Решение № 3935 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5438/2023 г.

Р. Михайлова е подала касационна жалба срещу решение 399/08.03.2023г. по адм. дело 46/2022г. по описа на Административния съд Благоевград, с което са отхвърлени предявените от нея срещу Агенцията по заетостта искове: за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 42 799,72 лева, изразяващи се в пропусната възможност да се реализира на пазара на труда за периода 02.01.2012г. - 02.01.2015г., ведно с мораторна лихва в размер на 2 000 лева, считано от датата на кандидатстване по процедура BG051РО001-1.2.03 "Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна дейност", компонент 2, сесия 5, до датата на предявяване на иска 03.11.2016г., причинени от достатъчно съществено нарушение на чл. 20 и чл. 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз, а при условията на евентуалност - обезщетение за имуществени вреди в размер на 29959,80 лева за вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете - 03.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата; иск за присъждане на обезщетение в размер на 8559, 94 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в пропусната възможност да се реализира на пазара на труда за периода 02.01.2012г. - 02.01.2015г., причинени от достатъчно съществено нарушение на чл. 20 и чл. 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз, а при условията на евентуалност-20 % от сумата 29959,80 лева, изразяващи се в пропусната възможност да се реализира на пазара на труда за същия период ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете -03.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено, с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Агенцията по заетостта е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението и неговата правилност с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Р. Михайлова, с която срещу Агенцията по заетостта са предявени искове, както следва: за сумата от 42 799,72 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на нарушаване на чл. 20 и чл. 41 от Хартата за основните права в Европейския съюз, изразяващи се в пропусната възможност за реализация на пазара на труда, претърпени в периода 02.01.2012г. - 02.01.2015г., ведно с мораторна лихва в размер на 2000 лева, считано от датата на подаване на заявление за кандидатстване по процедура BG051РО001-1.2.03 "Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна дейност" Компонент 2, сесия 5, до датата на предявяване на иска 03.11.2016г. и при условията на евентуалност - за сумата 29 959,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропусната възможност за реализация на пазара на труда, претърпени в периода т 02.01.2012г. - 02.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 03.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата: за сумата 8 559,94 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на чл. 20 и чл. 41 от Хартата за основните права в Европейския съюз, изразяващи се в пропусната възможност за реализация на пазара на труда, претърпени в периода 02.01.2012г. - 02.01.2015г. и при условията на евентуалност, за сумата равняваща се на 20 % от 42 799,72, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в пропусната възможност за реализация на пазара на труда, претърпени в периода 02.01.2012г. до 02.01.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 03.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че на ищцата са причинени вреди във връзка с дейността на органи на Агенцията по заетостта, които не спазили методологията за техническа и финансова оценка спрямо проектното предложение ESF-1203-18-08012 ,че трудовите посредници във филиал "Бюро по труда"- Перник не я уведомили за наличието на две свободни места" управител реклама и връзки с обществеността " и "маркетинг мениджър/директор маркетинг", съответстващи на нейната квалификация, че получила немотивиран отказ да бъде включена в обучение по "Оперативно счетоводство". Административният съд установил, че на 22.02.2013г. Р. Михайлова подала чрез Дирекция Бюро по труда град Перник до Агенцията по заетостта заявление с идентификационен ESF 1203-18-08-012 за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG051РО001-1.2.03 "Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна дейност", компонент 2, сесия 5 по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси - 2007-2013г., с което кандидатствала с проектно предложение на стойност 19 999, 72 лева за създаване на магазин за платове и помощни шивашки материали. Съгласно Постановление 965 от 6 декември 2005 г. на Министерския съвет на Република България управляващ орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" е Министерството на труда и социалната политика чрез Главна дирекция " Европейски фондове, международни програми и проекти|", а междинно о звено по осъществяването на проекти е Агенцията по заетостта. Оценителна комисия, назначена от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, извършила оценка на предложените от кандидати за отпускане на помощта проекти, между които и този на ищцата. Съгласно изготвения от комисията документ, озаглавен Техническа и финансова оценка, предложеният от Р. Михайлова проект бил отхвърлен. Докладът на оценителната комисия бил одобрен от с решение 0834/01.11.2013г. на заместник-изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. С писмо 4704/147/05.11.2013г. Р. Михайлова била уведомена за отхвърлянето на предложението й. Тя подала възражение срещу отхвърлянето на проектното й предложение, което било разгледано от административния орган и било оставено без уважение като неоснователно. Михайлова не е оспорила по съдебен ред акта, с който проектното й предложение е отхвърлено. Със заявление-декларация 20001358/09.05.2011г. Р. Михайлова е поискала да бъде регистрирана в Дирекция Бюро по труда филиал град Перник като безработно лице, което не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването й. Със заявлението тя поела задължение да изпълнява препоръките на трудовия посредник, както и предвидените действия, срокове и графици за посещения към плана за действие . Тя представила диплома за завършено от нея висше образование по специалността "Маркетинг", с професионална квалификация "икономист". Приложени били документи, сочещи професионален опит като учител по английски език. Във връзка с подаденото от нея заявление бил попълнен въпросник и били изготвени планове за действие, както и графици за посещения. Р. Михайлова била информирана за наличието на свободни места в района като учител по английски език, насочвана била към разговори с работодател, но отказала да заеме длъжността. По специалността й имало обявени две работни места, но те не й били предложени, тъй като мястото на работа било в град Перник, а ищцата изрично заявила, че не желае да пътува. С решение от 12.02.2016г. регистрацията на Р. Михайлова в Дирекция Бюро по труда филиал град Перник била прекратена с мотиви, че не е изпълнила препоръките на трудовия посредник, включени в плана за действие. Решението не е оспорено в законоустановения срок, поради което влязло в сила. Със заявление 1450/13.08.2014г. ищцата поискала да бъде включена в обучение за възрастни по оперативно счетоводство, но получила отказ по съображения, че финансирането на проекта било изчерпано и че не попадала в обхвата на целевите групи на проекта. От правна страна административният съд приел, че предявените с исковата молба искови претенции са с правно основание чл.2в от Закона за отговорността на държавата за вреди във връзка с чл. 203, ал. 1 и ал. 3 АПК, тъй като се основавали на твърдения, че при извършването на административна дейност са допуснати съществени нарушения на правото на Европейския съюз, в частност, на чл. 20 и чл. 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, вследствие на което на ищцата са причинени имуществени и неимуществени вреди. Съдът посочил, че предпоставките на отговорността по чл.2в ЗОДОВ се извеждат от ключови решения на Съда на Европейския съюз. Правото на обезщетение възниквало при достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, когато приложимата правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправни субекти, причинена е вреда, и е налице причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение и настъпилата вреда. Първоинстанционният съд се позовал на мотивите на решение 1284 от 30.01.2019г. по адм. дело 7985/2017г. по описа на Върховния административен съд, основано на същите факти, които се съдържат и в исковата молба по това дело. Решението на Върховния административен съд било постановено във връзка с подаденото от Р. Михайлова до Комисията за защита от дискриминация искане за установяване на осъществена от органи на Агенцията по заетостта дискриминация. Съдът приел, че административния орган не е допуснал нарушение на изискванията на ПМС 121/31.05.2007г. и на приетата методология при извършване на оценката на проектното предложение на ищцата, във връзка с което тя претендирала обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Не били установени твърдените от Михайлова нарушения при разглеждането на подаденото от нея заявление за кандидатстване по процедура BG051РО001-1.2.03 "Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна дейност", компонент 2, сесия 5, обявена от Агенцията по заетостта. Предложението на ищцата било разгледано от орган с необходимата компетентност, в нормативните срокове и по предвидения ред. На ищцата бил даден достъп до документацията, необходима за подготовката на проектното й предложение, обезпечено й било право на възражение и на обжалване. Решението за отхвърляне на предложението й, както и отговорът, изпратен във връзка с подаденото от нея, възражения, били мотивирани. Въз основа на тези констатации административният съд приел, че административният орган при Агенцията по заетостта не е допуснал нарушения на гарантираните от разпоредбите на чл.20 и чл. 