Решение № 6485 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14864/2009 г.

Решение № 6485 от 17.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14864/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Панайот Василев Рейзи - кмет на Община Созопол против Решение № 895 от 10.08.2009 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело 27/2009 г. С него се изменя негова Заповед № Z-1585/25.11.2008 г. в частта за оценката на недвижим имот, находящ се в землището на с. Черноморец, Община Созопол, местност "Митков мост" с № 97 по плана на новообразуваните имоти с площ от 363 кв. м. на стойност 27224 лева, като е намалил стойността на 226 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му и решаване на спора по същество като се отхвърли жалбата. Свеждат се до това, че съдът правилно е приел приложимост на Наредбата за определяне на цени на земеделските земи, но неправилно приема, че не могат да се определят пазарни цени според правилата в нея. Също така, че следва да се вземат предвид и нормите на Закона за общинската собственост в чл. 41, ал. 2 от ЗОС на който се предвижда, че разпоредителните сделки с недвижими имоти се извършват въз основа на пазарни оценки, определени по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗОС които се одобряват от общинския съвет и не могат да бъдат по ниски от данъчните. Постъпила е касационна жалба и от Ганка Парашкевова Димова против решението с искане за отмяната му като неправилно, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че приложимата Наредба за определяне на цени на земеделските земи съдържа в себе си възможност за определяне на пазарни цени поради което съдът неправилно е намалил първоначално одобрената цена от кмета на общината. Ответницата Кера Иванова Маринова взема становище за неоснователност на жалбите по съображения изложени в писмен вид. Заинтересованите страни, Николай Иванов Маринов и Ивайло Иванов Маринов не вземат становища по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Съдът е установил оценката на земеделската земя според изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи /ПМС № 118/1998 г. без отчитане на коефициент за пазарен аналог и във вариант с отчитане на такъв коефициент. Възприетия вариант без пазарен аналог е според изискванията на цитираната наредба и съдът правилно е определил стойността на земята според нейните изисквания. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационните жалби за допустими като подадени в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледани по същество за неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Кера Иванова Маринова срещу Заповед № Z-1585/25.11.2008 г. на Кмета на Община Созопол с която се утвърждава оценка на имот № 76 по ПНИ на местност "Митков мост", землище с. Церноморец, Община Созопол на стойност от 27224 лева, която тя и синовете й Николай Иванов Маринов и Ивайло Иванов Маринов като ползватели, придобили правото на собственост върху имота следва да заплатят. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта поради това, че се намалява действителната площ на придобития от тях имот и стойността на земята е завишена в нереални стойности. Съдът разгледал жалбата по същество само в допустимия предмет на производството относно цената на земеделската земя като е приел жалбата за основателна и я уважил като намалил оценката на 226 лева, определена със заключение на СТЕ според изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи без прилагане на коефициент за пазарен аналог. Приети са за неоснователни доводите на касатора, че чл. 5а от Наредбата дава възможност за определяне на пазарни цени. Методиката според цитираната наредба изключва определяне на пазарни цени, поради което приложението на ЗОС и определяне на други оценки според други нормативни актове са неприложими. При изложените съображения жалбата е уважена като заповедта е изменена и оценката намалена от 27 224 лева на 226 лева. Решението е правилно. Поддържаните касационни доводи в двете касационни жалби за неправилност на решението са неоснователни. Според разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 1 от от ПЗРППЗСПЗЗ оценката се извършва от техническата служба на общината като за имоти, които не са включени в селищно образувание или в строителните граници е приложима Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118/1998 г. с последващи изменения и допълнения. Имотът в настоящия случай отговаря на цитираната хипотеза, тъй като не е включен в селищно образувание или в строителните граници, поради което за него както за придаваемите части с ПНИ така и за оценката по реда на § 62, ал. 4 от ПЗРППЗСПЗЗ е приложим един и същи ред според Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а това е именно цитираната наредба. Приложното й поле според чл. 1 е, че се уреждат условията и редът за установяване на цени на земеделски земи при определяне на обезщетения по реда на ЗСПЗЗ, цената на земята по § 4а, 4б и 4з от ПЗРЗСПЗЗ, паричната равностойност при изкупуване, продажба, замяна, учредяване на ограничени вещни права или друга сделка между държавата и физически или юридически лица, цената замяна при оземляване от ДПФ и равностойното парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 2, т. 3 от Закона за държавната собственост. Според чл. 2 от Наредбата цените на земеделските земи изразяват цената в левове на декар в зависимост от началните цени, диференцирани според техния статут, местоположение и други икономически фактори, като в глава втора са уредени определянето на началните цени и коефициенти за диференциране. Разпоредбата на чл. 5а, ДВ бр. 96/2002 г. не създава допълнителна законова възможност за повишаване на цените определени по реда на Наредбата, още по малко за определяне на пазарна стойност по свободни пазарни цени, какъвто довод се поддържа в жалбата, което би обезсмислило методиката и изискванията на Наредбата, която е относима за изрично предвидените в чл. 1 от нея хипотези. Доводите за допустимост на пазарен аналог при определяне на цените на земеделските земи не могат да се обосноват с тълкуване на чл. 5а от Наредбата, който е нов създаден едновременно с отмяната на чл. 5, който е съдържал коефициент за пазарен аналог защото. Обратното разбиране обезсмисля промяната в нормативния акт ако се запазва съществуващото положение съгласно чл. 5 /отм/. Ето защо е правно неиздържана тезата в касационната жалба, че има нормативна възможност за приложение на пазарен аналог по чл. 5а, какъвто аналог е имало, но е отпаднал с отмяната на чл. 5 от наредбата. Неоснователни са доводите и за приложимост на разпоредби от други нормативни актове при определянето на оценката на земеделската земя тъй като наредбата е издадена на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, който е специален по отношение оценяването на земеделската земя в хипотезите на чл. 1 от нея. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение