Решение № 20 от 9.3.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12/2022 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по молба на Г. Ж., гражданин на република Грузия, чрез пълномощници адв. Хайтов и Христов за отмяна на влязлото в сила решение 2657/27.05.2020 г., постановено по адм. дело 1687/2020 г. на Административен съд град София град /АССГ/, оставено в сила с решение 76/21.12.2020 г., по адм. дело С - 35/2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение. В молбата се правят оплаквания за наличие на основанията по чл. 239, т. 1 и 3 от АПК, като се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за решаването на делото, както и че актът е основан на документ, който по надлежен ред е отменен. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от компетентния съд. Ответникът - директорът на Дирекция Миграция, не взема становище по делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди данните по делото и доводите в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение 2657/27.05.2020 г., постановено по адм. д. 1687/2020 г. по описа на Административен съд София град е отхвърлена жалбата на Г. Ж. срещу Заповед рег. 5364з-1744/26.09.2019 г. на Директора на Дирекция Миграция за налагане на принудителна административна мярка Отнемане на правото на продължително пребиваване на чужденец в република България. С решение 76/21.12.2020 г., постановено по адм. д. С-35/2020 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, по касационна жалба на Г. Ж. е оставено в сила горецитираното първоинстанционно решение. В мотивите на съдебните решения е прието, че нормата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЧРБ е императивна и се прилага в условията на обвързана компетентност. Следователно след като жалбоподателят е бил включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл.21а, ал.1, то съгласно чл.40 , ал.1 т.2 от ЗЧРБ следва на същия да се отнеме правото на продължително пребиваване. Съставът на ВАС е подчертал, че административният орган не е следвало да се убеди дали са налице предпоставките за включване на чужденеца в информационния масив на нежеланите за страната чужденци. Наред с това, съставът на ВАС е приел, че първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно е прието, че е налице основанието на чл.10, ал.1, т.14 във връзка с чл.21а от ЗЧРБ. След постановяване на тези две решения Върховният административен съд, Четвърто отделение е постановил Решение 72/08.11.2021 г. по адм.дело С- 36/2021 г., с което е оставил в сила Решение 3/19.02.2021 г. по адм.дело С-13/2020 г. на АССГ. С последното е отменен акт - резолюция с рег. RB 202001-001-03-Б-8-2149/29.08.2019 г. за включване на Г. Ж., гражданин на Република Грузия, в информационния масив на нежеланите в страната чужденци, издаден от председателя на ДАНС, на основание чл.21а, ал.1 от ЗЧРБ. Настоящият петчленен състав на ВАС констатира, че искането за отмяна на основание чл.239, т.1 от АПК е подадено след изтичане на срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално НЕДОПУСТИМО. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от АПК, молба за отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - в едногодишен срок от влизане в сила на решението. Във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването на основанието за отмяна - ал. 2 на чл. 240 от АПК. В настоящия случай решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 21.12.2020 г., а молбата за отмяна е подадена чрез АССГ, с вх. 45161/29.12.2021 г. до Върховния административен съд т.е. след изтичане на едногодишния срок по чл. 240, ал. 1 от АПК. Тримесечният срок по чл. 240, ал. 2 от АПК от узнаването на основание за отмяна, във връзка с посоченото основание по чл. 239, ал. 1 от АПК, се включва в едногодишния такъв по ал. 1, който тече от датата на влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Сроковете по чл. 240 са преклузивни - изтичането им погасява правото на искане и образуваното по такова искане производство се прекратява. Молбата за отмяна на основание чл.239 т.1 от АПК, подадена на 29.12.2021 г. е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. По отношение молбата за отмяна с основание чл.239 т.3 от АПК искането е допустимо, тъй като е подадено в тримесечен срок от узнаването на основанието за отмяна, а именно постановяването на Решение 72/08.11.2021 г. по адм.дело С- 36/2021 г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение 3/19.02.2021 г. по адм.дело С-13/2020 г. на АССГ. С последното е отменен акт - резолюция с рег. RB 202001-001-03-Б-8-2149/29.08.2019 г. за включване на Г. Ж., гражданин на Република Грузия, в информационния масив на нежеланите в страната чужденци, издаден от председателя на ДАНС, на основание чл.21а, ал.1 от ЗЧРБ. Разгледано по същество на посоченото основание, искането за отмяна е основателно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и обективната истина и се дължи на някоя от лимитативно изброените причини. Отмяната не е средство за поправка на допуснатите от страните процесуални пропуски, нито за отстраняване на всички пороци на съдебното решение. Поради това, че отмяната посяга на стабилитета на съдебния акт, основанията за отмяна не могат да се тълкуват и прилагат разширително, нито по аналогия. В искането за отмяна е посочено, че се подава на основание чл. 239, т. 3 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Подателят на искането по-конкретно поддържа, че е налице последната от предвидените хипотези - съдебното решение е основано на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Под "акт на друго държавно учреждение" искателят има предвид акт - резолюция с рег. RB 202001-001-03-Б-8-2149/29.08.2019 г., издаден от председателя на ДАНС. Наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК се обосновава с отмяната на акт - резолюция с рег. RB 202001-001-03-Б-8-2149/29.08.2019 г., въз основа на който Г. Ж. е включен в информационния масив на нежеланите в страната чужденци, с влязлото в сила Решение 3/19.02.2021 г. по адм.дело С-13/2020 г. на АССГ, оставено в сила с решение 76/21.12.2020 г., по адм. дело С - 35/2020 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение. Искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК е основателно поради това, че е налице условието по този текст - съдебният акт, чиято отмяна се претендира, да е основан на отменения акт. Разпоредбата има предвид "основаване" /обосноваване, мотивиране/ на изводите по съществото на правния спор, а не по неговата допустимост, тъй като отмяната на влезли в сила съдебни актове е способ за защита против неправилни съдебни актове. В случая Заповед рег. 5364з-1744/26.09.2019 г. на Директора на Дирекция Миграция за налагане на принудителна административна мярка Отнемане на правото на продължително пребиваване на чужденец в република България е издадена в условията на обвързана компетентност именно въз основа на включването на Г. Ж. в Информационния масив на нежеланите в страната чужденци с акта резолюция на председателя на ДАНС, което е установено с двете съдебни решения, които я потвърждават. Мотивите на съдебните решения, чиято отмяна се иска, и с които са отхвърлени жалбите на Г. Ж., са изградени върху включването му в информационния масив на нежеланите в страната чужденци. След отмяната на основанието за това включване, фактическата обстановка по спора във връзка със законосъобразността на заповед рег. 5364з-1744/26.09.2019 г. на Директора на Дирекция Миграция за налагане на принудителна административна мярка Отнемане на правото на продължително пребиваване на чужденец в република България , е променена. Налице е основанието за отмяна по чл. 239, т. 3, предл. второ АПК, тъй като решението на АССГ, оставено в сила с решението на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, се основава на акт - резолюция с рег. RB 202001-001-03-Б-8-2149/29.08.2019 г., който впоследствие е отменен. Правните последици от този акт са били преюдициални за спора относно законосъобразността на Заповед рег. 5364з-1744/26.09.2019 г. на Директора на Дирекция Миграция. По изложените съображения петчленният състав на Върховния административен съд намира, че в случая е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 239, т. 3 АПК, поради което същото следва да се отмени, и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като при разглеждане на жалбата срещу заповед рег. 5364з-1744/26.09.2019 г. на Директора на Дирекция Миграция следва да обсъди действието на отмяната на акт - резолюция с рег. RB 202001-001-03-Б-8-2149/29.08.2019 г., издаден от Председателя на ДАНС, за законността на издадената принудителна административна мярка. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия