Решение № 8364 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14485/2010 г.

Решение № 8364 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14485/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Мария Георгиева Костадинова, Тодор Георгиев Кьосев, Марина Иванова Кьосева, Русана Георгиева Георгиева и Венцислав Георгиев Кьосев против решение по адм. д. № 620/2010 г. по описа на АС - Бургас. Искат отмяна с доводи за нарушение на материалния закон. Твърдят, че са претърпели вреди от нищожно решение № Г20 от 30.10.1997 г. на Общинска служба по земеделие и гори Несебър, с което е намалена площта на възстановената им с предходно решение собственост върху 17,2 дка земеделска земя. След това има отказ за издаване на "документи" за собственост върху земята, поради възстановяването й на трето лице, поради което не могат да получат собствеността си в пълен обем. Развиват и други съображения. Ответната страна министерството на земеделието и храните оспорва касационната жалба. От прогласеното за нищожно решение не са настъпили вреди, защото в правния свят остава да действа предходното решение, с което на ищците са им възстановени 17,2 дка земя и те не могат да искат обезщетение за разликата от 6.420 дка. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1008 от 17.08.2010 г. по адм. д. № 1570/2008 г. по описа на Административен съд - Бургас е отхвърлен иска на касационните жалбоподатели физически лица против министерството на земеделието и храните с цена от 1 506 772 лв. и правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Производството е водено по реда на чл. 203 и сл. от АПК. В нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК ищците дори не са посочили цена на всеки един от субективно съединените искове, а е определена обща цена на претенцията от 1 506 772 лева като размер на обща имуществена вреда, претърпяна според ищците от нищожен административен акт. Касационният съд се произнася, предвид чл. 218 от АПК само по наведените касационни основания. Настоящата инстанция не може да отмени съдебното решение на основание процесуални нарушения, на които няма позоваване, но посочва нарушението с оглед бъдещо прецизиране на съдебните актове. Освен това решението е постановено при повторно разглеждане на делото, а настоящата касационна инстанция е втора поред. Установено е по делото, че на ищците, като наследници на Георги Кьосев, с решение № Г20 от 10.10.1993 г. по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ с план за земеразделяне от 1993 г. на ПК е възстановена собственост върху земеделска земя от 17,2 дка в землището на с. Емона, община Несебър. С решение № Г20/25.11.1994 г. издадено на основание чл. 27 от ЗСПЗЗ се възстановява собственост върху същия имот вече по плана за земеразделяне отново с площ от 17,2 дка, т. е. в нови граници и с площ, която съвпада по първоначалното решение. Въз основа на това решение ищците се снабдили с констативен нотариален акт № 8/1994 г. По-късно е издаден административен акт № Г20/30.10.1997 г. отново на основание чл. 27 от ЗСПЗЗ за същия имот, но площта вече е намалена и е 10,780 дка, т. е. по-малко с 6,420 дка. Това решение на ПК е прогласено за нищожно със съдебен акт по гр. д. № 441/2007 г. на РС - Несебър. Проблемът по делото е дали от това решение за касаторите са настъпили преки и непосредствени имуществени вреди, които представляват равностойността на 6,420 дка площ земеделска земя, която към настоящем и въз основа на съдебно-техническата експертиза се явява придадена към други имоти след извършена промяна в плана за земеразделяне. Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ става по два начина - в стари, възстановими граници и с план за земеразделяне в нови граници. Вещото лице в заключението посочва, че въз основа на второто по ред, но нищожно решение по чл. 27 от ЗСПЗЗ е изменен плана за земеразделяне. Следователно, намаляването на обема на правото на собственост последно е станало с променения план за земеразделяне, срещу който собствениците не са се защитили по съдебен ред. Като резултат жалбоподателите имат документ за собственост върху имот с площ от 17,2 дка, който обаче по план е по-малка площ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ вредите трябва да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Въз основа на решение по чл. 27 от ЗСПЗЗ е преработен плана за земеразделяне, което принципно става в производство по чл. 26 от ППЗСПЗЗ, срещу което жалбоподателите разполагат с ред за защита. С какъв точно акт, издаден от кой административен орган и на какво основание е изменен плана за земеразделяне не става ясно, защото по делото няма данни. Но намаляването на площта на имота в землището на с. Емона чрез придаване на голяма част от него към съседни имоти, не е пряк и непосредствен резултат от нищожното решение, а от преработения план за земеразделяне. Разбира се прогласеното за нищожно второ поред решение с правно основание чл. 27 от ЗСПЗЗ е елемент от причинно-следствената връзка с резултата, но тази причинна връзка не е пряка по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Затова първоинстанционното решение следва да се остави в сила като правилно. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,