Решение № 4528 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1849/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Г., чрез процесуалния му предствител адв. Недева, против решение 9223 от 28.10.2024г., постановено по адм.д. 2523/2023г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 176, взето по Протокол 11 от 29.06.2023г. на Общински съвет /ОбС/ - Пловдив, изменено и допълнено с решение 225, взето с Протокол 13/26.07.2023г. на ОбС - Пловдив, относно одобряване на проект за изменение на подробен устройствен план план за регулация /ПУП ПР/ за Централна градска част, гр. Пловдив, и план схеми: Зелена система, Недвижими културни ценности, Територии за археологическо проучване, Монументални и художествени елементи, Водоснабдителни мрежи и съоръжения,Канализационни мрежи и съоръжения, Електроснабдителни мрежи и съоръжения, Топлоснабдителни мрежи, Газоснабдителни мрежи и Правила и нормативи за прилагане на плана, В ЧАСТТА за ПИ с идентификатор 56784.521.789 по КККР на гр.Пловдив, за който по оспорения ПУП ПР е отреден УПИ XIV-521.789, жилищно застрояване, с площ 253,02 кв.м. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Навежда съображения за неправилност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила досежно липсата на издадена заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, с която се допуска изработването на проект за изменение на ПУП ПР. Излага подробни аргументи, че липсата на такава заповед, е нарушение от категорията на съществените. Навежда съображения, че е одобрено изменение на ПУП ПР, а реално е процедира първоначален план за регулация, като посочва и допуснати нарушения относно съдържанието и изработването на ПУП. Твърди и допуснати съществени нарушения на процедурата по обявяване на плана, както и несъответствие между текстовата и графичната част на същия, като изтъква, че в графичната част не се съдържат отбелязвания за изменение на ПУП, тъй като липсват зачертавания, отразяващи върху предишна регулация, извършени изменение. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за правилно приложение на чл. 19 ЗУТ досежно урегулирането на имота на жалбоподателя с площ под минимално изискуемата се по чл. 19 ал. 1 ЗУТ. Посочва, че в случая тъй като няма одобрен застроителен пран не е приложим чл. 19 ал. 5 ЗУТ, както и не са налице предпоставките по чл. 19 ал. 3 ЗУТ за допускането на създаването на УПИ с площ от 253,02 кв.м., като напротив твърди, че е следвало да се приложи чл. 19 ал. 1 ЗУТ, а именно УПИ да е с минимум 300 кв.м. площ. Навежда съображения и за допуснати нарушения на чл. 108 ал. 5 ЗУТ. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено. Ответникът Общински съвет Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. Йотова, в писмен отговор изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащо на касационен контрол съдебно решение по смисъла на чл. 215, ал. 7, т. 1 ЗУТ. Излага и подробни мотиви относно становището си за това, че оспореното съдебно решение е правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното съдебно решение и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Възражението на ответника по касация за недопустимост на настоящето касационно производство, поради това, че с Решение 508, взето с протокол 22 от 20.12.2012г. от ОбС Пловдив за приемане на Годишна програма на Община Пловдив за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2013г., в раздел ІV.6 Обекти от първостепенно значение по чл. 8, ал. 9, т. 6 ЗОС, в т. 12, е включен и ПУП - ПР, план за регулация, план за застрояване и Специфични правила и нормативи за територии по чл. 13 ЗУТ Централна градска част, гр. Пловдив, а именно, поради това, че оспореното съдебно решение засяга общински обект от първостепенно значение, т.е. налице е хипотезата на чл.215, ал.7, т.1 ЗУТ, е неоснователно. Съгласно посочената разпоредба окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване или за изменение на подробни устройствени планове за обекти с национално значение и за общински обекти от първостепенно значение и отказите за издаване на такива актове, т.е окончателни са само решенията по отношение на общински обект от първостепенно значение. Спорният по делото въпрос е именно дали одобреният ПУП ПР с оспореното решение на ОбС Пловдив в оспорената му част е за общински обект от първостепенно значение. Легалното определение за "Общински обекти от първостепенно значение" е дадено в § 5 т. 73 ДР на ЗУТ, според който това са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ за обекти от първостепенно значение. Видно от цитираната разпоредба в първата й част са изрично изброени обекти, които се приемат за общински такива от първостепенно значение, а във втората част са включени други обекти публична общинска собственост, определени за такива в програмата по чл. 8 ал. 9 ЗОС, т.е. в тази част са разписани две предпоставки за определяне на обекти от първостепенно значение: 1. Други обекти; 2. Които са публична общинска собственост и 3. Да са включени в програмата по чл. 8 ал. 9 от ЗОС. В случая оспореният ПУП ПР, отнасящ се за Централна градска част на гр.Пловдив е обявен и включен в годишната програма на Община Пловдив за 2013г. като обект от първостепенно значение в цялост, без да са конкретизирани обекти от него, които са такива, а цитираната по горе норма изисква посочване на обект, който да е публична общинска собственост и да е обявен за такъв от първостепенно значение. Съответно не са налице визираните по - горе предпоставки, тъй като ПУП като цяло нито е публична общинска собственост, нито носи характеристиките на обект от първостепенно значение. Също така по делото няма данни образувания и нанесен УПИ XIV-521.789, отреден за жилищно застрояване, да е публична общинска собственост и да е отреден за общински обект от първостепенно значение. Поради изложеното оспореното съдебно решение не попада в хипотезата на чл. 215, ал.7, т.1 ЗУТ и по отношение на него не е изключен касационния контрол. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив е приел, че решението на ОбС Пловдив е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че оспореният административен акт в оспорената му част е постановено в съответствие на материалния закон. Изложил е съображения, че от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, включително съдебно - техническа експертиза (СТЕ) е безспорно установено, че териториалния обхват на процедирания ПУП - ПР включва съществена част от историческия градски център и обхваща голяма територия, урегулирана до момента с няколко подробни устройствени плана, чиято актуалност е изчерпана, тъй като всички те са изработени върху кадастрални планове, чието действие е прекратено с влизане в сила на КККР на гр. Пловдив като в този смисъл урегулирането на процесната територия е станало чрез одобряване на проект за изменение на ПУП - ПР. Приел е обаче, че това не обосновава допуснато нарушение на административно производствените правила от категорията на съществените, нито пък нарушение на изискванията на Наредба 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Сочи, че процесният проект за изменение на ПУП - ПР е съобразен с предвижданията на одобрения с Решение 375, взето с протокол 16 от 05.09.2007г., изменен с Решение 521, взето с протокол 22 от 24.11.2022г. на Общински съвет - Пловдив проект за изменение на ОУП на гр. Пловдив, относно отреждането за УПИ XIV - 521.789 за жилищно застрояване. Приема, че са били налице предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за поставяне на регулационните граници по имотните граници, отразени в приетата КК на гр. Пловдив. Изложил е и съображения, че по отношение на имота на жалбоподателя относно отредения УПИ са били налице предпоставките по чл. 19 ал. 3 ЗУТ за допускане при урегулирането му на площ под минимално допустимата по чл. 19 ал. 1 ЗУТ. По тези съображения е приел, че оспореното решение на ОбС Пловдив в оспорената му част е законосъобразно и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Правилен е извода на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 129 ал. 1 ЗУТ, без допуснати нарушеня на административно производствените правила. Неправилен е обаче извода на съда, че при издаването му са спазени изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал.2 АПК, както и че не е допуснато нарушение на материалния закон. Съответен на закона и събраните доказателства е изводът на съда, че при одобряване на проекта за изменение на ПУП ПР в оспорената му част не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Неоснователно е възражението за това, че разработката е започнала като проект за одобряване на план за регулация като първоначален такъв, а е одобрено изменение на план за регулация, тъй като засегнатата територия има преди това одобрен план. Неоснователно в тази връзка е възражението за допуснато съществено нарушение, поради липсата на издадена заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП ПР. Производството е започнало с приемането на решение 347 по протокол 15 от 13.09.2012г. на ОбС Пловдив, с което на основание чл. 124 ал. 1 и чл. 125 ал. 1 ЗУТ е взето решение за одобряване на планово техническо задание за подробен устройствен план план за регулация и застрояване, специфични правила и нормативи централна градска част гр. Пловдив, като е възложено на кмета на община Пловдив да извърши всички необходими действия за изпълнение на това решение. В случая производството е започнало като задание за изработване на нов цялостен план на територията, съответно е спазен предвидения ред по чл. 125 ал. 1. Съответно в редакцията на чл. 135 ал. 3 и 5 ЗУТ от ДВ бр. 61/2007г., които са действали и са били приложими към момента на започване на административното производство, е предвидено, че компетентният орган с мотивирано предписание допуска или отказва изработването на плана, а съгласно чл. 135 ал. 1 ЗУТ отново в относимата към онзи момент редакция това е кмета на общината, на който са предоставени такива права от общинския съвет. На следващо място неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила досежно наведените възражения във връзка със съобщаването на плана. Тези нарушения също не са от категорията на съществените, които да обосноват отмяната на плана, тъй като в съдебното административно производство биха могли да бъдат наведени всички възражения досежно одобрения план. Поради и това е правилен извода на съда, че при издаването на оспореното решение на ОбС Пловдив не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, които да обосноват неговата незаконосъобразност. Неправилен е обаче извода на съда за материална законосъобразност на оспореното решение на ОбС Пловдив в оспорената му част. Видно от доказателствата по делото имота на жалбоподателя ПИ идентификатор 56784.521.789 по КККР на гр.Пловдив, за който по оспорения ПУП ПР е отреден УПИ XIV-521.789, жилищно застрояване, с площ 253,02 кв.м., по предходния действащ план за регулация е включен в УПИ IX 863, 864, 865, 866. С оспорения в това производство план за регулация имота на касатора е урегулиран в самостоятелен УПИ XIV-521.789, жилищно застрояване по имотните му граници на основание чл. 134 ал. 2 т. 2 ЗУТ, като видно от оспореното решение на ОбС Пловдив в текстовата му част е, че с това решение в рамките на оспорването е одобрено изменение на действащия ПУП ПР. Видно обаче от приложената по делото графична част към оспореното решение на ОбС Пловдив същата не отразява одобрено изменение на ПУП ПР, а съответства на изработен първоначален план за регулация, т. е. от събраните доказателства безспорно се установява и наличие на противоречие между текстовата и графична част на оспореното решение на ОбС - Пловдив, което води до незаконосъобразност на административния акт. Съгласно т. 8.13 от Приложение 1 към чл. 68 ал. 1 от Наредба 8 от от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове В плановете за регулация уличнорегулационните линии и границите на урегулираните поземлени имоти публична собственост, се изчертават и надписват с червен цвят, а вътрешните регулационни линии на урегулираните поземлени имоти частна собственост съссин цвят. Във второто изречение на посочената разпоредба е разписано, че При изменения на действащи ПР поправките на регулационните линии и надписванията са, както следва: 8.13.1. първите поправки на сините регулационни линии са със зелен цвят, а вторите поправки с виолетов цвят; 8.13.2. първите поправки на червените регулационни линии са с кафяв цвят, а вторите поправки с оранжев цвят; 8.13.3. измененията на регулационните линии се защриховат в ъглите и чупките с цвета на изменението. Видно от представената графична част на оспорения план в оспорената му част, същият не отговаря на тези изисквания, а съответства на правилата за изработване на първоначален план. Поради това е налице несъответствие между текстовата част, като в нея с решението на ОбС Пловдив е одобрено изменение на действащ ПУП ПР, а в графичната част съответства на направена първа регулация, което пък води до неяснота на волята на административния орган. Подробните устройствени планове представляват единство на текстова и графична част, като приложението им впоследствие става съобразно отразеното в графичната част , а в случая при несъответствие на тези две части, които следва да съществуват в тяхното единство не може да бъде установено еднозначно каква е била волята на административния орган. Поради това оспореното решение в оспорената му част е издадено в противоречие със закона и като такова е незаконосъобразно. Като е достигнал до обратен извод първоинстанционния съд е постановил неправилно съдебно решение, постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което следва да се отмени оспореното решение на ОбС Пловдив в оспорената му част. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника по касация за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,