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз право на добра администрация и право на безпристрастно, справедливо и в разумен срок разглеждане на отнесените до органите въпроси. И по отношение на исковите претенции, основани на твърдения, че по причина на действията на администрацията на Агенцията по заетостта ищцата пропуснала да се реализира на пазара на труда, административният съд посочил, че тя е получила съответните посреднически услуги, видно от представените планове за действие на безработното лице. Причина за продължителния период, през който ищцата не е могла да си намери работа, била и липсата на активно поведение от нейна страна. Не били представени доказателства за настъпили за ищцата имуществени и неимуществени вреди. Ангажираните от Михайлова доказателства за възникването на неимуществени вреди, не били кредитирани от съда, тъй като не били събрани в хода на съдебното производство. Предвид отсъствието на незаконни действия на органи и длъжностни лица от Агенцията по заетостта във връзка с издадения отказ за одобряване на проект на ищцата в качеството й на едноличен търговец за получаване на безвъзмездна финансова помощ, и за оказването на посреднически услуги за намирането на работа, както и поради липсата на доказателства за понесени от нея имуществени и неимуществени вреди, административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо в частта, в която съдът е отхвърлил евентуално съединените искове за заплащане на обезщетение в размер на 29 959, 80 лева за имуществена вреда, изразяваща се пропусната от ищцата възможност за реализация на пазара на труда за периода 2.01.2012 г. - 2.01.2015 г., както и за заплащане на обезщетение в размер 20 % от 42 799,72 лева за неимуществени вреди, причинени от пропускането на възможност за реализация на пазара на труда за периода 2.01.2012 г. - 2.01.2015 г. ведно със законната лихва от 3.11.2016 г. Административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е постановил решение по искове относно главницата, които почиват на едни и същи факти, и се различават единствено по размер. При условията на евентуалност се съединяват искове, единият от които има значението на главен, като разглеждането на евентуалния иск се обуславя от отхвърлянето на главния иск. На обективно съединяване подлежат само самостоятелни искови претенции. Искове, които се различават единствено по своя размер, единият от които поглъща другият, не могат да се предявят за общо разглеждане. Те не се считат за евентуално съединени ( според квалификацията на ищцата, възприета и от съда ), при положение, че не се намират в съотношение, при което изходът от делото по главния иск е предпоставка за разглеждането на евентуално предявения иск. Административният съд не е взел предвид, че размерът на претендираната с втория иск сума се съдържа в този на първия иск, което изключва разглеждането и на двата иска. Съдът е следвало да се произнесе по иска, чийто размер е по-висок, и да остави без разглеждане този с по-нисък размер. Решението в останалата част е постановено при отсъствието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът не е допуснал твърдяното нарушение на чл. 146 ГПК, като не е изготвил доклад по делото. Исковете, предявени от Р. Михайлова, чието основание се извежда от общото задължение на държавите членки по чл.4, § 3 ДЕС, имат правна квалификация и по националното право. Съгласно чл.2в ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс - за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл.203, ал.3 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз се разглеждат по реда на дял трети, глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. За имуществената отговорност и за допустимостта на искове по чл.2в ЗОДОВ се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз, което означава, че административният съд е имал задължение да се произнесе по същество, независимо, че административните актове, визирани от ищцата в исковата й молба като причина за възникването на имуществени и неимуществени вреди, не са били предмет на съдебна проверка и се считат за законосъобразни, тъй като са влезли в сила. В рамките на възникналите ищцата и органи на Агенцията по заетостта правоотношения са издадени административни актове, по които е приложено право на Европейския съюз. Първоинстанционният съд е посочил изведените от практиката на Съда на Европейския съюз елементи на имуществената отговорност на държавата в случаите на допуснати от нейни органи и длъжностни лица нарушения на правото на Европейския съюз: предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда ( решение от 5 март 1996 г. по делото Brasserie du pecheur и Factortame, C-46/93 и C-48/93, решение от 24 март 2009 г. по дело Danske Slagterier). В съответствие с решенията на Съда на Европейския съюз и предписанието на чл.203, ал.3 АПК административният съд не е приложил националната правна норма по чл.204, ал.1 АПК, която въвежда като условие за допустимост на исковете за обезщетяване на вреди, произтичащи от незаконосъобразни