Решение № 16037 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13192/2009 г.

Решение № 16037 от 23.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13192/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Миграция" на МВР против Решение № 56/21.07.2009 г., постановено по адм. дело № 3127/2009 г. на Административен съд София-град, с което по жалба на Асатрян Абраам е отменен негов отказ рег. № ХМ 2923/01.04.2009 г. за издаване на разрешение за постоянно пребиваване и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на Абраам с вх. № ВИВ-2817/29.12.2008 г., № П-549/19.01.2009 г. по описа на Дирекция "Миграция". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата против оспорения отказ бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Асатрян Абраам, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София - град е отменил отказ рег. № ХМ 2923/01.04.2009 г. на Директора на Дирекция "Миграция" за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на Асатрян Абраам и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на Абраам с вх. № ВИВ-2817/29.12.2008 г., № П-549/19.01.2009 г. по описа на Дирекция "Миграция". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че при издаване на оспорения отказ са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Изложени са мотиви, че при връчването на отказа не е осигурен преводач от арменски език, а приложените доказателства са събрани в друго административно производство, от друг административен орган и предхождат молбата на Асатрян Абраам, послужила като начало за образуване на административното производство. Съдът е обосновал доводи, че административния орган е сезиран с искане за издаване на разрешение за постоянно пребиваване с правно основание чл. 25, т. 5 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и при наличие на данни, че брака, сключен с българския гражданин е фиктивен е следвало административният акт да бъде издаден на основание чл. 26, ал. 3, вр. с ал. 4 от ЗЧРБ, а не да е мотивиран с разпоредбите на чл. 26, ал. 4, и ал. 5 от ЗЧРБ. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 26, ал. 4, и ал. 5 от ЗЧРБ. С разпоредбата на чл. 26, ал. 4, т. 1 - 7 от ЗЧРБ са посочени примерни данни, които могат да бъдат събирани с оглед установяване на превратната цел на чужденеца по ал. 3. Начините за събиране на такива данни също са изброени примерно с нормите на чл. 26, ал. 5 и чл. 38а от ППЗЧРБ. В конкретния случай, Асатрян Абраам е поискал издаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България, като се е позовал на разпоредбата на чл. 25, т. 5 от ЗЧРБ. Посочената норма предвижда, че разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, които са пребивавали на законно основание на територията на страната през последните пет години, като срокът за пребиваване, разрешен по чл. 24, ал. 1, т. 3 не се зачита. По своя характер нормата е императивна, а административният орган е поставен в условията на обвързана компетентност и за да уважи молбата за издаване на разрешение за постоянно пребиваване, респективно да постанови отказ за издаване на исканото разрешение, изследва наличието само на двете кумулативно дадени предпоставки - лицето да е пребивавало на територията на страната на законно основание през последните 5 години, без прекъсване. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че правното основание за издаването на административните актове не е обусловено от волята на административния орган, а от искането с което е сезиран. В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд, административния орган не се е произнесъл по искането, с което е сезиран, а е разгледал наличието на основание, различно от твърдяното в молбата на Абраам. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този извод на спора в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 300, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение