Решение № 9878 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2411/2014 г.

Решение № 9878 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2411/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "МДТ", община Ботевград против решение по адм. д. № 923/2013 г. по описа на АССО в отменителната му част. Иска отмяна с оплаквания за материална незаконосъобразност и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Твърди, че имотът се намира в строителните граници на общината, общината е предоставяла и трите услуги за процесния период от време. Недопустимо е в настоящото съдебно производство, в което се проверява правилността на АУЗД да се извършва съдебен контрол за законосъобразност на Наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. След като съдът е определил такъв предмет на спор е следвало да даде указания за представяне на доказателства. Решението по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ на общинския съвет е предмет на отделно административно производство. В това производство съдът няма правомощие да осъществява косвен съдебен контрол. Ответната страна "Спортекс България" ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че в случая няма доказателства за реално предоставяне на услугата и такса не се дължи. Освен това дружеството не ползва услугата, поради което и на основание чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ не дължи такса. Правопораждащият юридически факт не е подаването на декларацията от страна на собственика, а неизползването на имота. Това е хипотеза различна от освобождаването по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. Разпитаният свидетел доказва, че от имота не са извозвани боклуци. При определяне размера на таксата по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ таксата се начислява в левове според количеството на битовите отпадъци и само ако не може да се установи количеството се преминава към определяне на таксата в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общината. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като при определяне на таксата за битови отпадъци е нарушен материалния закон. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателно по следните съображения: С решение № 1307/21.12.2013 г. по адм. д. № 923/2013 г. по описа на Административен съд София - област е отменен АУЗД № АУ000320/28.05.2013 г. на главен експерт по контрол "МДТ" - община Ботевград, потвърден с решение № № 032/26.07.2013 г. на директор дирекция "МДТ", в частта, в която е установен размер за такса битови отпадъци за 2012 г. в размер на 3 709,63 лв. и лихва 280,69 лв. Видно от АУЗД за услугата сметоизвозване и сметосъбиране е определена такса от 1854,81 лв., за поддържане на депо битови отпадъци 741,93 лв. и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване 1112,89 лева. Със същия акт е определен и данък върху недвижимия имот за 2012 г., влязъл в сила. За да отмени акта в посочената част, първоинстанционният съд приема, че услугата е предоставяна, но таксата не се дължи, защото начисляването на такса битови отпадъци не върху количеството на битовите отпадъци, а върху основа, определена от общинския съвет (за юридически лица със средна списъчна численост на персонала до 500 души - 6.00 на хиляда, в т. ч. за сметосъбиране и извозване 3,0 на хиляда, за поддържане и експлоатация на депо за отпадъци 1,2 на хиляда, за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване 1,8 на хиляда) противоречи на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Общината не е доказала, че за 2012 г. е невъзможно и неустановимо количеството на отпадъците и поради това ТБО следва да се определя в хипотезата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Приел, че в тази част Наредбата противоречи на нормативен акт от по-висока степен - чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ, а чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ въвежда поредност при прилагане на допустимите начини за определяне на размера на таксата. По делото са събрани доказателства за предоставяне и на трите услуги и те са обсъди от съда: определени са границите на районите за предоставяне на услугите със заповед на кмета от 27.10.2011 г., поддържана е чистота на териториите за обществено ползване и общинско депо, извършено е сметосъбиране и сметоизвозване. Решението е материално незаконосъобразно. По делото няма спор, че търговското дружество не е подало декларация за 2012 г., че имотът няма да се ползва през същата година, тъй като не е осъществявана в него производствена дейност. На 13.02.2012 г. управителят на "Спортекс България" ООД е подал декларация по чл. 16, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и цени на услугите на територията на община Ботевград (Наредбата) за списъчната численост на персонала и е посочил "о" (а не до 500, както е приел административният орган ). Декларация по чл. 16, ал. 2 от Наредбата се подава за определяне размера на таксата върху левове пропорционално върху основа, която за юридически лица собственици на имоти с нежилищно предназначение е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота