Решение № 1434 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2016 г.

Решение № 1434 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 179 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбите на "Т. 2012" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ш. и кмета на О. В. против заповед № РД-850/22.12.2015 г. на министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят "Т. 2012" ЕООД счита оспорената заповед за нищожна, като издадена от некомпетентен орган, алтернативно незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, по подробно изложени в жалбата съображения. Иска прогласяване на нищожността и или отмяната и като незаконосъобразна в частта и касаеща притежаван от него недвижим имот. Кметът на О. В. счита оспорената заповед за незаконосъобразна, като издадена при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на закона, по изложени в жалбата съображения. Иска отмяната и. Ответникът, министърът на околната среда и водите чрез процесуалните си представители по делото взема становище за неоснователност на жалбите и законосъобразност на оспорената пред съда заповед. Заинтересованата страна "Напоителни системи" ЕАД, гр. С., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбите и законосъобразност на оспорената заповед. Заинтересованите страни "Водоснабдяване и канализация - Ш." ООД, гр. Ш. и министърът на земеделието и храните не вземат становище по жалбите. Жалбите са подадени в срока по чл. 179 АПК, от надлежни страни, адресати на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустима. Със заявление изх. № 2078/26.08.2014 г. на "Водоснабдяване и канализация - Ш." ООД, отправено до директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район /БДЧР/ - В. е поискано откриване на процедура за учредяване на санитарно-охранителна зона за воден обект по чл. 48, ал. 1, т. 5 от Закона за водите /ЗВ/ - водностопанска система или съоръжение за водовземане язовир "Т.". Искането, заедно с приложения към него проект на исканата зона е изпратено от БДЧР - В. по компетентност на министерство на околната среда и водите. С писмо изх. № 05-08-6150/12.11.2014 г., директор дирекция Управление на водите в Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ е върнал заявлението и проекта на БДЧР - В. за продължаване на процедурата съгласно чл. 38, ал. 3 и чл. 39 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около източниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди /Наредба № 3/. От БДЧР - В. проектът на основание чл. 39, ал. 1 Наредба № 3 е изпратен за съгласуване на директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ Ш., директора на Регионална здравна инспекция Ш. и директора на Областна дирекция "Земеделие" Ш.. О. Р. здравна инспекция Ш. на 18.12.2014 г. е издадено здравно заключение за оценка на съответствие на здравните норми и изисквания на инвестиционен проект санитарно-охранителни зони на язовир "Т.". Със становище от 30.12.2014 г. директорът на ОД "Земеделие" Ш. също съгласува проекта. Директорът на РДГ Ш. с писмо от 28.01.2015 г. дава становище, че проекта следва да бъде коригиран при установено несъответствие на посочени в него имоти, съгласно становище на директора на ТП "ДГС Преслав", гр. В. Преслав, като обръща внимание, че всички държавни горски територии, попадащи в санитарно-охранителната зона попадат в защитени зони за птиците и местообитанията по Натура 2000. Въпреки проведената кореспонденция не се установява по делото исканата корекция да е извършена. На основание чл. 39, ал. 1, т. 2 Наредба № 3, на кметовете на общини О., В., Т. и К. е изпратен Проект за оразмеряване, изграждане и експлоатация на санитарно-охранителна зона на язовир "Т.", за едномесечно обявяване, при посочване на мястото, където лицата, чиито имоти попадат в границите на зоната могат да се запознаят с проекта. Видно от представените доказателства, съобщаване чрез поставяне на таблото за обявление е извършено в О. К., О. Т., О. О. и О. В.. Министърът на околната следа и водите на 22.12.2015 г. е издал обжалваната заповед № РД-850, с която на основание чл. 151, т. 2, буква "у", подбуква "вв" от Закона за водите и във връзка с проведена процедура за определяне на санитарно-охранителни зона, съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около източниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди е определил санитарно-охранителна зона около повърхностен водоизточник за питейно-битово водоснабдяване - публична държавна собственост - язовир "Т.", с код на водното тяло ВG2КА900L021 с обща площ 21300 дка, при кота най-високо ниво - 188.53 м., с охранителен режим на защитен воден обект в санитарно-охранителна зона, включваща определени с координати характерни точки пояси I, II и III. Със заповедта са въведени забрани и ограничения за всеки един от поясите, въведени са условия, с конкретни адресати и контролни органи. Съгласно представеният по делото нот. акт от 19.09.2012 г. и скица № К00513/15.01.2016 г., жалбоподателят "Т. 2012" ЕООД притежава 1/2 ид. ч от масивна жилищна сграда на два етажа, находяща се в имот № 000014 в землището на с . В., който имот попада в определената с обжалваната заповед санитарно-охранителна зона. По делото са представени работен проект на обект язовир "Т." от 1978 г., заедно със ситуация на водосборната област, ситуация пояс "А", ситуация на язовирната стена и ограда и заповед № 714/02.11.1981 г. на председателя на Окръжен народен съвет гр. Ш., с която на основание решение на работна група за използването на водите на яз. "Т. за питейни нужди и създаването на санитарно-охранителна зона на същия язовир съгласно Наредба за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и водоснабдителните съоръжения, ДВ бр. 24/1974 г. е наредено на СП "В и К" в срок до 20.11.1981 г. да организира изпълнението на задължителните мероприятия по създаването на санитарно-охранителна зона "А", съгласно изготвения проект и допълнителните изисквания по санитарно заключение на ХЕИ, както и да организира въоръжена охрана на зоната.. По делото са представени проект предложение от 1991 г. за обект язовир "Т.", както и проекта за санитарно-охранителна зона, въз основа на който е издадена обжалваната пред съда заповед. По делото са допуснати две съдебно-технически експертизи, които са депозирали писмени заключения. Съгласно първото заключение двуетажната жилищна сграда, построена в имот 000014 в землището на с. В. не попада в ивицата с ширина 50 м., измерена при най-високо ниво на яз. "Т.". Съгласно заключението на втората: пояс I на одобрената с обжалваната заповед СОЗ не е идентичен по граници и размер със зона "А", определена с проекти на СОЗ от 1978 и 1991 г.; сградите изградени в имот № 000014 в землище В., О. В., попадат изцяло в СОЗ "А", определена с проектите от 1978 и 1991 г., както и в пояс I на санитарно-охранителната зона, определена с обжалваната заповед; на място в района на имот № 000014 е налице ограда, която визуално е по границата на пояс I на определената със заповедта санитарно-охранителна зона. При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2, т. 2, буква "у", подбуква "вв" от Закона за водите /нова - ДВ, бр. 65 от 2006 г./ на която се основава оспорената пред съда заповед, министърът на околната среда и водите определя санитарно-охранителни зони на комплексните и значими язовири по Приложение № 1, използвани за питейно-битово водоснабдяване. Язовир "Т." е включен в Приложение № 1, при което е налице компетентност на издалия заповедта министър да определи санитарно-охранителна зона. Оспорената заповед е издадена и в изискуемата се от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на закона. Заповедта се основава от фактическа и правна страна на проведена процедура за определяне на санитарно-охранителни зони, съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около източниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Тази наредба е издадена на основание чл. 135, т. 6 от Закона за водите /ДВ, бр. 67 от 1999 г./ във връзка с чл. 46, ал. 3 от Закона за народното здраве от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за водите - ДВ, бр. 65 от 2006 г. е транспонирана Директива 2000/60 ЕС от 23 октомври 2010 г., за установяване на рамка на действията на Общността в областта на политиката за водите, като е изменена и разпоредбата на чл. 135, ал. 1, т. 6 ЗВ, предвиждаща, че Министерският съвет приема наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води. Този закон не разпорежда прилагането на Наредба № 3 нито изцяло, нито на отделни нейни разпоредби, като