Решение № 12396 от 6.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6635/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), подадена чрез пълномощник юрк. Н. Кръстева срещу решение 2848 от 28 април 2021 год., постановено по адм. дело 1591 от 2021 год. по описа на Административен съд София - град (АССГ), в частта, с която е отменено Решение 36 от 07.01.2021 г. по преписка 580/2018 г. на КЗД, в частта, с която Комисията е приела, че ответната страна Народно читалище Пробуда 1907 - с. Биково, община Сливен, представлявано от председателя С. Михова, не е извършила нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) въз основа на признака лично положение и делото е изпратено като административна преписка на КЗД за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съобразно изложените в съдебното решение мотиви. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а спорът разрешен по същество. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Народно читалище Пробуда 1907, в писмен отговор по касационната жалба излага съображения за нейната допустимост и основателност, като споделя изцяло аргументите, изложени от касатора. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Не претендира разноски. Ответните страни: М. Стоянов, П. Русев, В. Русева, Л. Владимирова Михалева и М. Михалев, представлявани от адв. Николов, в съдебно заседание и в представените писмени бележки молят решението да бъде оставено в сила. Претендират разноски по делото на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение 36 от 07.01.2021 г. на КЗД, постановено по преписка 580/2018 г., с което е установено, че НЧ Пробуда 1907 с. Биково, представлявано от председателя, не е извършило нарушение на ЗЗДискр. въз основа на признака лично положение, не е осъществен тормоз спрямо жалбоподателите М. Стоянов, П. Русев, В. Русева, Л. Владимирова Михалева и М. Михалев и е оставена е без уважение жалба с вх. 44-01-121 от 28.08.2018 г., подадена от посочените физически лица, като неоснователна и недоказана. Съдът е отменил Решение 36 от 07.01.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр.), постановено по преписка 580/2018 г. в частта, с която Комисията е приела, че ответната страна Народно читалище Пробуда 1907 с. Биково, общ. Сливен, представлявано от председателя С. Михова не е извършила нарушение на ЗЗДискр. въз основа на признака лично положение и е изпратил преписката обратно на КЗДискр. за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона; отхвърлил е оспорването по жалбата на М. Михалев, Л. Владимирова Михалева, В. Русева, П. Русев, и М. Стоянов против Решение 36 от 07.01.2021 г. по преписка 580/2018 г. на КЗДискр. в останалата част и е разпределил разноските по делото между страните. Въз основа на установените факти и анализа на събраните в хода на процеса доказателства съдът е приел за установено, че отказът по заявленията на жалбоподателите за членство в Народно читалище Пробуда 1907 - с. Биково, община Сливен, представлявано от председателя С. Михова е акт, лишен от фактически и правни основания и като такъв се явява произволен и незаконосъобразен. Отказът за членство, постановен спрямо всеки един от жалбоподателите, е основан на характеристики, присъщи на техните личности, поради което се явява акт на дискриминация, основан на признак лично положение. Затова макар и постановен от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е в нарушение на материалния закон и в противоречие с неговата цел, поради което го е отменил в частта, с която Комисията е приела, че ответната страна Народно читалище Пробуда 1907 - с. Биково, община Сливен, не е извършила нарушение на ЗЗДискр. въз основа на признака лично положение. Решението е неправилно. Изводите на АССГ за незаконосъобразност на решението на КЗДискр., в оспорената му част, не се споделят от настоящия съдебен състав. За да е налице нарушение на ЗЗДискр. е необходимо фактическите действия по твърдяното третиране да се подведат под хипотезата на правните норми, регламентиращи съответната форма на дискриминация пряка, непряка, тормоз. Фактическият състав на всяка от формите на дискриминация има своя специфичен комплекс от юридически факти, чието доказване в хода на съдебното производство установява дискриминационното третиране. Общото между тях е, че съставляват нарушение на принципа на равенство на основата на някой от защитените признаци. Следователно, за да е съставомерно по смисъла на антидискриминационния закон, нарушението на принципа на равенство трябва да е обусловено, да е в причинна връзка (независимо от наличието и на други) с някой от защитените признаци. Само тогава неравенството попада в обхвата на закона и ползва неговата закрила. В случая КЗД е приела, че липсва нарушение на принципа на равенство на основата на защитения признак лично положение. Законодателят не е дал легално определение на защитения признак лично положение. За разлика от други защитени признаци пол, раса, религия, увреждане, възраст, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак лично положение няма еднозначно, прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В случая такъв същностен белег не е налице. За да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация е третирано и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т.е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обусловен/обвързан именно от защитен признак. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. Заключението за наличие на дискриминационно отношение може да се направи тогава, когато са налице доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна страна, така и по отношение на субектите. В случая това означава, че предмет на доказване са следните обстоятелства: налице ли е разлика в третирането, и то неблагоприятна; случай за сравнение; кой е признакът, предмет на защита; причинна връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. В обсъждания казус липсват доказателства за защитения признак "лично положение", носител на който да са ответниците по касация, което обуславя липса на елемент от фактическия състав на някоя от дискриминационните форми, санкционирани от приложимия закон. Изводът на съда, че читалищните органи нямат правомощие за постановяване на отказ по молба за членство противоречи на материалния закон и е неправилен. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 6 от ЗНЧ всяко читалище урежда процедурата за прием на читалищни членове в устава си. В конкретния случай чл. 13, ал. 8 от Устава на НЧ Пробуда 1907 са установени правилата за прием на действителни и спомагателни членове на Читалището. Действително, членовете се приемат въз основа на заявление по образец, одобрен от Читалищното Настоятелство, към което се прилагат мотивите на заявителя за желанието си да бъде приет за действителен член на Читалището и ордер за внесен встъпителен членски внос. Вярно е също, че освен това е налице и изискване тези лица да са навършили 18-годишна възраст, да са дееспособни и да плащат редовно определения размер на годишния членски внос. Но също така е вярно, че действителното членство се прекратява, когато е налице грубо нарушение на Устава, както и при наличие на поведение, уронващо доброто име на читалището (чл. 13, ал. 12 от Устава) и тези правила са установени по отношение на всички членове и кандидат-членове. Затова неоснователно съдът от първата инстанция е приел, че в конкретния случай е налице нарушение на ЗЗДискр. по признак лично положение. Нито едно от изложените съображения в мотивите на ръководството на читалището не е свързано с личностна характеристика на определена личност, нито е израз на неблагоприятно отношение. Приложени са правилата, залегнали в чл. 13 от Устава не само по отношение на М. Михалев, Л. Владимирова Михалева, В. Русева, П. Русев, и М. Стоянов, а по отношение на всички подали молба за членство. По отношение на всички тях са обсъждани едни и същи правила и няма данни да са свързани с конкретен белег или признак, присъщи на жалбоподателите, които да ги отличават от останалите кандидат-членове, които да се включват в признака лично положение. И не на последно място ръководството на Читалището е колективен орган, който взема решенията си самостоятелно, чрез гласуване, което изисква формирано мнозинство, при наличие на изискуемия кворум и е в правото си да извърши преценка по отношение на лицата, с които да установи или да не установи членствени правоотношения, като тази преценка е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Предвид изложеното решението на АССГ като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което оспорването по жалбата на М. Михалев, Л. Владимирова Михалева, В. Русева, П. Русев, и М. Стоянов срещу Решение 36 от 07.01.2021 г., постановено по преписка 580/2018 г. на КЗД в частта, с която комисията е приела, че ответната страна Народно читалище Пробуда 1907 - с. Биково, община Сливен, представлявано от председателя С. Михова, не е извършила нарушение на ЗЗДискр. въз основа на признака лично положение, бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е основателна за сумата 170 лева, представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,