и в зависимост от средно списъчната численост на персонала. За целта юридическите лица подават декларация, в която посочват списъчната численост на персонала. По силата на законовата делегация с чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет приема наредба, с която определя и администрира местните такси и цени на услуги, като с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ изрично е посочено, че с наредбата по чл. 9 общинският съвет определя реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. В редакцията на чл. 71 от ЗМДТ (ДВ, бр. 119 от 2002 г.), действала към 2012 г. законовото основание за неплащане на такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване е услугата да не се предоставя от общината. Едва с изменението на чл. 71 от ЗМДТ, ДВ, бр. 101/2013 г. в сила от 1.01.2014 г., като ново основание за неплащане на услугата е посочено неизползването на имота през цялата година кумулативно с изискването да е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Това означава, че в редакцията на закона приложима за 2012 г., притежаването на имот и реалното предоставяне на услугата от общината е законовото основание за дължимост на такса битови отпадъци. Законодателят е делегирал правомощие на общините с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ да определят ред за освобождаване от заплащане на таксата от лица, които не ползват услугата. Общинският съвет на община Ботевград в чл. 14, ал. 3 - 5 от Наредбата е уредил такава възможност за неплащане на такса сметосъбиране и сметоизвозване, ако до края на предходната година собствениците/ползвателите подадат декларация по образец. Неподаването на декларация има за правни последици дължимост на таксата при реално предоставяне на услугата и то на законово основание. В случая такава декларация търговското дружество собственик на нежилищен имот в строителните граници на град Ботевград не е подавало. След като не е подадена декларация и общината не е уведомена, че имотът няма да се ползва, е без значение за дължимостта на таксата дали имотът реално е ползван или не и дали предприятието е извършвало производствена дейност. Не са налице хипотезите на чл. 71 от ЗМДТ (ДВ, бр. 119 от 2002 г.), защото по делото са събрани доказателства за реално предоставяне на услугите. Този факт не е бил и спорен пред съда. Единственият аргумент в жалбата до първоинстанционния съд е, че в имота не е извършвана производствена дейност. При спазване на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е събрал доказателства за реално предоставени услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистота и поддържане на депо. Приобщени са към делото заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, договор между община Ботевград и "Еко Ес Мениджмънт" ООД - графици, маршрути, протоколи. Неправилни са изводите на съда, че в настоящото съдебно производство при извършване на съдебен контрол за законосъобразност на акта за установяване на задължение по декларация следва да се осъществи косвен съдебен контрол за съответствие на Наредбата с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Разпоредба посочва основния способ за определяне на размера на таксата с установяване на количеството битови отпадъци. При законовата делегация на чл. 9 от ЗМДТ общинският съвет е органът на власт, който има правомощието с подзаконов нормативен акт да създаде правилата за определянето на таксата битови отпадъци. Принципно и на основание чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ размерът на таксата се определя в годишен размер с решение на общинския съвет, което има характер на общ административен акт, а оспорването му е допустимо в преклузивен срок по чл. 179 от АПК. В случая общинският съвет е избрал друг подход - размерът е определен в Наредбата на основание Решение № 22/15.12.2011 г. за изменение и допълнение на Наредбата и е диференциран според субектите и вида на имота. С чл. 67 от ЗМДТ законодателят е посочил, че основният начин за определяне размера на таксата трябва да е количеството на отпадъците, а когато е невъзможно да се установи количеството, трябва да се премине към определяне на база ползвател или друга основа. Дали обаче е възможно или невъзможно общинският съвет да определя таксата според количеството на отпадъците, е въпрос за материалната законосъобразност на наредбата, която не е предмет на настоящото дело. Въпрос на спазване на административнопроизводствените правила в производството по чл. 75 и сл. от АПК е да има мотиви защо общинският съвет е избрал определяне на размера на ТБО за нежилищни имоти собственост на юридически лица на базата по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, а не по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Но това е ирелевантно за правилното решаване на спора по делото. Решението на административния съд следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, по същество жалбата на "Спортекс България" ООД следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изложеното Върховният административен съд, VII отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК