Решение № 845 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 481/2009 г.

Решение № 845 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 481/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. С решение от 11 април 2008 г. по гр. д. № 3053/2006 г. на Софийски градски съд, ВО, II - д състав е отхвърлен иска, предявен от А. П., Н. К. и Г. М. по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване право на възстановяване на земеделски земи в землището на с. Л., Софийска област. Тъй като не е допуснато касационно обжалване решението е влязло в сила на 27.10.2008 г. На 30.01.2009 г. ищците са подали молба за отмяна на горното решение, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - поради наличието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на страните при разглеждане на делото и имат значение за правилното му решаване. Ответникът не взема становище по молбата. За да се произнесе настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното: Молителите са наследници на М. К., починал през 1960 г. Пропуснали са срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ за подаване на заявление до поземлената комисия, поради което са предявили правото си за възстановяване на земите, останали от техния наследодател, по съдебен ред. За да отхвърли иска съдът е изложил съображения, че не е доказано към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците да бил придобил имотите след двадесетгодишно давностно владение, както изисква чл. 34 от Закона за давността. Приел е от събраните по делото доказателства, че това владение е продължило най- много десет години, което не е достатъчно за придобиване на правото на собственост. Горните изводи са направени въз основа на свидетелски показания, както и според представените писмени доказателства - данни от емлячния регистър от 1949 г., две удостоверения от ТКЗС и две от СОНС с. Л., че М. К. е отдавал под наем на ТКЗС 30 дка ниви през 1949 до 1955 г. С молбата за отмяна са представени писмени доказателства, които според молителите сочат на факта, че наследодателят им е отдавал имотите си под наем до 1955 г., до която година би следвало да е изтекъл необходимият давностен срок. Тези доказателства сочели и на това, че администрацията го е считала за собственик с оглед задължението за плащане на данъци и отдаването под наем на имотите. Представените 2 бр. разписки от 13.VI.48 г. и 20.VI.49 г. са издадени в уверение на това, че наследодателят на ищците е подал декларация за притежаваните непокрити земеделски имоти в землището на с. Д. К. документ те са нови писмени доказателства, но не са от значение за делото, тъй като при разглеждането му е било представена служебна бележка, в която са възпроизведени самите декларирани имоти. Затова и разписките не установяват ново обстоятелство, която да не е било известно по делото. Другите доказателства - у-ние № 23 от 5.01.1950 г. от ОНС - Д. Л., у- ние от 16 декември 1949 г. от ГОНС - П. и у-ние от 30.05.1955 г., както и у-ние № 196 от 11.VI. 56 г. от ТКЗС с. Л. са били представени по делото и са обсъдени от съда, поради което не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Правилността на изводите, направени от съда при обсъждането на тези доказателства, не могат да бъдат проверявани в рамките на настоящото производство. Нов документ е писмо № 1940/21.IХ.1949 г., изпратено от народния съвет с. Л. до М. К. във връзка с приложение на Закона за забрана на договора за наем на изполица, както и съобщение от 16.1.1952 г. за определяне наследствен данък, но и те не биха били от значение за делото, тъй като нямат отношение към съображенията, поради които съдът е отхвърлил иска, а именно липсата на необходимия давностен срок. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна на решението на въззивния съд по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и затова настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение