Решение № 724 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13782/2011 г.

Решение № 724 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13782/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадените четири касационни жалби - една от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП и една от "Фармацевтична компания" АД в ликвидация със съдебен адрес: гр. София, ул. "Златен рог" № 22, ет. 10, офис 26, чрез процесуалния му представител адв. Арамова, срещу решение от 4.06.2010 г. на Софийски градски съд /СГС/, Административно отделение, постановено по адм. д. № 637/2006 г. и две касационни жалби, подадени от "Фармацевтична компания" АД в ликвидация чрез адв. Арамова, срещу решенията на СГС от 16.06.2011 г., постановени по адм. д. № 637/2006 г., с които са оставени без уважение исканията на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решение от 4.06.2010 г. В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменително касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, само в частта му, в която е отменен ДРА № 1018/5.01.2005 г. относно определените с него задължения за лихви върху декларирани, но невнесени от ревизираното дружество данъци по ЗКПО и ЗОДФЛ в общ размер 7 971.62 лв. Според касатора, от представените платежни документи и третото допълнително заключение на вещите лица, всички плащания са направени след приключването на ревизията, а лихвите с ДРА са начислени от датата, на която данъкът е станал дължим до датата на ДРА - 5.01.2005 г. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди ДРА в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Фармацевтична компания" АД в ликвидация - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Арамова и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. С първата касационна жалба на - "Фармацевтична компания" АД се обжалва решението на СГС в частта му, в която е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу № ДРА № 1018/5.01.2005 г. Касаторът прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за 1999 г., 2000 г., 2001 г. и 2002 г., като възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за 1999 г. е направено още в жалбата срещу ДРА, подадена до СГС. Поддържат се доводите за нищожност на ДРА, тъй като е антидатиран. Твърди се актът е издаден през м. октомври 2005 г., а срокът, определен в заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/ № 1018/29.12.04 г., за завършване на ревизията е 31.12.2004 г. В тази връзка съдът необосновано не е обсъдил свидетелските показания на пълномощника на дружеството Маргарита Филипова. Поддържат се и другите доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, заявени в жалбата до СГС, които според касатора не са били обсъдени. Твърди се, че съдът не се е произнесъл и по законосъобразността на ДРА в частта по ЗМДТ, чл. 35 и чл. 36 от ЗКПО, което е съществено процесуално нарушение. Не е съобразено заключението на тройната ССЕ, прието в с. з. от 10.10.07 г., в което в графа 5 на таблицата е записано, че няма суми за внасяне. Съдът погрешно е взел предвид посоченото от вещите лица в графа 7 от таблицата, в която е установеният от ревизията размер на данъка. Решението се обжалва с мотиви за неправилно приложение на материалния закон, в частта му, в която е потвърден ДРА относно определените данъчни задължения по ЗКПО и ЗОДФЛ за 2003 г. и 2004 г. и задълженията по ЗДДС за данъчните периоди м. юни и м. юли 2004 г. Иска се от съда да уважи касационната жалба и да присъди на дружеството направените разноски. В касационните жалби срещу решенията на СГС от 16.06.2011 г., постановени по адм. д. № 637/2006 г., с които са оставени без уважение исканията на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка и допълване на решение от 4.06.2010 г. се излагат доводи за тяхната незаконосъобразност. Твърди се, че в отменителния диспозитив на решението не се съдържа изричен такъв по отношение на лихвите. Искането за поправка на очевидна фактическа грешка касае погрешното определяне на данък за общината, данък върху печалбата и данък по чл. 38 от ЗОДФЛ за всички ревизирани години /от 1999 г. до 2004 г./ в размерите по графа 7 от таблицата на вещите лица, вместо по графа 5. Ответникът по касационните жалби - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП - оспорва същите чрез процесуалния си представител юрк. Мирчева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на първата касационна касационната и основателност на касационните жалби срещу решенията от 16.06.2011 г. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е бил ДРА № 1018/5.01.2005 г. издаден от данъчен орган при ТДД - София, ДП "Оборище", мълчаливо потвърден от Регионалния данъчен директор при РДД - София. Със същия на ревизираното дружество са установени следните задължения: За 1999 г.: След съпоставяне на декларираните обороти в оборотната ведомост и в Отчета за приходите и разходите, данъчният орган е констатирал грешка в размер на 141 906.29 лв. Приел е, че са верни оборотите, отчетени в оборотната ведомост като обобщаващ счетоводен регистър и са отчетени в повече разходи, с които следва да се увеличи ФР. Заедно с това ФР е преобразуван на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО с разходите по фактури, към които няма приложен касов бон, както и с погрешно осчетоводени като разход суми по фактури, които представляват приход. Определено е задължение за данък печалба в размер на 9715.02 лв. при начислен 1026 лв. и лихва 6345.91 лв. и данък за общините в размер на 5397.23 лв. при начислен 570 лв. и лихва 3525.45 лв. Констатирано е, че начислените данъци не са внесени. По чл. 38 от ЗОДФЛ данъкът в размер на 7610.51 лв. лв. е начислен, но не са представени доказателства, че е внесен. Във връзка с това са определени лихви в размер на 5233.91 лв. По чл. 36, ал. 1 ЗКПО е начислен и невнесен данък в размер на 555.50 лв. Определени са лихви в размер на 382.03 лв. По чл. 35 ЗКПО е начислен и невнесен данък в размер на 100.06 лв. Определени са лихви в размер на 68.82 лв. Задължения по ЗМДТ не са установени. От заключението на тройната ССЕ с дата 3.10.07 г. се установява, че след анализ на всички счетоводни записвания и счетоводните регистри не се установява грешка в оборотите, поради това, според вещите лица, извършеното увеличение на ФР с оглед констатирана такава грешка, е неправилно. След като се вземе предвид корекцията със сумата от 3295.67 лв. като правилна и законосъобразна, се установява резултат - загуба в размер на 21 хил. лв., поради което данък печалба и данък общини по ЗКПО не се дължат. Вещите лица са установили, че за 1999 г. са направени авансови вноски за данък общини в размер на 570 лв. и е налице сумата от 575 лв. за приспадане през следващия финансов период. За 1999 г. са направени авансови вноски за данък върху печалбата в размер на 1026 лв. и е налице сума от 1034 лв. за приспадане през следващия финансов период. По отношение на данъците по чл. 38 от ЗОДФЛ, чл. 36 от ЗКПО и чл. 35 от ЗКПО е установено, че са внесени авансово и такива не се дължат за внасяне /колона 2, 4 и 5 от таблицата на стр. 343 и 343 от делото/. С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно с обжалваното решението си от 4.06.2010 г. СГС е отменил ДРА в частта му относно установените задължения по ЗКПО , т.е. вкл. по чл. 35 и чл. 36 и в тази част решението не се обжалва от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, поради което е влязло в сила. Правилно ДРА е отменен и в частта за лихвите. Данък печалба и данък за общината не се дължат, поради което експертите констатират надвнесени суми, подлежащи на приспадане през следващия финансов период. Данъците по чл. 36 и чл. 35 от ЗКПО, според установеното в експертизата, са били авансово внесени и лихви във връзка с тях от датата на изискуемостта им до датата на ДРА, поради тази причина, също не се дължат. Незаконосъобразно обаче съдът е приел, че данъкът по чл. 38 от ЗОДФЛ в размер на 7610.51 лв. е дължим като невнесен. Установено е от вещите лица, че той също е бил авансово внесен. От изложеното по-горе следва, че ревизираното дружество няма задължения за 1999 г., вкл. няма задължения и за лихви. За 2000 г.: За този отчетен период, както и за 1999 г., данъчният орган е извършил преобразуване на ФР в посока на увеличение с оглед на констатираната от него грешка при отчитане на оборотите в ОПР, които не съответстват на тези по оборотната ведомост. След преобразуването са установени задължения за данък за общините в размер на 907.82 лв. и данък печалба в размер на 1634.08 лв. Начислен е от ДЗЛ данък за общините в размер на 180 лв. и данък върху печалбата в размер на 324 лв. Данъчните органи са приели, че данъкът не е внесен и няма авансови вноски. Поради това са начислени лихви в размер на 464 37 лв. и 835.76 лв. Прието е, че данъкът по чл. 38 от ЗОДФЛ не е внесен в пълния размер. Остава дължим 5236.57 лв. и за него са начислени лихви в размер на 2227.89 лв. Декларираният и начислен данък по чл. 35 от ЗКПО в размер на 35.86 лв. не е доказано да е платен, поради това са начислени лихви в размер на 19.65 лв. По чл. 36 ЗКПО и по ЗМДТ няма установени задължения. От заключението на тройната ССЕ с дата 3.10.07 г. се установява, че след анализ на всички счетоводни записвания и счетоводните регистри не се установява грешка в оборотите, поради това, според вещите лица, извършеното увеличение на ФР с оглед констатирана такава грешка, е неправилно. С оглед на това, експертите приемат, че данъците са правилно изчислени от дружеството в подадената от него ГДД. Данъкът за общините за 2000 г. е в размер на 493 лв. Авансовите вноски през годината са в размер на 180 лв. и е налице надвнесен данък в размер на 575 лв. от минали години. За приспадане през следващ финансов период остава сума в размер на 265 лв. Данъкът върху печалбата е в размер на 888 лв. Авансовите вноски през годината са в размер на 324 лв. и е налице надвнесен данък в размер на 1034 лв. от минали години. За приспадане през следващ финансов период остава сума в размер на 470 лв. Данъците по чл. 38 от ЗОДФЛ и чл. 35 от ЗКПО са внесени авансово през годината. С оглед на изложеното, правилно и законосъобразно с обжалваното решението си от 4.06.2010 г. СГС е отменил ДРА в частта му относно установените задължения по ЗКПО , т.е. вкл. по чл. 35 и в тази част решението не се обжалва от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, поради което е влязло в сила. По отношение на данък печалба и данък за общината експертите констатират внесени авансово суми и надвнесени суми, подлежащи на приспадане през следващия финансов период. Данъкът по чл. 35 от ЗКПО, според установеното в експертизата, също е бил авансово внесен и следователно, лихви във връзка с тези задължения от датата на дължимостта им до датата на ДРА не се дължат. Незаконосъобразно обаче съдът е приел, че данъкът по чл. 38 от ЗОДФЛ в размер на 5236.57 лв. е дължим като невнесен. Установено е от вещите лица, че той също е бил авансово внесен. От изложеното по-горе следва, че ревизираното дружество няма задължения за 2000 г., вкл. няма задължения и за лихви. За 2001 г.: ФР е увеличен със 635.48 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 2 от ЗКПО - начислени глоби и неустойки. Определен е данък общини в размер на 1642.45 лв. Установено е, че е начислен и внесен в размер на 135 лв. Лихва е начислена върху сумата за довнасяне. Определен е данък печалба в размер на 2217.30 лв. Установено е, че е начислен и внесен в размер на 180 лв. Върху разликата за довнасяне са начислени лихви в размер на 740.82 лв. Данъкът по чл. 38 от ЗОДФЛ е начислен и внесен. Няма определени задължения /главница и лихви/. Данъкът по чл. 36 ЗКПО е начислен и внесен. Няма определени задължения /главница и лихви/. Задълженията по ЗМДТ са начислени и внесени. Няма определени задължения /главница и лихви/. Според заключението на тройната експертиза от 10.04.08 г., ако се приеме за законосъобразно увеличението на ФР със сумата от 635.48 лв., ФР на дружеството е печалба в размер на 2070 лв. Данъците по ЗКПО за 2001 г. са както следва: Данък за общините - 207 лв. Надвнесен данък за общините от 2000 г. - 265 лв. Авансови вноски през годината - 135 лв. Няма данък за общините за внасяне към 31.12.2001 г., а е налице 193 лв. надвнесен данък за приспадане през 2002 г. Установен е размер на данък върху печалбата - 279 лв. Надвнесен данък върху печалбата от 2000 г. - 470 лв. Направени са авансови вноски в размер на 180 лв. Няма данък печалба за 2001 г. за внасяне, а е налице надвнесен данък печалба за приспадане през 2002 г. в размер на 371 лв. С оглед на изложеното, законосъобразно е отменен с решението от 4.06.2010 г. ДРА относно установените задължения за 2001 г. за данък печалба и данък общини. Решението в тази част не се обжалва и е влязло в сила. Неправилно е преценено от съда обсъденото по-горе заключение на вещите лица. Според същото, не се дължат от дружеството задължения за данък печалба и данък общини за 2001 г. Поради това, след като е отменил ДРА в посочената част, незаконосъобразно СГС е установил задължения за данък за общините - 207 лв. и данък върху печалбата - 279 лв. Незаконосъобразно също така е определено задължение за данък по чл. 38 от ЗОДФЛ в размер на 2146.27 лв. Още с ДРА е установено, че това задължение е начислено и внесено от дружеството и с него то не е установено като дължимо. По този начин е нарушена забраната на чл. 160, ал. 5 от ДОПК да се изменя акта във вреда на жалбоподателя. От изложеното по-горе следва, че ревизираното дружество няма задължения за 2001 г., вкл. няма задължения и за лихви. За 2002 г.: ФР е увеличен с 5327.20 лв., представляващи разходи за ремонт, водещи до увеличение на стойността на собствената сграда на дружеството, отчетени неправилно като текущи. Извършено е увеличение на ФР и с начислени амортизации в размер на 1946.88 лв. за автомобил, ползван по лизингов договор. Определено е задължение за данък общини - 2870.21 лв. /невнесени/ и лихви - 650.56 лв.; данък печалба - 3878.78 лв. /невнесен/ и лихви - 878.24 лв. Няма установени задължения по чл. 38 от ЗОДФЛ и по чл. 36 от ЗКПО. По ЗМДТ е установен данък сгради за довнасяне в размер на 75.14 лв. и лихви - 19.48 лв. Следва да бъде кредитирано заключението на тройната ССЕ, според което, с оглед характера на договора за лизинг, правилно автомобилът е бил заведен като ДМА и са начислени амортизации, както и в частта му, в която се потвърждава преобразуването на ФР със сумата от 5327.20 лв. При това положение дължимият данък общини за 2002 г. е в размер на 2127 лв. /след приспадане на надвнесения от 2001 г./, а дължимият данък върху печалбата - 2761 лв. /след приспадане на надвнесения от 2001 г./. Установено е от доказателствата по делото, че на 14.09.04 г. е платена сумата от 2000 лв. - данък печалба, а на 12.10.04 г. - сумата от 1123.16 лв. - данък печалба. На 11.12.07 г. е платена сумата от 848.58 лв. СГС е приспаднал внесените през 2004 г. суми и е определил задължения за данък печалба - 8.84 лв. и общини - 2320 лв. Така направените изчисления са неправилни, тъй като съдът не е съобразил определените от вещите лица задължения за внасяне след приспадане на надвнесените през 2001 г. Безспорно от представените доказателства се установява, че данъкът върху печалбата в размер на 2761 лв. е изплатен изцяло към 12.10.04 г., а част от дължимия данък за общините /2127 лв./ в размер на 848.58 лв. е платена на 11.12.07 г. и остава дължим 1278.42 лв. Лихви върху сумата от 2761 лв. се дължат до 12.10.04 г., а върху сумата 2127 лв. до датата на ДРА. Неправилно е определено и задължение по чл. 38 от ЗОДФЛ в размер на 217.81 лв. Според констатациите в ДРА дължимият данък по чл. 38 от ЗОДФЛ в размер на 217.81 лв. е внесен. Надвнесен е данък в размер на 197.04 лв. Отново е нарушена забраната на чл. 160, ал. 5 от ДОПК да се изменя акта във вреда на жалбоподателя. По ЗМДТ правилно е оставен в сила ДРА. По възражението за изтекла погасителна давност: Съгласно чл. 140, ал. 2 от ДПК в сила от 1.01.2000 г. с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Според ал. 1 давностният срок тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Доколкото нормата е материалноправна, тя е приложима за задълженията, определени с РА, за 2000 г., 2001 г. и 2002 г. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКПО в редакцията на закона, приложима за 1999 г., 2000 г., 2001 г. и 2002 г., срокът за внасяне на данък печалба и данък общини е до 31 март на следващата година. 55.