Решение № 299 от 5.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1551/2011 г.

Решение № 299 от 5.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1551/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производство пред ВКС е образувано на основание чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане за възобновяване на нохд. № 1474/10 г. на Районен съд гр. Сливен, подадено от осъдения М. Н. К., чрез защитата му - адвокат М. М. от САК. Твърдят се основания за възобновяване на производството: нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, аргументирани с неправилно приета квалификация на деянието по чл. 234, ал. 2, т. 3 НК, тъй като предметът на престъплението не е в големи размери. Липсва яснота въз основа на кой текст от закона на подсъдимия е допълнително наказание "лишаване от право да упражнява търговска дейност" и защо, към общо най-тежкото наказание по чл. 23 НК е присъединено и наказанието "лишаване от право за търговия с тютюневи изделия", което не е еднакво с определеното за другото деяние наказание "лишаване от право за упражнява търговска дейност". Не са събрани безпротиворечиви доказателства за точния размер на предмета на престъплението и отговаря ли той на критерия "големи размери". Не са охранени правата на пострадалия - НАП, представител на който не е уведомен за делото от разследващите органи, прокурора и съда и такъв не е участвал в процеса. В постановлението за привличане на обвиняемия, в обвинителния акт и в присъдата не са посочени съществените елементи от състава на престъплението като точното място на извършване деянието, единичната стойност на цигарите - предмет на престъплението, поради което подсъдимият не е знаел в какво точно е обвинен. Иска се възобновяване на делото, отмяна на присъдата по нохд.№ 1474/10 г. на Районен съд гр. Сливен и връщането му за ново разглеждане за отстраняване на съществените нарушения на материалния и процесуален закон. В съдебно заседание подсъдимият и защитата - адвокат М. М. не се явяват, редовно призовани. Не са депозирали по делото уважителни причини за неявяването си в съдебно заседание. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно . Производството е протекло по глава ХХVII НПК. Оплакванията за противоречивост на доказателствата и неяснота на обвинението са несъстоятелни. Върховният касационен съд съобрази доводите в искането и становищата на страните и прие следното: Искането е допустимо, тъй като е подадено в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК от процесуален субект с право да инициира тази процедура, по отношение подлежащ на възобновяване и влязъл в сила съдебен акт, който не е проверен по касационен ред. Разгледано по същество искането е частично основателно, но не по доводите изложени в него. С присъда от 21.10.2010 г. по нохд. № 1474 по описа за 2010 г. на Сливенския районен съд подсъдимият М. Н. К. е признат за виновен в това, че на 26.05.2010 г. в [населено място] е държал акцизни стоки в големи размери без бандерол, изискван по чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, както следва: 6 000 кутии цигари "Y.", по 20 цигари всяка и 5 500 кутии цигари "Precize blue", по 20 цигари всяка, на обща стойност 26 450 лв., като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 НК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание съгласно чл. 66 НК е отложено за изпълнение за срок от четири години, както и на лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки, за срок от три години. Осъден е и за това, че по същото време и място е продавал акцизни стоки без бандерол, изискван чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия - 3 000 кутии цигари "Precize blue", по 20 цигари всяка, на обща стойност 6 900 лв. и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 НК и вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66 от НК е отложено за изпълнение за срок от три години и шест месеца, както и на лишаване от право да упражнява търговска дейност с тютюневи изделия за срок от две години. На основание чл. 23 от НК на подсъдимия М. Н. К. е определено общо най-тежкото наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което по чл. 66 от НК е отложено за изпълнение за срок от четири години и на "лишаване от право да упражнява търговска дейност с тютюневи изделия за срок от три години. На основание чл. 234, ал. З от НПК предметът на престъплението 6000 бр. кутии цигари, марка "Y.", 5500 кутии цигари "Precize blue", както и 3000 бр. кутии цигари "Precize blue" са отнети в полза на държавата, като е разпоредено, след влизане в сила на присъдата - да бъдат унищожени. На основание чл. 53, ал. 2, б. "б" от НК сумата 3 400 лв. като придобита от престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК е отнета в полза на държавата. С присъдата е постановено сумата от 3 035 лв. е върната на собственика й - М. Н. К. Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото в размер на 45 лева. Със същата присъда е признат за виновен по чл. 234, ал. 1 НК и съответно, осъден, и подсъдимият Г. С. Г. Присъдата не е обжалвана и е влязла в сила на 5.11.2010 г. Не са допуснати твърдяните в искането нарушения при събирането проверката и оценката на доказателствените източници. Няма неизпълнение на задълженията на съда по чл. 13, чл. 14 , чл. 107 НПК. Постановлението на привличане на М. Н. К. в качеството му на обвиняем (л. 16 - 17 от досъд. произв.) и обвинителният акт съдържат пълно описание на фактическия състав на престъплението и участието на подсъдимия в извършването му по място, време, начин на изпълнение, вида, количеството и стойността на предмета на престъплението. Описана е и юридическата формулировка на деянието. Следователно подсъдимият е научил своевременно за характера и причините на обвинението и е имал пълната възможност да се защити по фактите и по правото. Оплакването, че не са охранени правата на пострадалия- НАП, представител на който не бил уведомен за делото от разследващите органи, прокурора и съда, и такъв не е участвал в процеса, са ирелевантни за охраняване на правото на защита на подсъдимия. Позоваването на защитата на