Решение № 2886 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10415/2009 г.

Решение № 2886 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10415/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Митко Христов Митев против решение № 177 от 3.06.2009 г. по адм. дело № 697/2008 г. на Старозагорския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № 1690 от 24.06.2008 г. на кмета на същата община. Твърдят се допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. От ответните страни само кметът на общината дава писмено становище за неоснователност на жалбата. Останалите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата Мотивира се, че цената е определена в съответствие с приложимата Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 5 от ПМС 456/1997 г. Образувано е по жалба от Митко Христов Митев против заповед № 1690 от 24.06.2008 г. на кмета на община Стара Загора. С нея на основание § 62, ал. 4 от същото постановление е утвърдена оценка в размер на 591 лева на имот № 51, масив 258 с площ от 916 кв. м в местността "Съборена кюприя" в землището на града. Имотът е собственост на наследници на Петър Георгиев Михайлов. Жалбоподателят първоначално е възразил само срещу определената оценка, която е приел за изключително занижена. В хода на съдебното производство обаче е започнал да твърди, че имотът не следва да се предоставя на ползвателите, тъй като не е застроен. На трето място, той бил разпределен между петима ползватели, а според жалбоподателя законът забранявал раздробяване на земеделските имоти на части, които са по-малки от 3.000 декара. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че със заповед № 1677 от 16.08.2007 г., кметът на община Стара Загора на основание § 62, ал. 3 от ПМС 456/1997 г. е признал на наследници на Петър Георгиев Михайлов право да придобият собствеността върху предоставен за ползване на наследодателя им имот № 51 с площ от 915.68 кв. м. С нея е възложено на техническата служба на общината да извърши оценката му съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. На основание на нея в плана на новообразуваните имоти процесният имот е записан на Петър Георгиев Михайлов. Оценката му е извършена на 22.03.2008 г. въз основа на правилата по Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи. Съобразено е, че имотът се намира в землището на града, но до 1 километър от границите на урбанизираната територия. Оценката му е определена на 591 лева. За изясняване на спора във връзка с правилността на оценката, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Същата е дала заключение за правилно определяне на стойността и съответно на прилагане на нормите в подзаконовия нормативен акт. При тези данни по делото, съдът е съобразил, че придобиване право на собственост от страна на ползвателите върху имотите, предоставени им за ползване представлява сложен фактически състав, в който се издават различни по брой и издател административни актове. От данните по преписката е приел, че предходните такива за конкретния имот са влезли в сила, като необжалвани, поради което единственото спорно обстоятелство, подлежащо на изследване е законосъобразността на определената оценка. За целта съдът се е позовал на оценката, изготвена в административното производство и потвърдена от съдебно-техническата експертиза. Приел е заповедта за утвърждаването й за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПМС 456/1997 г., оценката на предоставената за ползване земя се определя съгласно правилата на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Тя постановява, че стойността на земеделските земи дори и тези, които са включени в границите на урбанизираните територии /в настоящия случай имотът е извън тези граници/ се определят с наредба, приета от Министерския съвет. Такава е приложената наредба. Видно от съдебно-техническата експертиза въведените в нея правила са съобразени при изчисляване на оценката, поради което вещото лице е потвърдило тази, определена в административното производство. Понеже тя е извършена след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, следва да се вземе предвид и площта на новообразувания имот с оглед евентуалното прилагане на правилата на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В заповедта за признаване право на трансформация, кметът не е посочил конкретната хипотеза, въз основа на която признава правото на ползвателя, респективно на наследниците му да придобият собственост върху процесния имот. Видно обаче от приложената ползвателска преписка и намиращото се в нея заявление от Петър Георгиев Михайлов от 24.11.1997 г., имотът не е застроен. Той е заявен за признаване, като овощна градина, която не е застроена. Това ясно показва, че правото на трансформация е признато при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при което допустимата за придобиване площ е до 1000 кв. м. Процесният имот с площта си от 916 кв. м попада в законово ограничените рамки и по отношение на него не намират приложение правилата по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съответно оценката се извършва в цялост по реда на наредбата, приета от Министерския съвет в изпълнение на законовата делегация на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Не може основателно да се претендира оценяване съобразно данните и стойностите по пазарните оцени, характерни за земите от този район. На следващо място, съдът намира за неоснователно възражението в касационната жалба за допуснато нарушение, доколкото първоинстанционният съд оставил без уважение искането му за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза. Допускането на такава е обусловено от сложността на предмета на изследване. Хипотезата не е налице, тъй като прилагането на правилата в наредбата не разкрива сложност. Освен това в съденото заседание на 13.05.2009 г., жалбоподателят не е обосновал искането си за допускане на три вещи лица с надлежно мотивирано оспорване на заключението. Единственото, което е посочил е, че при три вещи лица, експертизата ще бъде по-безпристрастна Това обаче не е процесуално основание за допускане на тройна експертиза. Поради това съдът не е допуснал твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила. В касационната жалба се твърди, че законът позволява предоставяне на имот само в размер на 600 кв. м и то ако е застроен с постройка не по-малка от 30 кв. м. Доводът е неоснователен, тъй като касае хипотезата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Както вече се поясни настоящият случай не попада в нея, а в тази по § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като е незастроена овощна градина. В този случай е допустимо площта да е до 1000 кв. м. Отделно от това заповедта на кмета за признаване правото на ползвателя и неговите наследници да придобият собственост върху конкретно определен имот с конкретно посочена площ е влязла в сила и се ползва със стабилитет. По изложените съображения обжалваното решение е правилно. Съдът е приложил адекватно материалния закон и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Подадената срещу него жалба е неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение