Решение № 7489 от 28.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Тодоров, подадена чрез адв. Миков и адв. Бобатинов срещу решение 4214 от 25.06.2021г., постановено по адм. дело 2077/2020 г. по описа на Административен съд София- град. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно. Не претендира разноски. Ответникът- изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА), чрез юрк. Йорданова, оспорва жалбата, като излага съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок за обжалване от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Л. Тодоров против заповед 77/28.01.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение за длъжността началник на отдел Технически прегледи и одобряване на пътни превозни средства в дирекция Пътни превозни средства и водачи, с ранг III, считано от 01.02.2020 г. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден при съобразяване с материалния закон, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена фактическата обстановка, подробно мотивирана въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд е обосновал законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да бъдат приповтаряни. По делото е установено, че жалбоподателят Л. Тодоров е заемал длъжността началник на отдел Технически прегледи и одобряване на пътни превозни средства в дирекция Пътни превозни средства и водачи, с ранг IIIм. Според Заповед РД-02-45/18.12.2019 г. издадена от изпълнителния директор на ИААА, в дирекция Пътни превозни средства и водачи" е имало три отдела: отдел Технически прегледи и одобряване на пътни превозни средства", чийто началник на отдела е бил касационния жалбоподател, отдел Правоспособност и професионална компетентност" и отдел Психологически подбор", в които са разпределени общо 26 щатни бройки, от които 8 са за отдел Технически прегледи и одобряване на пътни превозни средства". С § 4 от постановление на Министерския съвет (ПМС) 6/22.01.2020 г. (обн, ДВ, бр.7/2020 г.) са настъпили изменения в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация", считано от 01.02.2020 г. Със Заповед РД-02-2/29.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИААА е утвърдено ново длъжностно разписание на агенцията, в сила от 01.02.2020 г., като промяната обхваща дирекция Пътни превозни средства и водачи", в чиято структура е бил назначен касатора. Създадени са две отделни дирекции - дирекция Пътни превозни средства" и дирекция Водачи на моторни превозни средства, в които няма отдели, като са предвидени 13 щатни бройки за дирекция Пътни превозни средства" / 1 директор, 9 главни експерти, 1 младши експерт и 2-ма инспектори/ и 15 щатни бройки за дирекция Водачи на моторни превозни средства" / 1 директор, 9 главни експерти, 2-ма старши експерти и 3-ма младши експерти/. Предвид изложеното и от събраните по делото доказателства е установено, че в резултат на структурната промяна длъжността, която е заемал касатора началник отдел Технически прегледи и одобряване на пътни превозни средства в дирекция Пътни превозни средства и водачи" престава да съществува като нормативно определена позиция в новото длъжностното разписание на агенцията и длъжността е действително съкратена с трансформирането на отдела. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че длъжността му е продължила да съществува със същата система от изисквания за заемането, функции и задължения по длъжностна характеристика под друго наименование - а именно като директор на дирекция Пътни превозни средства. При извършеното сравнение на длъжностните характеристики на заеманата от Тодоров, преди съкращението му длъжност и длъжността директор на новосъздадената дирекция Пътни превозни средства" правилно първоинстанционния съд е установил, че отговорностите и задълженията на двете длъжности, като намиращи се на различно ниво в структурата на администрацията, не са еднакви. Правилно е установил е и, че са различни изискванията за заемане на двете длъжности, като изискванията за заемане на новата длъжност директор на дирекция Пътни превозни средства" са допълнени, в сравнение с длъжността на началник отдел, която е заемал жалбоподателят: минималният ранг за заемане на длъжността е II младши, минималният професионален опит е 5 г., добавено е изискване за работа с MS Office, както и владеене на един от работните езици на Европейския съюз. В новосъздадената дирекция Пътни превозни средства" единствената ръководна длъжност е тази на директор на дирекция. Всички други длъжности са експертни, т.е. същите се намират на различно ниво в структурата на администрацията и съответно за тях има съвсем различни изисквания за заемането им, съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията и от длъжностните разписания на Агенцията. Правилно съдът не е изследвал функциите и задълженията на експертните длъжности в новия отдел. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че правилно решаващият съд е приел, че с настъпилите изменения в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация", считано от 01.02.2020 г. съгласно постановление на ПМС 6/22.01.2020 г. (обн, ДВ, бр.7/2020 г.) длъжността началник отдел, заемана от касатора е действително съкратена. Следователно са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като безспорно се установява, че заеманата от Тодоров длъжност обективно не съществува и липсва аналогична длъжност в новия отдел, като наименование, съвкупност от функции, задължения и изисквания за заемането й, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено на 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,