административни актове, тяхната предварителна отмяна. За да обоснове наличието на съществено нарушение на правото на Европейския съюз, ищцата се позовава на принципи, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз. Както е записано в чл.51 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разпоредбите на настоящата Харта, които съдържат принципи, могат да бъдат прилагани чрез законодателни и изпълнителни актове, приети от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и чрез актове на държавите-членки, когато те прилагат правото на Съюза при упражняване на съответните им компетенции. Позоваването на тези принципи пред съд е допустимо само за тълкуване и проверка на законността на такива актове. Макар да е имала правна възможност, Р. Михайлова не е подала жалба срещу административните актове в срока за оспорване по чл.149, ал.1 АПК с оплакване, че административните органи са се произнесли в нарушение на правото на Европейския съюз. Тя не се е възползвала и от възможността да поиска възобновяване на административните производства на основание съществено нарушение на изисквания за законосъобразност на акта, в които се включват и тези, произтичащи от правото на Европейския съюз ( joined Cases C-392/04 and C-422/04 -21 Germany GmbH аnd Arcor AG & Co.KG). При положение, че административните актове, които, по твърдения на ищцата, рефлектирали негативно в правната й сфера, са влезли в сила, съдът, който разглежда исковите й претенции по чл.2в ЗОДОВ, няма задължение да извършва пълна проверка на законосъобразността на актовете с оглед основанията по чл.146 АПК. В случаите, в които се търси обезщетяване на понесени от граждани и организации вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, съдът дължи произнасяне само относно твърдения, които имат за предмет наличието на явно нарушение на норми/постулати с базисно значение от правото на Европейския съюз. Поставянето на такова изискване, което внася необходимия баланс в процеса на търсенето на имуществена отговорност на държавата за вреди, е в съответствие с присъщия на правния ред на всички държави членки принцип на правна сигурност. Съгласно Решение на Съда от 2 декември 1971 г. по делото Аktien-Zuckerfabrik Schöppenstedt срещу Съвет на Европейските общности, ...когато става въпрос за нормативен акт, който предполага избор на икономическа политика, съгласно разпоредбите на член 215, параграф 2 от Договора Общността носи такава отговорност за вредата, претърпяна от частноправни субекти вследствие на такъв акт, само ако е налице достатъчно съществено нарушение на висша правна норма за защита на частноправните субекти". В мотивите на решението от 25 май 1978 г. по дело HNL и др./Съвет и Комисия, 83/76, 94/76, 4/77, 15/77 и 40/77 се приема, че " ..... Общността може да носи отговорност само при явно и значително неспазване от страна на съответната институция на границите, наложени за упражняването на правомощията ѝ. " Неспазването на методологията при техническата и финансова оценка на проектното предложение на ищцата, както и немотивираният отказ да бъде включена в програма за обучение по оперативно счетоводство, въведени като твърдения в исковата й молба, сами по себе си не могат да се характеризират като тежки нарушения на основополагащи разпоредби от правото на Европейския съюз. Въпреки че е извършил по-широка от дължимата проверка за законосъобразност на влезлите в сила административни актове, като се е занимал с компетентността на административните органи, с мотивирането на административните решения, със спазването на административнопроизводствените и на материалноправните разпоредби, административният съд не е констатирал допуснати при издаването им нарушения в контекста на принципите, на които се позовава ищцата. Преценката на административния съд за отхвърляне на предявените искове се обосновава и от отсъствието на доказателства, от които да се направи извод, че по причина на допуснати от издателите на административните актове съществени нарушения на правото на Европейския съюз е пропуснала да реализира сигурни ползи в претендирания от нея размер по повод осъществяването на представения от нея инвестиционен проект и включването й в обучение за придобиване на нова квалификация. Що се отнася до твърденията на ищцата за незаконни действия на длъжностни лица от Дирекция "Бюро по труда" - Перник, които не й оказали необходимата подкрепа, за да бъде назначена на работа на подходящи за образованието й длъжностни позиции, те не са основание за търсене на имуществена отговорност по чл.2в ЗОДОВ. Ситуацията е изцяло вътрешна, без връзка с правото на Европейския съюз, което подкрепя крайния извод на съда за отхвърляне на предявените искове. При отсъствието на елементите за ангажирането на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, постановеното от административния съд решение в съответната част е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на Агенцията по заетостта следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд