Решение № 7637 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4508/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба /по своята правна същност касационна жалба/ от Завеждащ консулска служба – Ц. Гечева, ДП – Делхи, подадена чрез гл. специалист И. Атанасова срещу решение №10638 от 18.03.2026г., постановено по адм. дело №11520/2025г. на Административен съд – София-град. В касационната жалба се твърди недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Счита, че присъдените от първоинстанционния съд съдебни разноски некореспондират с действителната фактическа и правна сложност на делото. Иска се отмяната му. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – А. Р. Ш., чрез процесуалния си представител адв. Г.Кеседжи, в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалвания съдебен акт е валиден, допустим и правилно постановен. При подробно изложени съображения прави искане жалбата да бъде оставен без уважение. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че оспорва касационната жалба като излага доводи по същество, както и че поддържа депозирания писмен отговор. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна по см. на чл. 210, ал. 1 АПК и в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София - град е било образувано по жалба на А. Р. Ш., против отказ от 24.09.2025г. за издаване на виза тип „Д“ на завеждащ консулската служба на Република България в Делхи, Индия. С обжалваното решение, Административен съд – София - град е отменил оспорения отказ и е изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по заявление за издаване на виза тип „Д“ на А. Р. Ш., подадено на 11.09.2025г. съобразно дадените с решението указания. За да постанови този резултат, съдът е установил, че административният акт е издаден от компетентен орган, както и че е спазено изискването за форма, но при липсата на мотиви. Съдът е приел, че в конкретния случай административният орган не е извършил преценка на относимите факти и обстоятелства относно приложението на ЗЧРБ и неговите разпоредби, съответстващи на посоченото от заявителя основание за издаване на виза. Установено е, че в оспореният отказ не се съдържат конкретни фактически основания, въз основа на които е прието, че са налице основания по чл. 10, ал.1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ, като такива не се съдържат и в приложените към преписката доказателства. От приложените по делото доказателства не се установява наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 10, ал.1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ. Начина по който е формулиран отказът не става ясно защо е прието, че чужденецът не е успял да докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Органът е приел за недоказани и двете предпоставки, без да обсъди доказателствата, приложени към заявлението за издаване на виза. В преписката не се съдържат данни въз основа на какви информационни източници е формиран извода, че целта и условията на престоя не са обосновани. Съдът е счел, че представените документи и факти от заявителя, не са проверени и обсъдени от административния орган, поради което отказът е необоснован. От административният съд е установено, че органа не е взел предвид обстоятелството, че на оспорващия е предоставен достъп до пазара на труда съгл. чл. 24и от ЗЧРБ за срок от три години, както и доказателства за осигурено работно място на чужденеца, жилище, както и изискуемите документи. Съдът е приел за безспорно, че отказът е издаден след съгласувателна процедура като в конкретния случай е налице отрицателно становище на ДАНС, в което се съдържат същите фактически констатации, възприети в постановения отказ. Посочено е от съда, че нито органа, нито ДАНС са представили доказателства от хода на съгласувателната процедура, от които да е видно въз основа на каква фактическа основа органът е приел, че чужденецът, на който е предоставен достъп до пазара на труда в Р.България, осъществява миграционен натиск. Прието е, че отрицателното становище на ДАНС е бланкетно попълнено. При така установеното съдът е достигнал до извода, че изложените от органа фактически основания се опровергават от заявеното от чужденеца и доказателствата по преписката и отказът се явява изцяло немотивиран. Съдът е приел, че изводите на административния орган са необосновани и в пълно противоречие със събраните доказателства, което води до извода, че отказът е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения по смисъл на чл. 35 от АПК, което е до довело до неправилно приложение на закона. Решението е неправилно. Необоснован е изводът на административния съд, че процесният отказ е издаден при липса на мотиви. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно Приложение № 7 към чл.34, ал.1 от НУРИВОВР. В отказа са попълнени всички полета и са обосновани причините, относими към неговото постановяване. В акта за отказ за издаване на виза са посочени правните основания чл.10, ал.1, т.17 и т.24 от ЗЧРБ, както и кратко описание на фактическите основания, което в достатъчна степен обоснова отказа за издаване на съответния документ. Следва да се приеме, че конкретни фактически основания за издаване на акта са съобразно приложените към заявлението доказателства, както и въз основа на извършена съгласувателна процедура по реда на чл. 30 от НУРИВОВР, където от представеното писмо от Държавна агенция "Национална сигурност", е видно, че е изразено отрицателно становище в Националната визова информационна система, сочи се, че апликанта не е бил идентифициран като заплаха за националната сигурност, но е установено, че попада в хипотезата на чл. 10, ал.1, т. 17 и т. 24 от ЗЧРБ, при така установеното следва да се обоснове извода, че не е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Тук е мястото да се посочи, че визата по своята същност представлява разрешение за влизане и пребиваване, за транзитно преминаване през територията на Република България или за летищен транзит. В конкретния случай за дългосрочно пребиваване на територията на държавата, в изключителното право на която е да направи съответните преценки и да разреши или откаже поисканото от подалото документите лице. Видно от представената преписка, извършените проверки, надлежната кореспонденция и цялата събрана информация то консулската служба с оглед отрицателното становище на ДАНС, правилно е постановила отказа. От друга страна, въпреки неговата лаконичност в отказа са налице две фактически основания за отказ – не доказва целта на посещението и е налице съмнение относно достоверността на направеното изявление и приложените. Посочени са и правните основания по чл.10 ал.1 т.17 и т.24 от Закона за чужденците в Република България. Следователно, налице е обосновка на отказа. На последно място настоящият съдебен състав приема, че твърдението в касационната жалба относно правото на труд, което освен че не представлява основно право на защита от ЕКПЧ, е релевирано за първи път едва пред настоящата инстанция, поради което не следва да бъде обсъдено, а освен това конкретни доводи в тази връзка не са и развити. Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Обжалваният административен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на А. Р. Ш., гражданин на Индия, против отказ от 24.09.2025г. за издаване на виза тип „Д“ на Завеждащ консулската служба на Република България в Делхи, Индия, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, на юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издател на отказа, следва да се присъдят разноски за настоящата инстанции в размер на 102.26 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,