съвместими с разпоредбите на новия закон - чл. 13, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Съгласно § 11 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗВ /ДВ, бр. 95 от 2009 г./, наредбата по чл. 135, ал. 6 се приема в срок до 31.10.2010 г. С този закон е приет и § 144а /Нов - ДВ, бр. 95, в сила от 11.08.2006 г./, ал. 1 на който изрично отрича приложението на Наредба № 3, като предвижда, че до приемането на наредбата по чл. 135, т. 6 за определяне на зони за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води и издаване на заповедите за определяне на санитарно-охранителните по реда на посочената наредба, границите на външния и среден пояс на учредените преди 28.01.2000 г. санитарно-охранителни зони не се прилагат, а границата на вътрешният пояс, когато той е предназначен за защита на водовземно съоръжение се запазва. От съдържанието на разпоредбата следва, че заповед за определяне на санитарно-охранителна зона може да бъде издадена единствено по реда на наредбата по чл. 135, ал. 6, издадена от Министерския съвет, като до издаването на заповедите по предвидения в тази наредба ред, по отношение на най-вътрешния пояс на зоните се прилагат единствено и само ограниченията, предвидени по този закон - § 144а, ал. 2. Съответно, в териториите, обявени като зони за защита на водите във водните тела, каквото водно тяло е и язовир "Т.", се прилагат мерките, определени с плановете за управление на речните басейни. Оспорената заповед изцяло пренебрегва относимите към момента на издаването и законови разпоредби, като определя режим на опазване на водите на язовир "Т." по недопустим от закона начин, чрез определяне на санитарно-охранителна зона от три пояса на "водоизточник за питейно-битово водоснабдяване. Изменението на ЗВ - ДВ, бр. 65 от 2006 г., въвежда изискванията на Директива 2000/60 ЕС относно опазване на водите и водните обекти и управлението на водите, при което Глави осма и девета от закона имат изцяло ново съдържание. Опазването на водите, предназначени за питейно битово водоснабдяване е уредено в чл. 119 /Изм. - ДВ, бр. 65 от 2006 г./, чл. 119а /Нов -ДВ, бр. 65 от 2006 г. и чл. 119б /Нов - ДВ, бр. 65 от 2006 г., изм., бр. 61 от 2010 г./. Конкретно, съгласно чл. 119, ал. 4 ЗВ опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване се осъществява чрез определяне на водните тела като зони за защита на водите, и чрез санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6. Кои са зоните за защита на водите е определено в чл. 119а, ал. 1 ЗВ. Тези зони се определят с Плановете за управление на речните басейни, които се приемат от Министерския съвет, съгласно разпоредбата на чл. 160 ЗВ. С обжалваната заповед, в противоречие със закона е определена санитарно-охранителна зона около водоизточник, при наличие на възможност такава да бъде определена единствено около водовземно съоръжение и то съгласно наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 ЗВ. Следва да се отбележи, че изрично в чл. 119, ал. 5 ЗВ е прието, че мерките за опазване на водните тела по ал. 4, т. 1, каквото водно тяло е язовир "Т.", редът и начинът за определяне на санитарно-охранителните зони по ал. 4, т. 2, забраните и ограниченията в техните граници се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6. Както бе посочено, съгласно § 144 от ПЗР на ЗИД на ЗВ, до приемането на тази наредба и издаване на заповед въз основа на нея, границите и режимите на средния и вътрешен пояс на учредените преди 28.01.2000 г. отпадат, а границите на най-вътрешния пояс се запазват, като защитата му се основава непосредствено на разпоредбите на закона. В случая за язовир "Т." се установява единствено наличието на одобрен вътрешният пояс с представената по делото заповед № 714/02.11.1981 г. на председателя на Окръжен народен съвет гр. Ш., издадена по реда и при условията определени с Наредба за санитарно-охранителните зони около водоизточниците и водоснабдителните съоръжения, ДВ бр. 24/1974 г. (отм.). С оглед гореизложените съображения съдът намира, че заповед № РД-850 от 22.12.2015 г. на министъра на околната среда и водите е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправните разпоредби, поради което следва същата да бъде отменена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение