Решение № 5758 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5636/2015 г.

Решение № 5758 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5636/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Жана Василева Антонова - Иванова срещу заповед № РД-15-331/21.04.2015 г., издадена от министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Жалбоподателката е заемала длъжността "главен експерт" в дирекция "Търговски дружества и държавно участие" в МЗХ. Процесната заповед е издадена на посоченото по-горе правно основание във връзка с § 1 от ПМС № 90/16.04.2015 г. (обн. ДВ, бр. 29/21.04.2015 г.) и утвърдено длъжностно разписание на министерството, в сила от 21.04.2015 г. Съгласно предходното длъжностно разписание, в сила от 12.01.2015 г., утвърдената численост на дирекцията е 13 щатни бройки. Разпределени по длъжности са както следва: 1 - директор дирекция; 3 - държавен експерт; 4 - главен експерт; 3 - младши експерт; 1 - главен специалист и 1 - технически сътрудник. След промяна в УП на МЗХ с цитираното ПМС и съобразно новото длъжностно разписание, утвърдената численост на дирекцията е увеличена на 15 щатни бройки, т. е. с 2 щатни бройки, като увеличението касае длъжностите държавен експерт - от 3 на 4; старши експерт - 1 и младши експерт - от 3 на 4. Същевременно е намален с 1 щатна бройка броят на лицата за главен експерт, което е довело до съкращаването на Иванова. Видно от заключението на назначената и неоспорена съдебна експертиза, функциите и задълженията, описани в длъжностната характеристика за "главен експерт", заемана от жалбоподателката, се констатират в две от трите длъжностни характеристики за длъжността, като едната е идентична с нейната, а при втората сходството е в минимална степен. Няма прилика с характеристиката на новоразкритата длъжност "старши експерт". В длъжностната характеристика за трите длъжности "младши експерт" обаче сходството в едната характеристика е в значителна степен, докато в останалите две е в минимална степен. Възражението на процесуалния представител на ответника, че длъжностните характеристики, които са предмет на анализ на вещото лице, са неотносими към правния спор, е несъстоятелен. Обстоятелството, че те са утвърдени с дата преди назначаването на жалбоподателката, при условие, че няма промяна в тях след това, ги прави релевантно и годно доказателство. При тази фактическа обстановка съдът счита, че не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност. На практика същата е трансформирана в една от бройките, предвидени по длъжностно разписание за длъжността "младши експерт", чиято численост е увеличена от 3 на 4, като е увеличена и общата численост на дирекцията. Няма разумно обяснение защо се съкращава една от бройките за главен експерт и същевременно се разкрива допълнителна такава за младши експерт. Освен това, тъй като длъжността "младши експерт" е с по-ниско длъжностно ниво от "главен експерт", няма пречка съобразно условията за заемането й тя да бъде изпълнявана от жалбоподателката, вместо да бъде назначено друго лице. Вярно е, че органът по назначаването в условията на оперативна самостоятелност преценява как да преструктурира администрацията с цел по-ефективното й функциониране. В случая обаче е очевидно превратното упражняване на това правомощие и това обосновава извод за незаконосъобразно издаване на обжалваната заповед, т. е. в нарушение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и при несъответствие с целта му. Предвид изложеното жалбата се явява основателна и следва да се уважи, а заповедта да се отмени на основание чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. При този изход на делото основателно е и искането на пълномощника на Иванова за присъждане на направените разноски в размер на 150 лева - заплатено възнаграждение за вещото лице, която сума следва да се възложи в тежест на МЗХ. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,