основания в акта досежно размера и начина на изчисляване на всяка от услугите по чл. 62 от ЗМДТ не може да е основание за отмяна на акта само на това основание. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което съдът следва да реши спора по същество. Съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Рилска света обител срещу АУЗД, относно определените задължения за имот с партиден № 000264562014, находящ се в местността Рилски манастир, община Рила за ТБО за 2012 за услугата "поддържане на чистота на териториите за обществено ползване" в размер на 181, 87 лв. главница (6 промила върху 30 311, 90 лв. - отчетна стойност) и 9, 61 лв. - съответната лихва за просрочие, следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него следва да бъде постановено решение, с което АУЗД в описаната по-горе част бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта, с която на ответника са присъдени направени по делото разноски за сумата над 60, 00 лв., имащо характер на определение в тази част. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на Рилска света обител срещу АУЗД, относно определени задължения за имот с партиден № 000264562014, находящ се в местността Рилски манастир, община Рила за ТБО за 2012 за услугата по "обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци " в размер на 121, 25 лв. главница (4 промила върху 30 311, 90 лв. - отчетна стойност) и 6, 40 лв. - съответна лихва за просрочие, решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение