Решение № 7537 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15649/2010 г.

Решение № 7537 от 31.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15649/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Запрян Петров Лозанов от с. Кадиево, Пловдивска област, срещу решение № 1466 от 05.11.2010 г. по адм. дело № 1033/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател Запрян Петров Лозанов е на 62 години, неженен, до 01.12.2009 г. е с 43 % трайно намалена работоспособност (експертно решение № 582 от 05.10.2007 г. на Националната експертна комисия), а от 12.01.2010 г., на която дата е прекратено трудовото му правоотношение с "Компас секюрити" ЕООД, гр. Пловдив, е и безработен. На 08.03.2010 г. е подал молба - декларация с искане да му бъде отпусната месечна социална помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Със заповед № К-10 от 26.03.2010 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане Родопи - 1" (ДСП Родопи 1) е отказал да отпусне исканата от жалбоподателя социална помощ с мотиви: "Не отговаря на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП - няма 9-месечна регистрация в ДБТ преди подаване на молбата - декларация." Запрян Петров Лозанов е оспорил законосъобразността на отказа с доводите: "Съгласно чл. 10, ал. 8 от ППЗСП не се изисква регистрация по ал. 1, т. 7 от правилника, за лицата, които са се регистрирали в дирекциите "Бюро по труда" в 3-месечен срок от изтичане на срока на експертното решение на ТЕЛК, с което е определена 50 и над 50 на сто степен на инвалидност (в сила от 09.04.2010 г.). Аз притежавам такова Експертно решение № 2663 от 204 от 21.12.2006 г., с което ми е определена 52% намалена работоспособност за срок от три години и срокът е изтекъл на 21.12.2009 г." С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е отхвърлил оспорването като неоснователно. За да постанови този резултат съдът е приел, че експертното решение № 2663 от 21.12.2006 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - Пловдив, с което на жалбоподателя е била определена 52% намалена работоспособност за срок от три години, е било отменено по реда на чл. 112, ал. 4 от Закона за здравето с експертно решение № 582 от 05.10.2007 г. на НЕЛК, а със същото решение НЕЛК е определила 43 % трайно намалена работоспособност със срок до 01.12.2009 г., поради което към датата на регистрацията на жалбоподателя в Дирекция "Бюро по труда" - 21.01.2010 г. - той не е отговарял на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 8 ППЗСП и законосъобразно административният орган е приел, че жалбоподателят може да подаде молба за социална помощ след изтичането на 9 месеца от регистрирането му в Дирекция "Бюро по труда". Доводите в касационната жалба буквално повтарят доводите в жалбата, обсъдена в мотивите към решението на Пловдивския административен съд. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че има пожизнено определена 40 % трайно намалена работоспособност. Експертно решение № 1951 от 10.10.2006 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ - Пловдив, с което на жалбоподателя е била определена пожизнено 40 % трайно намалена работоспособност, е действало само два месеца и 10 дни - до 21.12.2006 г., на която дата същата ТЕЛК го е преосвидетелствала и с ново решение - № 2663 от 21.12.2006 г. - е определила 52 % трайно намалена работоспособност със срок на инвалидност до 01.12.2009 г. С експертно решение № 582 от 05.10.2007 г. обаче НЕЛК е отменила решението на ТЕЛК по оценката на работоспособността и е определила на жалбоподателя 43 % трайно намалена работоспособност при същия срок на инвалидност - до 01.12.2009 г. При тези данни е очевидно, че жалбоподателят не попада в изключението по чл. 10, ал. 4, т. 8 ППЗСП (отменено и несъществуващо след 09.04.2010 г., но действащо и приложимо към датата на отказа - 26.03.2010 г.), според което срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лицата, които са се регистрирали в дирекциите "Бюра по труда" в едномесечен срок от изтичането на срока на експертното решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което е определена 50 и над 50 на сто намалена работоспособност. Това е така защото: 1. срокът на експертното решение означава срокът на инвалидизиране, посочен в него и в случая този срок е изтекъл на 01.12.2009 г. - следователно едномесечният срок по чл. 10, ал. 4, т. 8 ППЗСП е изтекъл на 02.01.2010 г., а жалбоподателят се е регистрирал в Дирекция "Бюро по труда" на 21.01.2010 г., т. е. след този срок; 2. след датата 05.10.2007 г., на която дата НЕЛК е издала експертно решение № 582, в обективната действителност не съществува решение на ТЕЛК, с което на жалбоподателя да е определена 52 % трайно намалена работоспособност, нито решение на ТЕЛК, с което му е определена пожизнено 40 % трайно намалена работоспособност. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,