ограничаване права на други страни в процеса, извън тези на осъдения, е в противоречие с правния интерес на осъдения за иницииране на контрол на съдебния акт и не може да бъде проверявано. Производството е протекло по правилата на глава ХХVII НПК, поради което последващото оспорването на фактическите обстоятелства на обвинението е недопустимо. Подсъдимите са изразили ясно становищата си, че признават фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се отказват от състезателното съдебно следствие и ще се ползват от материалите, събрани в досъдебната фаза. Съдът стриктно е приложил правилата на съкратеното съдебно следствие и е уведомил надлежно подсъдимите за последиците от провеждането му. Те са информирани от съда, видно от протоколно определение от 21.10.2010 г. по нохд. № 1474/10 г. на РС гр. Сливен, че самопризнанията им ще се ползват при постановяване на присъдата, включително и относно вида, количеството и стойността на инкриминирания предмет на престъплението, описан в обвинителния акт като представляващ големи размери. Позицията по оспорване в настоящото производство този елемент от инкриминираното поведение противоречи на становището на осъдения К. пред решаващия съд относно всички фактически обстоятелства на обвинението. От неоспорените протоколи за оглед и доброволно предаване, и от заключението на съдебно-оценителната експертиза е направена непротиворечива оценка за вида, размера и стойността на предмета на инкриминираното деяние. При фактическите констатации на съда по същество, че подсъдимият е придобил и осъществил фактическа власт върху акцизни стоки без изискващия се бандерол, част от които стоки е продал на подс. Г., материалният закон е приложен точно с осъждането му. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК, както и квалифициращото обстоятелство "големи размери", чийто критерий е стриктно количествено очертан от закона и съдебната практика на ВКС. Правно-логическите изводи на съда, че стойността на инкриминираните стоки отговаря на критериите "големи размери" е в съответствие с критериите в ТР № 1/98 г. на ОСНК, тъй като стойността на акцизните стоки - процесните цигари възлиза на 26 450 лв. и значително превишава стойността на 70 минимални работни заплати, установени за страната към момента на деянието. Следователно правилно отговорността на подсъдимия К. е квалифицирана по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1 НК и оплакването за визираното в искането нарушение на закона е неоснователно. За съставомерността на деянието са без значение собствеността на вещите и продължителността на държането. Незащитено с правни аргументи, но основателно е оплакването за неправилно приложение на закона при определяне на общо най-тежко наказание на подсъдимия за престъпления, извършени в съвкупност по цитираната по-горе квалификация. Основателни са оплакванията, че няма яснота въз основа на кой текст от закона на подсъдимия е наложено допълнително наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност и защо различно по вид наказание е присъединено към общо най-тежкото наказание по чл. 23 НК. В диспозицията на състава по чл. 234, ал. 1 НК са предвидени две форми на изпълнение: "държане" и "продаване" на акцизни стоки без бандерол, всяка от които има самостоятелно правно значение и не е задължително функционално свързана с другата. Държането на инкриминираните вещи и/или продажбата на част от тях, в случая, сочат на осъществяване на двете форми на изпълнително деяние, описано в обективните признаци на основния състав по чл. 234, ал. 1 НК. Следователно, едновременното или последователно осъществяване на формите на изпълнителното деяние е проява на едно престъпление, то не създава съвкупност от престъпления, както неправилно е квалифицирана дейността на осъдения К. от обвинението и от съда с присъдата. Неправилно съдът е приел, че осъденият К. е извършил съвкупност от две отделни престъпления, вместо да изведе отговорността му само за едно престъпление под признаците на чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. с ал. 1 НК. Неправилно е приложен чл. 23 НК. Неправилно е извършено и присъединяване на различни наказания лишаване от различни права. Ако са налице предпоставки по чл. 23, ал. 2 НК, а в случая такива не са налице, при постановяване на лишаване от еднакви права, винаги се налага онова от тях, което е за най-дълъг срок. Тези нарушения на закона са съществени, по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Могат да бъдат отстранени от ВКС единствено по реда на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, без делото да се връща за ново разглеждане от първостепенния съд, тъй като основанието за изменяването на присъдата е изцяло в полза на осъдения. Делото следва да бъде възобновено, а присъдата отменена само в частта относно приложението на чл. 23 НК и изменена само в частта относно правната квалификация на деянието на подсъдимия К., който е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 234, ал. 1 от НК, тъй като на 26.05.2010 г. в [населено място] е държал акцизни стоки, без бандерол, изискван по силата на чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия - 6000 кутии цигари "Y.", по 20 цигари всяка, 80 мм и 5500 кутии цигари "Precize blue", по 20 цигари всяка, 80 мм, на обща стойност 26 450 лв. и е продал също такива стоки - 3 000 кутии цигари "Precize blue'', по 20 цигари всяка, 80 мм, на обща стойност 6 900 лв., като предметът на престъплението е в големи размери и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 от НК и вр. чл. 234, ал. 1 от НК вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъжда на една година и шест месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отлага за изпълнение за срок от четири години, както и на лишаване от право да упражнява търговска дейност с тютюневи изделия за срок от три години, считано от влизане в сила на решението. А в останалата част оставя без уважение искането за възобновяване на делото. Предвид тези мотиви и съгласно чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК и вр. с чл. 425 НПК, ВКС, III н. о., в настоящия съдебен състав,