Решение № 14853 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8432/2010 г.

Решение № 14853 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8432/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Десислава Ангелова Димитрова от гр. Самоков, действаща чрез пълномощника й адв. Крумова, срещу решение № 397 от 17.05.2010 г., постановено по административно дело № 127/2010 г. по описа на Административен съд - София област. Посочените пороци от касатора въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и присъждане на направените деловодни разноски пред всички инстанции. Ответникът Директора на ТП на НОИ - София област не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага потвърждаване на решението на Административен съд София - област. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - София област, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Десислава Ангелова Димитрова срещу Решение № 05 от 09.04.2009 г. на Директора на ТП на НОИ - София област, с което е оставено в сила Разпореждане № О-22-000-00-00152741 от 04.03.2009 г. на ръководителя по изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО при РУСО - Софийска област, с което разпореждане на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за майчинство по болничен лист № А20081372109. Решението на Административен съд - София област, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Аргументите за противното на процесуалния представител на касатора не могат да бъдат споделени. На първо място не издържа критика тезата му, че за процесния период неговата доверителка е била осигурявана за всички осигурителни рискове. Парично обезщетение за майчинство за сметка на общественото осигуряване се изплаща на регистрираните като еднолични търговци жени само когато осигуряването за извършваната работа е за всички осигурени социални рискове. Жените, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на доброволно осигуряване за общо заболяване и майчинство, тъй като задължително е само осигуряването им за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В случая Десислава Димитрова в качеството си на едноличен търговец е подала декларация на 22.01.2009 г., с която е заявила промяна във вида на осигуряването за предходна година (от дата 01.01.2008 г.). Доколкото по делото не е спорно, че Димитрова е притежавала към момента на настъпване на социалния риск изискуемия осигурителен стаж (над 12 месеца), и впоследствие е внасяла за процесния период осигурителни вноски в по-голям размер, изходът на спора пред първата инстанция по същество е бил обусловен от отговора на правния въпрос за срока, в който може да бъде променен вида на осигуряването, и с оглед конкретиката на процесния казус - какъв е бил вида на осигуряването през 2008 г., когато е настъпил социалния риск "майчинство" за едноличния търговец Десислава Ангелова Димитрова, и променила ли е с декларацията си от 22.01.2009 г. осигуряването си от задължително осигурена за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, в осигуряване за всички осигурени социални рискове, считано от 01.01.2008 г. Първоинстанционният съд в съответствие с приложимата за казуса редакция на чл. 1, ал. 4 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица и български граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) е приел, че с декларация от 22.01.2009 г. Димитрова не би могла да претендира промяна на вида на осигуряването си за предходната 2008 г., защото срокът, в който е можела валидно да направи това, е изтекъл на 31.01.2008 г. Съгласно цитираната разпоредба видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация за това до края на месец януари на съответната календарна година (в случая 2008 г.). От изложеното явства, че декларираната от Димитрова промяна във вида на осигуряването й е направена след изтичане на предвидения в нормативната уредба срок за целта. Този срок, противно на твърдяното от касаторовият повереник, е преклузивен, поради което правото на промяна във вида на осигуряването се погасява с изтичането му. Подадената декларация от самоосигуряващото се лице за промяна във вида на осигуряването след установения срок не може да има правни последици за лицето. Целеният с тази декларация ефект - промяна във вида на осигуряването от началото на 2008 г., е можело да се постигне само с подаването й до края на месец януари 2008 г. Внасяне на осигурителните вноски за всички осигурени социални рискове без да е подадена декларация в срока за това не представлява правопораждащ факт за промяна в осигурителното правоотношение. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - София област е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано и в съответствие с материалния закон въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че разпореждайки по отношение на Димитрова отказ за отпускане парично обезщетение по болничен лист за майчинство, ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при РУСО - Софийска област е постановил законосъобразен административен акт, издаден в съответствие с целта на закона да се препятства възможността в нарушение на действащото законодателство да се получат недължими осигурителни плащания, а съответен на закона е и контролния акт на директора на ТП на НОИ - София област, тъй като по същество отхвърля оспорването по отношение на правомерен акт, като го оставя в сила. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, при което е било безспорно установено съществуването на материалното административно правоотношение, чието съдържание е разпореденото от органа на общественото осигуряване неотпускане на парично обезщетение по болничен лист за майчинство. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав е изцяло съгласен с приетото за установено от фактическа и правна страна в мотивите на проверяваното решение, както и с крайният правен извод на административния съд, и не споделя касационните оплаквания и релевираните доводи в касационната жалба и в пледоарията на касаторовият повереник за неправилност на съдебния акт, в това число и дължащата се отчасти на превратно тълкуване, а отчасти на обсъждане на неприложими за казуса разпоредби теза, че разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧ не може да се прилага по отношение на еднолични търговци, защото противоречи на регламент на Европейския съюз и на нормативен акт от по-висока степен (КСО). Предвид неоснователността на главното искане в касационната жалба не следва да бъдат присъждани и претендираните от касатора деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,