Решение № 7823 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2981/2015 г.

Решение № 7823 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2981/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Ливекс строй" ООД с ЕИК *********, подадена чрез процесуалния представител - адв. М. З., против решение № 96 от 20.01.2015 г. постановено по адм. дело № 2469/2014 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 031304375/25.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 234/27.06.2014 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. В. при ЦУ на НАП в частта, с която на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчни периоди месец 06.2010 г. в размер на 10800 лв. главница и 4016,90 лв. лихви и месец 07.2010 г. в размер на 9279,58 лв. главница и 3364,84 лв. лихви. В жалбата са наведени подробно развити съображения във връзка с оплаквания за необоснованост и материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира се за отмяна на решението и за постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира се за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба - директор на Дирекция "ОДОП" В., редовно призован не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Предмет на касационно обжалване е решение № 96 от 20.01.2015 г. постановено по адм. дело № 2469/2014 г. по описа на Административен съд В. С решението си съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 031304375/25.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 234/27.06.2014 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. В. при ЦУ на НАП в частта, с която на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчни периоди месец 06.2010 г. в размер на 10800 лв. главница и 4016,90 лв. лихви и месец 07.2010 г. в размер на 9279,58 лв. главница и 3364,84 лв. лихви. Административният съд, за да отхвърли жалбата на ревизираното лице, е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направените доставки по фактурите за доставка на строителни материали и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съдът е отчел, че процесните фактури, по които е отказано право на приспадане са били редовно осчетоводени и декларирани, описани в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди и в установения срок. Установил е наличие на плащане по фактурите, позовавайки се на безспорно установените факти и обстоятелства по делото и заключението на ССчЕ. От друга страна, съдът е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставки по фактурите предвид неустановеност на правно-релевантните обстоятелства - приемо-предаване и индивидуализация, прехвърляне на право на собственост, транспорт, съхранение, товарене, разтоварване. Касационните оплаквания на жалбоподателя са основателни. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че оспореният акт е нищожен, издаден от некомпетентен орган. Съдът е обсъдил това възражение на жалбоподателя и обосновано е приел, че не е налице нарушение на териториалната компетентност на възложителя на ревизията и определяне на компетентен орган спрямо данъчния субект със седалище гр. В. От друга страна съгласно ТР № 5/22.06.2015 г. по ТД № 4/2014 г. след като първичната материалната компетентност на орган по приходите е придобита по нормативен път в териториалния й обхват по чл. 7, ал. 1 от ДОПК, то не е допустимо пространствените й предели да се ограничават от териториалния директор при персонализация на органа по приходите, който може да възлага ревизии. Поради това с факта на посочване на органа по приходите в издадена от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК определеният орган по приходите придобива персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Относно отказаното право на данъчен кредит, съдът е извел общо формулирани изводи за липса на реалност въз основа на избирателно ценени и обсъдени доказателства. В случая са представени товарителници и пътни листи свързани с извършения транспорт, които доказват, че е извършен превоз на строителни материали от гр. П. до с. Л. Фактът, че липсва печат на доставчика в товарителницата, не би могло да бъде аргумент, че доставка не се е осъществила, тъй като печатът не е задължителен реквизит съгл. чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Приложените описи не доказват обстоятелството, че "МКГ Строй" е бил собственик на описаните количества строителни материали, но те доказват факта, че на 30.06.10 г. и 28.07.10 г., стоките реално са предадени и приети. Стоката е транспортирана със собствен на фирмата превозвач "М. Т." ЕООД камион Скания рег. № В4580КР. МПС-то е управлявано от Й. Ж. Д. Доставките са съпроводени с пътни листи и товарителници. Освен това разпитаният в съдебно заседание свидетел е потвърдил факта на приемането и предаването на стоките по процесиите фактури. Дадените показания кореспондират изцяло със събраните документи в ревизионното производство. В ССчЕ, т. 7 е направен изводът, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, НСС и ЗДДС. С. налице е и документална обоснованост на счетоводните документи и те отговарят на всички принципи, заложени в Закона за счетоводството. На следващо място произходът на стоката сам по себе си не е предпоставка от фактическия състав за отказ на данъчен кредит. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, случаят е сходен от фактическа страна с фактите по главните производство по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, поради което приложимо е задължителното тълкуване, дадено с постановеното по тях решение на Съда на Европейския съюз. Тези решения следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на обекта работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Предвид горното, редовното осчетоводяване на материалите при РЛ, както и декларирането по реда на ЗДДС, предвид липсата на данни и твърдения за действия или знание за данъчни измами и злоупотреби, не е допустимо да се откаже право на приспадане на данъчен кредит по доставки, заплатени от възложителя на услугите и получател на стоките. Според тълкуването на Директива 2006/112/ЕО, дадено в преюдициалните заключения на СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит и по-конкретно дали доставките са реално осъществени и предметът им използван ли е впоследствие в извършваната от задълженото лице облагаема дейност, се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата на доказване, установени в националното право, въз основа на глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от решение по дело С-285/11/. По изложените съображения касационният съд намира решението на АСВ за незаконосъобразно. Съдът е направил необосновани изводи въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства и е достигнал до незаконосъобразни правни изводи във връзка с неправомерно начисляване на данъка по процесните фактури и оттам за наличие на отрицателна предпоставка по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Решението следва да бъде отменено. По съществото на спора следва да се постанови решение, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт в същата част, потвърдена с решението на данъчния директор. Въз основа на събраните доказателства и изяснената фактическа обстановка се приема от касационния съд, че по процесните фактури са извършени доставки, настъпили са данъчни събития, правомерно е начислен данъкът, поради което и поради липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит, ревизионният акт, с който е отказано правото на приспадане по фактурите, издадени от тези доставчици се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Разноски: На касатора разноски не се дължат, въпреки направената претенция, поради липса на представени доказателства за направени такива. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение