Решение № 5481 от 25.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Павлов против решение 7328/02.12.2022 г., постановено по адм. дело 6971/2021 г. на Административен съд София - град. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност - отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът Столична община в писмен отговор, излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира че касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на разглеждане е подадена искова молба срещу Столична община, с която се претендира от съда да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за периода от м. февруари 2018 г. до датата на подаване на исковата молба 01.02.2021 г., в размер на 10 000 лева, причинени в резултат на незаконосъобразни бездействия и отказ или забавяне да се постави на първо или на друго избираемо място в списъка за саниране на сгради на територията на община Искър, блок 5 така, че да бъде саниран. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният иск. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните имуществени вреди. Приема, че липсва първият от елементите на фактическия състав на отговорността на държавата - противоправно бездействие при изпълнение на административна дейност на Столична община и/или на заместник кмета на СО - район Искър. Съдът мотивира решението си като посочва, че защита по чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203-207 от АПК може да се получи в хипотезите, при които се претендират вреди в резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, принадлежащи към държавната или общинската администрация. Отбелязва, че фактическо бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 АПК е налице, когато извършването на конкретно фактическо действие от административен орган е дължимо пряко от закона или друг нормативен акт. В закона не е предвидено задължение за административния орган да класира на първо или на избираемо място определена сграда, която не отговаря на определени изисквания, условия или собствениците в нея не оказват необходимото съдействие на съответния орган, необходими за провеждането на законосъобразна процедура по подбор на участниците, подали заявление, респективно определяне на крайно класиране. Резултати от класиране на кандидати за саниране, чиято законосъобразност не е оспорена, респ. не е отменена, не следва да се счита за незаконосъобразно действие, което би могло да причини така претендираните от ищеца вреди. В посече посочва, че не е установена и твърдяната неимуществена вреда. Последните /болки и страдания/ подлежат на доказване и не се презумират от съда. В заключение АССГ приема, че претенцията за присъждане на имуществени вреди е недоказана и не се явява като последица от незаконосъбразността на действията или бездействията на служители на Столична община. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая предявеният иск е за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на административния орган. Настоящият касационен състав напълно споделя изводите и мотивите на административния съд като в съответствие с чл. 221, ал. 2 от АПК, същите не следва да бъдат преповтаряни. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. които са директно следствие от увреждането. При изследването на основателността на иска трябва да се отчетат специфичните твърдения на ищеца, като се проведе пълно и главно доказване на твърдените факти. Първоинстанционният съд, правилно е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на Столична община по иска, с който се претендира обезщетение. Както административният съд е посочил, за да са налице бездействие по смисъла на чл. 256 АПК следва извършването на конкретно фактическо действие от административен орган да е било дължимо пряко от закона или друг нормативен акт. Действия като твърдените в исковата молба не са дължими от ответника, недопустимо е да се търпи отговорност от задължения, които не са вменени от нормотвореца. В процесния случай процедурата е стигнала единствено до ниво кандидатстване. Още в хода на администриране на заявлението са установени нередовности и са върнати на заявителя за отстраняването им. Действие от страна на заявителя не е последвало, което е довело до невъзможност изобщо за разглеждане на документите по същество за класиране. Не е налице възможност за одобряване за финансирането на сграда, която не е представила, респ. не е изпълнила необходимите условия, съгласно Методическите указания. Действията по класиране съставляват част от административно производство, завършващо с краен акт. Преценката за законосъобразността, на който се установява посредством обжалване на индивидуалните административни актове, каквото не е осъществено и сроковете, за което са изтекли. След като не е установена незаконосъобразна административна дейност, правилно исковете са отхвърлени. Изложеното води до правилния извод на съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорност на Столична община по реда на ЗОДОВ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на касатора не се дължат разноски, а в полза на ответника по касацията следва да се присъди сума в размер на 1170 лв. съобразно списък на разноските и доказателства за заплащането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,