Решение № 9306 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11727/2010 г.

Решение № 9306 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11727/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН) против Решение № 135/10.06.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено по отношение на Лилия Георгиева Иванова от гр. Шумен и МОМН, при участието на заинтересованата страна д-р Добромир Добрев, началник на Регионален инспекторат по образованието (РИО) гр. Шумен, че с неосигуряването на еднакъв процент индексиране на трудовите възнаграждения, а именно за длъжността "главен счетоводител" в РИО-Шумен по отношение на Лилия Георгиева Иванова, работодателят МОМН, в периода от 01.01.2008 г. до момента на постановяване на решението не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 14, ал. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и е осъществил административно нарушение по чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. с чл. 80, ал. 1 от същия закон; на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. на работодателя МОМН е наложена имуществена санкция в размер на 250,00 лева за това, че от 01.01.2008 г. до момента на постановяване на решението работодателят не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 14, ал. 4 от ЗЗДискр., да индексира с 10% индивидуалната работна заплата по отношение на Лилия Георгиева Иванова, заемаща длъжността "главен счетоводител" в РИО-Шумен и е определен 30-дневен срок от връчване на решението, в който да се предприемат мерки за изпълнение на дадените с решението предписания. Твърди се, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованите страни - Лилия Георгиева Иванова и началникът на РИО-Шумен, редовно призовани, не се явяват и представляват и не изразяват становище по жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 12-11-624/29.10.2009 г. по описа на КЗД, на Лилия Георгиева Иванова с оплаквания за неравно третиране при индексиране на трудовото й възнаграждение след завръщане от отпуск по бременност и майчинство, изразяващо се в това, че след завръщането й на работа на 01.01.2008 г. индивидуалната й работна заплата е индексирана чак през месец юли и не с 10%, както са индексирани останалите й колеги, а с 6%, с мотива, че не е имала оценка от последната атестация. При атестирането през м. ноември 2008 г. получава оценка 2 - "изпълнението е над изискванията" и началникът на РИО-Шумен прави предложение до МОМН (тогава МОН) за промяна на индивидуалната й заплата, с осигурен финансов резерв, на което е отговорено от МОМН, че министерството не разполага с необходимия резерв. След пенсионирането на двама служители отново е направено предложение за промяна на индивидуалната й заплата, на което също е даден отрицателен отговор, обоснован с ПМС № 191/03.08.2009 г. За да постанови решението си, КЗД е приела, че работодател на Иванова е МОМН, представлявано от министър Сергей Игнатов, а началникът на РИО-Шумен й е пряк ръководител. Установено е, че заинтересованата страна Лилия Георгиева Иванова е изпълнявала длъжността "главен счетоводител в РИО-Шумен от 2003 г., на постоянен договор, а за периода от 26.10.2005 г. до 01.01.2008 г. е била в отпуск по бременност и майчинство. За да постанови решението си КЗД е констатирала, че е налице нарушение на чл. 4, ал. 1 и чл. 14, ал. 4 от ЗЗДискр., вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., което Иванова е доказала по безспорен начин с представените доказателства, от които се установява, че не са уважени направените предложения за увеличение на заплатата й като на останалите служители. Установено е, че отказа на МОМН да увеличи работната заплата в случая е в противоречие и с чл. 7, ал. 2 от Вътрешните им правила за работната заплата, одобрени със Заповед № РД 09-538/25.04.2007 г., където е предвидено, че увеличението на индивидуалните основни месечни заплати се получава в зависимост от оценката на изпълнението от последното атестиране (независимо в коя администрация и през коя година е поставена оценката) на работника или служителя и се извършва в рамките на средствата по т. 1. Крайният извод, до който Комисията е достигнала е, че работодателят е определил различен процент на индексиране на индивидуалните месечни трудови възнаграждения, като това на Иванова е по-ниско, отколкото възнаграждението на останалите служители в РИО-Шумен. Административният орган е изложил мотиви относно размера на наложената глоба. Отчел е относимите правни норми и конкретни обстоятелства и е наложил минималната предвидена за това нарушение глоба. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства - чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., какъвто е признака "лично положение". За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране не е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на жалбоподателя, съдържащи се в жалбата му. Доказателства опровергаващи извода на административният орган не са представени и в настоящето съдебно производство. Когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, или лицето, което ползва отпуск по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда или за отглеждане на дете, се върне на работа поради изтичане на отпуска или поради прекъсване на ползването му, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имало право, ако не беше в отпуск - чл. 13, ал. 3 от ЗЗДискр. Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от същия закон предвижда, че след завръщане от отпуск в случаите по чл. 13, ал. 3, при наличие на индексиране на заплатите на работниците и служителите, трудовото възнаграждение на лицето, ползвало отпуска, се индексира със съответния на останалите работници и служители процент. В нормата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В оспореното решение са мотивирани съображенията за нееднакво индексиране на заплатите на Иванова и на останалите служители в РИО-Шумен, при което съдът възприема като обоснован и мотивиран извода за неравенство в третирането и нарушение на чл. 4, ал. 1 и чл. 14, ал. 4 от ЗЗДискр., вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. В подкрепа на изложеното е и представената пред настоящата инстанция Заповед № РД 10-1308/26.07.2010 г. на Министъра на образованието, младежта и науката, с която е наредено на Лилия Георгиева Иванова да се изплати разликата в основната месечна заплата от 567,00 лева на 590,00 лева, за времето от 01.07.2008 г. до 14.06.2010 г., включително. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантите материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора, в полза на КЗД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение