Решение № 10652 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9386/2018 г.

Решение № 10652 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9386/2018 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, чрез пълномощника му юрк. Терзийска, срещу решение № 3954 от 13.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1088/2018 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменен негов отказ рег. № 5364 р-22510/18.12.2017 г. за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България на И. Саакян (I. SAAKYAN), [гражданство]. Касационният жалбоподател оспорва решението, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че И. Саакян има прекъсване от 12 дни на законното пребиваване за периода от 25.02.2015 г. до 9.03.2015 г., поради което не отговаря на условията на чл. 25, ал. 1, т. 5 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). По подробно изложени съображения прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а постановеният отказ да бъде потвърден. Претендира разноски по делото. Ответникът – И. Саакян, представлявана от адв. Каменарска от САК, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационното оспорване. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на АССГ е отменен отказ рег. № 5364 р-22510/18.12.2017 г. на директора на Дирекция "Миграция" МВР по заявлението на [гражданство] И. Саакян, за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че производството пред административния орган е инициирано със заявление вх. № 1840/11.10.2017 г., с което И. Саакян е поискала да й бъде издадено разрешение за постоянно пребиваване в Република България, на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ. С приложено по делото становище рег. № 5386 р-2582/23.10.2017 г. на началник сектор "Миграция" при ОД на МВР Пловдив, е предложено на директора на Дирекция "Миграция", на заявителката да не се предоставя статут на постоянно пребиваващ чужденец. В представеното становище № ПД-31-3631/10.11.2017 г. на директора на Териториална дирекция "Национална сигурност" – Пловдив се сочи, че чужденката не представлява опасност за националната сигурност и не се възразява да получи разрешение за постоянно пребиваване. Въз основа на така събраните документи е издаден отказ с рег. № 5364 р-22510/18.12.2017 г. на директора на Дирекция "Миграция", за предоставяне на статут на постоянно пребиваващ чужденец на И. Саакян по съображения, че същата е била незаконно пребиваваща от 25.02.2015 г. до 9.03.2015 г., поради прекъсване за период от 12 дни между изтичането на разрешения срок на законно пребиваване и подаването на искането за постоянно пребиваване. За да отмени обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на законоустановената процедура по издаването му, но при нарушение на материалния закон. Обосновал е извод, че прекъсването от 11 дни в периода от 25.02.2015 г. до 9.03.2015 г. е несъществено, т. к. този срок обхваща и шест неработни дни. В заключение е счел, че макар да не е изпълнена разпоредбата на § 3 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ (ППЗЧРБ) и да е налице прекъсване на пребиваването за повече от 7 дни, същото се дължи на обективни причини. Решението е правилно. При извършената преценка за законосъобразност на административния акт първоинстанционният съд правилно е приел, че приложимата към спора норма на чл. 25, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ е императивна по своя характер и само при кумулативното наличие на двете предвидени в нея предпоставки: пребиваване на законно основание и без прекъсване на територията на Република България в рамките на последните 5 години преди подаване на заявлението за постоянно пребиваване, като в този период лицето не е отсъствало повече от 30 месеца, като в случаите по чл. 24в се отчита само половината от времето на пребиваване, административният орган може да удовлетвори искането за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденеца. Основанията, даващи възможност за законно пребиваване в страната са посочени в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗЧРБ, а редът за установяване на обстоятелства и условията по чл. 25, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ се определя с ППЗЧРБ. Предпоставките за получаване на разрешение за постоянно пребиваване, респ. изискуемите документи, които чужденецът следва да представи в съответната процедура, са посочени в чл. 34, ал. 1 ППЗЧРБ. По силата на алинея втора от същия текст, заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от два месеца преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. С разпоредбата на § 3 от Допълнителните разпоредби на ППЗЧРБ е дадена легална дефиниция на "пребиваване без прекъсване" - когато чужденецът пребивава на законово основание - с виза, по силата на международни договори или въз основа на акт на Министерския съвет за безвизов или облекчен визов режим или след разрешение на органите на дирекция "Миграция" - МВР, ако разрешенията са издавани последователно, без да са налице прекъсвания между тях. Не се счита за прекъсване времето до 7 дни, през което са били налице причини, нетърпящи отлагане, поставили чужденеца в невъзможност да подаде документи за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване, и той не е напускал територията на Република България. По делото не се спори, че процедурните изисквания са спазени, като оспореният отказ на компетентния административен орган е постановен с мотив за неизпълнение на изискването чужденката да е пребивавала на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години. Като фактическо основание в административния акт е посочено прекъсване за периода 25.02.2015 г. - 9.03.2015 г. В конкретния казус се спори само досежно наличието на прекъсване в пребиваването на И. Саакян, като за прекъсване се счита периода от датата на изтичането на разрешения срок за пребиваване до датата на подаване на последващата молба. И. Саакян е продължително пребиваващ на територията на страната чужденец от 20.02.2012 г. до 5.01.2018 г., като е била с разрешен срок за пребиваване до 25.02.2015 г., а е подала заявление за продължаване на срока на 9.03.2015 г., поради което формално е налице закъснение от 11 дни. Следва да се отчете обаче, че с Решение № 748 на МС от 5.11.2014 г. за разместване на почивните дни от 2015 г., са определени 6 неработни дни от посочените единадесет, касаещи закъснението на Саакян, поради което закъснението е несъществено и чужденката е била поставена в обективна невъзможност да подаде документи за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване. На базата на безпротиворечиво установената фактическа обстановка, решаващият съд в мотивите на оспореното решение правилно е приел, че не са налице законоустановените предпоставки да бъде постановен отказ по заявлението за предоставяне на постоянно пребиваване. Постановявайки този правен резултат, АССГ е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на релевираните с касационната жалба основания за отмяна, атакуваното първоинстанционно решение, с което е отменен отказа на директора на Дирекция "Миграция" - МВР за предоставяне на постоянно пребиваване на И. Саакян следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл. 228 АПК, във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, на ответника И. Саакян (I. SAAKYAN), следва да бъдат присъдени разноски в размер на 710 (седемстотин и десет) лева, от които 700 (седемстотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие (л. 13 от делото) и 10 (десет) лева държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение