Решение № 3279 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13428/2018 г.

Решение № 3279 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13428/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "ММ и Я" ЕООД, ЕИК: 201912163, представлявано от управителя М. Янев, чрез адв. Бояджиев, против решение № 1819/10.08.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 1175/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16000916002983-091-001/19.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с Решение № 190/07.04.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата му, и да му се присъдят сторените разноски. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Рашева, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 838, 21 лв. Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № Р-16000916002983-091-001/19.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 190/07.04.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който е отказан данъчен кредит на дружеството в размер на 6 995, 50 лв. с прилежащи лихви в размер на общо 3 278, 30 лв., както и е извършено увеличение на декларирания финансов резултат за 2012 г. със сумата 6 426, 67 лв. по фактури, издадени от "Трейд Билд Маркет Груп" ЕООД и в резултат на това е коригирана декларираната данъчна загуба. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел процесния ревизионен акт за издаден от компетентен орган. Административният съд е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите: 2/29.03.2012 г., 8/23.04.2012 г., 11/15.05.2012 г., 12/15.05.2012 г., издадени от "Трейд Билд Маркет Груп" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че доставките не са реално извършени. Първоинстанционният съд е стигнал до извод, че не е доказана материалната обезпеченост на издателя на фактурите. Относно извършено увеличение на декларирания финансов резултат за 2012 г. съдът е счел, че органите по приходите правилно са приложили разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО по отношение на спорните доставки. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури: 2/29.03.2012 г., 8/23.04.2012 г., 11/15.05.2012 г., издадени от "Трейд Билд Маркет Груп" ЕООД, първоинстанционният съд неправилно е приел, че доставките по същите не са реално извършени. За да достигне до този извод първоинстанционният съд е приел, че от ревизираното дружество не са представени никакви доказателства, че дружеството-доставчик е притежавало процесните стоки. Представени са двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, които удостоверяват, че стоките предмет на процесните доставки са получени. Представен е и договор за доставка на съоръжения от 26.03.2012 г., сключен между ревизираното дружество- възложител и "Трейд Билд Маркет Груп" ЕООД - изпълнител с предмет доставка и монтаж на детски съоръжения. Разплащането по фактурите е извършено по банков път съгласно представените банкови извлечения. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената СТЕ в обекта на ревизираното дружество има монтирани детски съоръжения от посочения в процесните фактури вид и брой. В подкрепа на изложеното дотук касационният съд се съобразява и се позовава на даденото задължително тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което не се допуска националната практика съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. С оглед на горното жалбата в тази си част е основателна, решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да бъде отменен РА в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит по горецитираните фактури. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактура № 12/15.05.2012 г. с предмет "авансово плащане за монтаж на детски лабиринт, детска къща, стени за катерене, троен баскетболен кош, двойна пързалка, съгласно договор от 15.05.2012 г.", издадена от "Трейд Билд Маркет Груп" ЕООД, първоинстанционният съд правилно е приел, че доставката по същата не е реално извършена. По отношение на услугата по монтажа на стоките е установено, че от страна на доставчика е изпратено лице, което е работило само два дни и монтирането на съоръженията е извършено от собственика на ревизираното дружество и сина му. Обжалваното съдебно решение в тази си част се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. В частта на увеличения финансов резултат за 2012 г. със сумата 6 426, 67 лв. по фактури, издадени от "Трейд Билд Маркет Груп" ЕООД, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено по отношение на непризнатите разходи по гореописаните фактури: 2/29.03.2012 г., 8/23.04.2012 г., 11/15.05.2012 г. възлизащи на сумата от 4 760 лв. във връзка с посочените по-горе мотиви за реално осъществяване на доставките по тях. С оглед на горното обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионния акт, в частта, в която е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2012 г. за сумата над 1 666, 67 лв. Разноски: Решението следва да бъде отменено и в частта, в която "ММ и Я" ЕООД е осъдено да заплати разноски на дирекция "ОДОП" Пловдив в първоинстанционното производство за сумата над 370 лв. Жалбоподателят не е представил доказателства за сторени по делото разноски. С оглед частичната основателност на касационната жалба на "ММ и Я" ЕООД, по делото следва да се присъдят разноски на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП като ответник по касация, съразмерно отхвърлената част от жалбата, която представлява 15% по отношение на материалния интерес от обжалваната от "ММ и Я" ЕООД част. На дирекция "ОДОП" Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 126 лв. съобразно поисканото юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение